Oбича ли Бойко Борисов Русия и обича ли Русия Бойко Борисов? Въпросът, който трудно намира еднозначен отговор.
Като премиер Борисов се среща два пъти с Владимир Путин, демонстрира бърза и лесна комуникация с Кремъл, подари кученце от личния си развъдник...
Зад протоколните любезности обаче не всичко върви гладко. Докато Борисов моли за отсрочка по енергийните проекти, Путин директно го реже: "не е хубаво да сте на студено". Думите му идват няколко месеца след тежката газова криза през 2009 г., когато домакинствата и промишлеността останаха без парно и гориво в продължение на седмици заради конфликта между Газпром и Украйна.
Вова и Бъфи
Руските медии се подиграват на "кучешката дипломация" на Борисов, сравняват го съвсем недвусмислено с безобидната каракачанка, прекръстена от Путин с "американското" име Бъфи - след всенародно допитване. (Отхвърлените предложения за кучешко име включват "Набур" - съчетание от руските думи "надежда за бъдещето на Русия", "Брин" - съкращение от българо-руски инициативи, или "Борус" - от България-Русия...)
В особения интерес на Москва към Борисов няма нищо случайно.
Една седмица след като спечели изборите през 2009 г. и още преди да събере парламентарно мнозинство за бъдещия си кабинет, Борисов "нареди" на икономическия министър на Тройната коалиция Петър Димитров да спре всички сделки в държавните фирми.
По същото време Русия движи едновременно три големи проекта в България - "брадатият" нефтопровод "Бургас-Александруполис", още по-старта Втора атомна централа, възкръснала след 12-годишна пауза с решение на Симеон Сакскобургготски, както и чисто новият проект за газопровода "Южен поток".
Проекти за десетки милиарди евро, ключови за геостратегическите планове на Русия - Белене ще е първата ядрена мощност на Путин в държава-член на ЕС и НАТО, "Южен поток" решава драмата на Русия с проблематичната позиция на Украйна на входа на руския газ за Европа.
Период на полуразпад
Най-болезнената тема в отношенията между Бойко Борисов и Русия си остава АЕЦ "Белене".
Най-критичната, предпазлива и скъпоструваща политика на ГЕРБ беше ходенето по мъките на Втора атомна централа - от първите дни на мандата с демонстрациите на "гьола за 800 млн. лева", през предупреждението от страна на Борисов, че икономиката ще банкрутира до 10-15 години, ако не започне строителството на АЕЦ "Белене" до уж "окончателното спиране" на проекта, по който държавата продължава да плаща пари и чака решение на арбитражния съд по иск за 1 млрд. евро неустойки.
Още през октомври 2009 г. България остана без изход, след като германската компания RWE се отказва от инвестиционното си намерени заради липсата на цялостна финансова концепция на проекта и изпускане на ключови етапи. Според публикуваната години по-късно комуникация RWE е оценявала крайната стойност на проекта на повече от 10 млрд. евро - повече от двойна надценка на първоначално обявените 4 млрд. евро.
Сигналът от западния инвеститор е разчетен, но вместо да се вземе ясно решение за прекратяване на проекта, Борисов си печели време, докато Русия упражнява натиск да изкупи собствеността в ключовата атомна централа.
През февруари 2010 г. БЕХ (който Борисов първоначално се заканва да закрие като ненужен орган) стартира процедура за избор на консултант, който да разработи концепция за проекта и да осъвремени икономически му модел.
"Продължаваме да работим по проекта и ще кажем дали той може накрая да стане икономически изгоден", аргументира се Борисов.
Няколко месеца по-късно на 11 юни 2010 г. на среща с посланици от ЕС изненадващо министър-председателят обявява, че България замразява строежа на АЕЦ, защото няма ясен план за възвращаемостта на инвестицията.
Изявлението му учудва и министъра на енергетиката Трайчо Трайков, който заявява, че не може да повярва, че Борисов е казал подобно нещо, когато журналистите цитират министър-председателя.
На 26 ноември 2010 г. директорът на "Росатом" Сергей Кириенко заявява, че Русия няма да строи атомна централа под 6,4 млрд. евро. „Тежко е, трудно е да се преговаря с българското правителство. Затова има такъв риск", коментира той.
"Колкото повече някой ми поставя ултиматуми, толкова повече се втвърдявам", е отговорът на Бойко Борисов.
Серията с демонстрации на сила приключва безславно на 30 ноември 2010 г.
"Ако руснаците продължават да шикалкавят цената на АЕЦ „Белене", проектът няма да тръгне и неслучайно от 2006 г. досега не е мръднал", заявява той по време на енергийна конференция в София. Часове по-късно в столицата пристига Сергей Кириенко, който успява да осигури подписването на меморандум за създаване на проектна компания между НЕК и Росатом, според който на първоначален етап българската страна ще има 51% собственост.
Зъбите на Кремъл
Месец след това започват истинските проблеми за Борисов. Във вестник "Галерия" са публикувани записите от няколко подслушани телефонни разговора на премиера с Ваньо Танов. Избухва невъобразим скандал, довел дотам, че Борисов решава да поиска вот на доверие от Народното събрание.
По същото време Иван Костов заявява, че в дъното на атаката стоят руските енергийни интереси, както и че е започнала война.
„Аз съм бил обект на тази атака и тези зъби съм ги усещал по себе си", казва Костов в защита на Борисов.
На 7 февруари "Росатом" заявява, че обмисля да се изтегли от проекта "Белене" и да поиска неустойки в размер на 200 млн. евро заради забавянето на българската страна. Борисов определя коментара като "игра на нерви", но няколко дни по-късно заявява: "Икономиката ни ще банкрутира до 10-15 години, ако не започнем да строим АЕЦ "Белене".
Междувременно в няколко големи града започва серия от протести, организирани от неформалната група "СИЛА", срещу цените на автомобилните горива. Натискът върху правителството се засилва.
Два месеца по-късно избухва поредният скандал около атомната централа. На 5 април 2011 г. директорът на НЕК Красимир Първанов е уволнен, защото, по думите на министър Трайчо Трайков, е подписал неизгодно споразумение с руската страна за АЕЦ "Белене" - "Допълнение 12", което задължава страната до 1 юни 2011 г. да подпише окончателен договор с руснаците, с обвързващи клаузи.
"Това според мен показва, че очевидно в България руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят", заявява Трайков и предупреждава, че тепърва ДАНС ще изяснява с какви мотиви е действал Първанов.
Един ден по-късно суматохата става още по-голяма. Трайков се оказва с последно предупреждение за уволнение от кабинета, а Първанов си остава на поста по настояване на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.
Оказва се, че самият Дянков е дал инструкции на шефа на НЕК как да води преговорите с Росатом. А Красимир Първанов обяснява, че ако не е било подписано споразумението, НЕК е била заплашена от арбитражен съд, както предупреждава Кириенко два месеца по-рано.
„Много държа на теб. Сигурно много ти е приятно с Бербатов да те сравняват, но това е колективен спорт", така се обръща Бойко Борисов към енергийния си министър тогава.
Новината за избор на британската HSBC за консултант по финансовия модел на "Белене" е последвана от нова серия трусове в правителството, след като през май 2011 г. в "Бивол" излиза първата порция от тайната кореспонденция на американското посолство в София.
„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. (...) Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния", пише в една от грамите бившият посланик на САЩ Джон Байърли.
Борисов отново среща подкрепа от страна на Иван Костов, който припомня, че наближава крайният срок за вземане на окончателно решение за АЕЦ "Белене" и пророкува, че "Атака, които до момента подкрепят кабинета на Борисов в парламента, ще оттеглят поддръжката си, в случай че руските проекти не се реализират.
Frack Off
Допълнителна интрига в енергийните преговори внася отново Трайчо Трайков, който разкрива инвестиционните намерения на американската компания "Шеврон" в разработката на залежи на шистов газ в Северозападна България, които по думите на Трайков - "ще стигнат на България за 300 години".
На 11 юли България се договаря за нова отсрочка по споразумението за "Белене" - до края на септември. Само две седмици по-късно обаче става ясно, че Русия сменя тактиката, за да накара държавата да вземе решение и завежда иск за 58 млн. евро към НЕК заради забавено плащане на изпълнителни действия по строежа на АЕЦ "Белене".
Междувременно Борисов отговаря на вътрешния натиск. На 27 юли директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов издава решение за прекратяване на лицензите на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал "Росенец" на Лукойл Нефтохим Бургас.
"Ситуацията около „Лукойл" е тест за моите министри. Сега е моментът да проверим дали да прави, че можем и без горивото на „Нефтохим", заявява Борисов.
Председателят на "Атака" Волен Сидеров също дава тон за промяна на курса, като пита правителството защо не прилага еднакво отношение както към "Лукойл", така и към електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и EVN.
Сидеров заявява, че няма никакви пристрастия към руската рафинерия в Бургас, но дава препоръка на Борисов да я национализира, след като има нарушения.
Шумният скандал размива напрежението около протестите на "СИЛА", които вече включват в списъка на исканията си и забрана на добива на шистов газ в България. Парламентът налага срочен мораториум след масовите протести против екологичните рискове от технологията за добив на шистов газ.
На 15 март 2012 г. Бойко Борисов уволнява министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков след връщането на правителствена делегация от Катар. Поводът за недоволството на Борисов е слаба организация по време на посещението в арабската държава, но истинските причини остават скрити.
Напрежението между двамата излиза наяве, след като Трайков публично признава, че е бил подложен на натиск относно "Лукойл", както и че България рискува да бъде ощетена от руската страна при подписването на договора за "Южен поток", с което предизвиква гневна реакция от страна на премиера.
"Давам му шанс да излезе и да обясни защо наговори такива глупости. Възнамерявах да оставя Трайков при мен съветник, за да довършим част от нещата, за които има компетентност да ги прави. Когато някой ми отмилее, когато не мога да работя с него, нямам му доверие, точната дума е нямам му доверие", изригва Борисов, който години по-късно ще обясни, че счита появата на Трайков на консултациите за ново правителство като провокация от страна на Реформаторския блок.
„Да се вслушаме внимателно в мълчанието"
На 27 март 2012 г. - дни преди поредния "краен срок" за решение по "Белене" Бойко Борисов и Владимир Путин провеждат телефонен разговор. Новините от предварително обявената комуникация така и не са съобщени публично.
"Нека да се вслушаме внимателно в мълчанието", коментира тогава Георги Първанов, току-що напуснал президентството.
На следващия ден Бойко Борисов обявява, че България се отказва от проекта АЕЦ "Белене", като взема решение да доплати произведения реактор за атомната централа и да го инсталира в АЕЦ "Козлодуй". На мястото на площадката в Белене, Борисов предлага да се построи газова централа.
"5 и 6 реактор в Козлодуй са руски, поколение 2, този е 2+, а и нашата стратегическа цел е да запазим 5 и 6 реактор да работят в следващите 20 години", аргументира намерението си Борисов.
На следващия ден Народното събрание приема спирането на АЕЦ "Белене", а от левицата веднага предупреждават, че ще поискат вот на недоверие и ще стартират референдум за атомната централа.
Събирането на подписи за референдума се организира от БСП, но с подкрепата на "Атака" и ВМРО на Красимир Каракачанов.
„Ние с ВМРО се събираме винаги в много трудни и решаващи моменти за страната. Така беше, когато водихме битката за опазване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", припомня си тогава Сергей Станишев.
Руският "Коммерсант" коментира, че отказът на България не е изненадал "Росатом", чийто директор Кириенко е цитиран да казва, че "България ще плати за провала на проекта".
На 25 април 2012 г. руската атомна компания заплашва, че възнамерява да заведе иск в арбитражния съд за около 1 млрд. евро срещу България за плащане на общия обем на поръчаното оборудване и изпълнените дейности по Втора атомна централа. На 12 септември делото е факт, а финансовият министър Симеон Дянков определя исканията като "смешни".
"Ние сме показали, че не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме", заявява бъдещият ректор на Руската икономическа школа и член на Надзорния съвет на Външнотърговската банка на Русия.
Момчето си отива
На следващия ден в медиите излиза информация, че се подготвя посещение на руския президент Владимир Путин в София за сделка по "Южен поток".
Визитата на Путин е коментирана и от президента Росен Плевнелиев, и от министър-председателя Бойко Борисов, но си остава без потвърждение от Москва.
Борисов дори предупреждава, че се надявал Путин да не знае за исканите 1 млрд. евро, защото "ако знае, никак няма да му е приятна срещата на 9 ноември в България".
Малко по-късно пък заплашва, че "ако Путин не дойде у нас, и аз няма да участвам в преговорите в "Южен поток".
Междувременно левицата събира подписите за национален референдум, Народното събрание видоизменя въпроса, така че да изключва "Белене" от формулировката на допитването, а Бойко Борисов изненадващо заявява, че ГЕРБ ще подкрепи референдума за бъдещето на ядрената енергетика.
"Нашето правителство никога не е било против руската технология, ние не се отказваме да изграждаме АЕЦ поради тази причина", казва Борисов. "Така се случи, че на мястото на бъдещата централа днес има просто една голяма локва. Аз винаги съм казвал, че отношенията между Русия и България не трябва да бъдат оценявани само с този проект".
Борисов има предвид взаимното съгласие по "Южен поток". Точно това е причината той да чака в София Владимир Путин през ноември.
Вместо президентът на Русия обаче в София идва шефът на "Газпром" Алексей Милер. Сигналът от Кремъл е ясен.
Борисов отговаря, като демонстративно отказва да се яви на първа копка на "Южен поток", защото ходел "само на откривания".
"Мога да отида, когато искам в Русия", обяснява пред медиите Борисов. "И утре да поискаме разговор с президента Путин, ще ни даде".
Последният разговор между Борисов и Путин се провежда на 19 февруари - вечерта преди Борисов да подаде оставката на правителството след няколко седмици протести срещу монополите, започнали ден след провеждането на неуспешния референдум за АЕЦ "Белене" (27 януари 2013 г.) като недоволство от необяснимо високите сметки за ток от декември.
Сред водачите на "февруарските протести" са Ангел Славчев - по-късно присъединил се към телевизионния проект на Николай Бареков и издигнал се до зам.-председател на партията му, Дончо Дудев и Янко Петров от гражданското движение "СИЛА", организирало протестите от лятото на 2011 г., Людмила Манова от Благоевград - също регионален координатор на СИЛА, впоследствие председател на женската организация на партия АБВ на Георги Първанов, и др.
Дали решението на ГЕРБ да се откаже от руския ядрен проект не се оказа фактор, допринесъл за края на управлението на Борисов, знаят само "група съветски учени". Но днес, година и половина по-късно Борисов е далеч по-предпазлив в отношението си към Москва.
