Дойдохме си на партиите. За пореден път преди избори кипи интензивно роене на политическата сцена. Новите лица сега са онези с мегафоните от улицата. Същите, които насъскваха клетия народ срещу корумпираното партийно статукво. Те искаха оставки и тотална смяна на модела, сега пожелаха да са част от него.
При това, играейки по старите правила на играта, които толкова ненавиждат - с партии, листи и избори.
След седмици на улично недоволство, развяване на клишета и гръмки идеи, отказани преговори с институциите, сега лидерите на протестите се превърнаха в партийни строители. Това е последният коз, който държат в ръкава си. Всъщност най-важният и основният, въпреки че не си го признават.
Понеже времето до 12 май е малко, те ще използват стари партии. Имат богат избор - около 180 такива има на хартия, макар и мнозинството на практика да са фиктивни. Ще им ползват регистрацията, ще направят коалиция, ще превърнат протестите в предизборна агитация и ще се надяват да влязат в парламента. Дори и да не стане, ако минат един процент, пак ще бъдат възнаградени за хитростта със субсидия.
Янаки Ганчев реши да създаде Коалиция Гражданска инициатива "Орлов мост", узурпирайки символа и обаянието на мястото, както и няколко по-малки партии. Нещо като търговия с влияние втора употреба. Други негови "колеги" веднага решиха да опитат същото.
Ангел Славчев, Дончо Дудев и Янко Петров пък сътвориха партия "Демократична гражданска инициатива" (ДГИ). Обявиха я за "мандатоносител на протестиращите", представиха я като проводник на младостта, морала и разума в политиката, пожелаха й поне 160 депутатски мандата.
То не са партии, движения, граждански инициативи, коалиции ... все носители на "промяната", все защитници на народа, иначе са досущ като старите, че и по-зле.
Всички претендират да представляват хилядите гневни българи, а и видяхме, че са щедри на обещания. Хората от протестите май не искаха подобно нещо, но ето на - случи се. Системата победи и се готви да погълне всички янакиганчевци и янкопетровци, докато не ги изплюе или превърне в придатък за поръчки и пощенска кутия на някоя по-голяма партия.
Изненадваща, вече и дразнеща, е продуктивността на процеса - шест новака за няма и десет дни. Всички така са се устремили към омразния парламент, че поставят електората в шизофренна ситуация.
Цялата им работа следва принципа "Стани да седна". Как да им повярва човек.
