Webcafe

Демокрацията не умира, просто е в криза на средната възраст

Webcafe по BBC
24.10.2018, 13:41 (обновена 25.10.2018, 11:59)
Протест за права на жените

Снимка: © Getty Images

И защо вярата в демократичните ценности е в упадък

Полуавторитарност в условия на демокрация, уронване на демократичните ценности и замяната им с реторика на гнева и омразата, корупция, която е толкова мащабна, че просто подминава закона. Това са неща, които виждаме в редица държави от Източна и дори вече Централна Европа.

Но дали само Източна Европа страда от подобна "болест".

В САЩ Доналд Тръмп за почти двете си години управление изглежда така сякаш възприема думата демокрация за мръсна, а в Западна Европа се наблюдава бум на крайнодясната реторика и засилване на антисистемните партии, които обещават бързи, но не и демократични решения.

Та все по на преден план илиза въпросът - умира ли демокрацията малко по малко? Всъщност не - тя просто изживява своята криза на средната възраст.

Това е гледната точка на Дейвид Рънсиман, ръководител на отдела по политически науки към университета в Кеймбридж, който се опитва да обясни текущото състояние на демокрацията в ерата "Тръмп", социалните медии и разширяващото на икономическо разделение.

Провелия се тази седмица в Кембридж Фестивал на идеите събра редица големи мислители от сферите на науката и изкуствата, за да могат хората да се срещнат с тях по време на стотиците безплатни събития в рамките на форума.

Професор Рънсиман цитира идеи от последната си книга "How Democracy Ends" ("Как демокрацията приключва") и говори за един от най-големите и актуални въпроси в обществено-политически план: Идва ли краят на системата на демокрацията?

Той казва, че голяма част от чувството за политическа несигурност и неудовлетвореност е следствие от икономическата криза от 2008 г., когато огромен брой хора загубиха работата си, бизнесите си и финансовата си стабилност.

"Това е продължителният развой на този момент на огромен политически провал", коментира проф. Рънсиман.

Заедно с този своеобразен продължителен "икономически махмурлук" се добавят и политическите земетресения около бежанската криза, избора на Тръмп за президент на САЩ и референдума за Брекзит във Великобритания - все събития, които по един или друг начин разклатиха вярата на хората в демокрацията и в лидерите.

"Само преди 5 години подобни неща биха изглеждали безкрайно далечни и невероятни. Така че съществува едно чувство, че преживяваме нещо, което не разбираме. Никой не е предвидил това, което се случи", коментира професорът.

Според него макар да се върти въпросът дали това е краят на демокрацията - такава, каквато я познаваме, по-скоро той носи малко по-различен смисъл, криещ се в един друг въпрос - "А какво следва сега?".

За него изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и всички тези събития, трусове в различни общества и т.н. не са знаци за края на сегашната система и традиционния подход към демокрацията.

Напротив, според него демокрацията е в състояние, подобно на кризата на средната възраст, в което гласоподавателите се чувстват сякаш в коловоз и идеята за голяма промяна е особено примамлива, макар че всъщност не искат нищо кой знае колко различно. И в този ред на мисли Тръмп е нещо като лъскавия мотоциклет или скъпата спортна кола, която един мъж към 50-те би си купил.

"Ние искаме промяна, но ако може нещата да не се променят особено много", коментира проф. Рънсиман и допълва, че вероятно в следващите години "все по-странни хора" ще бъдат избирани в тези демокрации, страдащи от "криза на средната възраст".

Според него причината за това поне за западните общества е вярата в самата система - че тя е достатъчно здрава, че дори поставена на подобно изпитание, няма да понесе никакви щети.

"Гласуваме за Тръмп, за Брекзит и т.н., защото смятаме, че демокрацията е достатъчно силна и може да издържи на всичко, което хвърлим срещу нея", коментира професорът.

Рънсиман също така отхвърля и паралелите между сегашното политическо напрежение и натиска върху демокрациите през 30-те години, когато крайните идеологии изживяват своя възход, водейки след себе си до тежки диктатури.

"Ние сме подведени от ехото. Ние не виждаме на практика какъв е бил светът през 30-те години на XX век. Това е период на сериозна бедност, милитаризирана политика, опасни екстремисти и млади хора с оръжия в ръцете си. Европа беше в състояние на "пост-травматично стресово разстройство" след ужасите на Първата световна война", казва той.

По негови думи има сериозна разлика между тогава и сегашната динамика и политически сътресения. "Ядосани сега са старите хора, които имат ипотеки и Netflix", обобщава проф. Рънсиман.

Според него далеч по-съществена и непредсказуема заплаха за демокрацията може да дойде от социалните медии и големите технологични компании.

"Това е сила, която никой не разбира все още - нито като мащаб, нито като скорост, нито като комплексност", коментира той.

Въпреки това досега обществата винаги са успявали в крайна сметка да се справят с пропагандата и фалшивите новини и проф. Ръсниман не смята, че сегашният случай ще бъде по-различен. Въпреки това според него след 20-30 години обществото ще се вгледа назад и ще види, че сме изпуснали контрола над това "къде лежи истинската власт в тази система".

Ако в миналото дори най-големите индустриалци не са били всесилни и все пак е можело да бъдат държани под контрол, не може да се каже, че сега ситуацията с големите технологични компании е такава.

"Ако сега някой иска да свали Google, ще трябва да потърси в Google как да го направи", иронично коментира той.

А наравно със социалните медии и големите технологични компании влияние има и променящият се медиен пейзаж, чието отражение намираме в размиването на границите между политиката, развлеченията и реалността на телевизията.

Либералната западна демокрация се развива в следвоенните години на нарастващо благоденствие, а според проф. Рънсиман друг голям въпрос е как тя ще се промени, ако хората продължават да стават по-бедни. За сегашното младо поколение се казва, че е първото, което не живее по-добре от родителите си и трябва да се справя с още повече икономически проблеми. Когато в продължение на години хората се чувстват финансово притиснати, те започват да гледат към границите на политическия спектър - крайното ляво и крайното дясно.

Според него именно това се наблюдава сега и това е прякото следствие от икономическата криза от 2008 г., чиито белези все още си личат.

"Изглежда има доста исторически доказателства, че без икономически растеж демокрациите изпадат в трудности. Ако хората не се чувстват по-добре, те започват да търсят все по-крайни политици. В по-бедните страни това може да доведе до тежки политически сътресения. Но в относително стабилните западни държави е по-вероятно да създаде разочарование и недоверие към политическата класа, отколкото революция", коментира професорът.

Иначе казано - охолните и застояли в развитието си общества могат да изкарат дълго време с неработеща демокрация. И Западът може би е в началото на именно такъв период. Хората в тези общества вече са изгубили нуждата от това да защитават самите устои на демокрацията, погълнати в собствените си проблеми.

"Това е система, която е уморена и се бори да се справи с някои наистина големи предизвикателства, но не очаквайте тя да се пречупи на две", коментира проф. Рънсиман и допълва, че това, което се случва в момента е просто фаза на смяна на лидерите, вместо промяна в системата.

Така че затегнете коланите и се гответе за избора на следващия политически клоун с гръмки обещания. Все някога този период ще отмине и нещата отново ще се наредят...


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

9 Dox | 26.10.201819:54

Алчността и глупостта на амер.елит имат влияние върху кризата, разбира се, но косвено. Тези качества са причина и за редица други негативни явления в живота.

За самата криза факторите са много, но леко и незабележимо се трупат. Едни действат от по-отдавна - като отмяната през 1999 г. на закона Глас-Стийгъл, примерно, други по-отскоро, но, Никор е прав, че гръмването на ценовия балон на имотния пазар, предизвикан от кредитната оргия, която си бяха спретнали банките, отключи поредица от събития и кризата вече можеше да бъде идентифицирана като такава.

Безконтролното, "на юруш" даване на кредити на кой ли не за закупуване на жилище, макар и с ипотека, увеличи търсенето. То пък от своя страна увеличи цените на имотите, но критичната точка в такива моменти е невъзможно да се види или предвиди. Ясно е само, че цените не може да растат до безкрай и в един момент всичко тръгва надолу и повлича всичко по пътя. Цените на имотите след това падат толкова, че не могат да покрият учредената преди това ипотека. Или както казват - тя потъва под водата.

Кредитирането от страна на банките е съществен момент в една икономика, но в САЩ, някъде от края на 60-те, то замести увеличението на заплатите. Гледах веднъж лекция на един американец, който доказваше с графики именно това - че заплатите на американците не растат /естествено - преизчислени според ръста на цените или по съпоставими цени/. В същото време, технологиите се развиват, а пазара /който се саморегулиралЧуди се / бълва все повече и по-разнообразни стоки и услуги. А като се вземе пред вид, че там рекламите те облъчват не ежедневно, не ежечасно, а буквално ежесекундно от къде ли не и чрез какво ли не, народът казва майната му, веднъж се живее и тегли кредити, за да си купи новия това, новия онова /нищо, че не му трябва/, обади се сега и грабни еди що си с 90% намаление, само сега и пр. и пр. Така повечето хора неусетно започват да си мислят, че изостават от прогреса, от другите, от съседите и т.н.

Вместо увеличение на кредитирането, оборотът на капитала може да се подхранва и прилично да се поддържа, чрез увеличение на заплатите, но, някои са на мнение, че така не трябва. Вероятно защото такова увеличение ще бъде за сметка на намаляването на печалбата, а кредитирането дава възможност да се придобие допълнително имущество от страна на кредитора, в случай че кредитополучателя го закъса.

А бе, сложно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

8 deaf | 26.10.201812:51

Никор,

няма правителство и елит в света и Историята,които ще тръгнат да раздават пари,(кредити),на бедните водени ей така от филантропия!

Съжалявам,но "това" за Буш-младши е от ЕЖК. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

7 Nikkor | 26.10.201812:20

Не Докс. Не пропазарните политики на Грийнспан доведоха до 2008. Преди да се случи финансовата криза се случи балона на имотния пазар - резултат от левите политики на занижаване на кредитните стандарти, така че Сульо и Пульо да могат да теглят кредити и да си строят хасиенди.
Затова и регулациите на банковата система бяха занижени, не "елеменерани". Има си ги регулаторните органи. Само че те са обект на политически натиск да не се намесват. Докато не стане прекалено късно.
Купи си "Чупливата" книга".

Деф, не знам какво е Ай Кю-то на тоя хамсалак, но има в Ю Тюб едни кадри...да ти стане неудобно само като го гледаш горкия. Летец на изтребител той практически не е бил. Имаше един фатмак от поделението където е "служил", който твърдеше че такъв летец там не е имало.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

6 deaf | 26.10.201809:08

Никор,

кризата от 2008г. беше породена от алчността и глупостта на американският елит. Рибата винаги се вмирисва откъм главата. Точка.

АйКю-то на Джордж Буш-младши е доста над средното. Това е факт доказан с тест. Той е бил летец на изтребител Ф-111,а това няма как да стане без висока интелигентност. Освен това - за кой ли път го казвам! - не/грамотността няма нищо общо с успеха или провала на един политически лидер. Наполеон,(като италианец) е говорел казано оксиморонно - ужасно приятен френски език,именно заради честите граматически грешки,които е допускал.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

5 Dox | 26.10.201800:00

Всички сме грешници, НикКоре. Включително и аз.
Мисля, че пък ти грешиш за Стиглиц, като смяташ, че се ограничава до едното плюене на пазара. Той не го отрича, но е против пълното елиминиране на държавните регулации. И според него, опитът напълно да се елиминират регулациите чрез "мъдрите" про-пазарни политики на Буш и Грийнспан, е една от основните причини за кризата 2008 г.

Стиглиц не ми е кумир. Може да се каже, че нямам такива. Но знаеш ли защо подходих силно иронично към книгата, която така те е впечатлила? Защото споменаваш нещо за банковата система и сигурно нямаше да подходя така, ако преди това не бях прочел няколко /от сигурно поне 20-те/ книги на един руски икономист - Валентин Катасонов. Въпросната персона е професор и завежда отдела по международни валутно-финансови отношения към Московския държавен университет. Смея да твърдя, че намерих отговори на някои въпроси, които до тогава не успявах. Но, неговите книги се съмнявам да може човек да си ги купи у нас, дори и на руски, защото ние сме държава на свободата на печата, на словото и пр. В интернет обаче можеш да си ги намериш и то безплатно, а руският за нас не е проблем. Всъщност - той е старобългарски Много щастлив Той също пише на достъпен, популярен, но не и простоват /стил "24-часа"/ език. Даже една от книгите му май я има в Читанка.бг, преведена на български от някой ентусиаст.

Та, може и да греша, НикКоре, но за сега, това, което прочетох от него за банките, парите и банковата система, според мен е вярното. По тази причина съм и леко резервиран към това, което казваш, че разкриват за банковата система в "чупливата" книга.

Все пак, ако ми се удаде възможност, ще си я набавя и ще я прочета. Но не във влака, разбира се. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 25.10.201810:27

В дълбока грешка си Докс.

Въпросната "Чуплива" книга изобщо не е толкова лесна за четене. Вече някоя и друга година не съм я изчел докрай, защото се връщам и отново препрочитам някои глави. Така и не докарах даже до 1/5 от частта за Канадската банкова система, а тази за Мехиканската не съм я почвал дори.

И въпреки всичко е писатна на достъпен език. Няма да срещнеш абстрактни икономически постулати и теории. Наистина отваря очите. В морето от трудове обясняващи нещата с алчността на финансистите - като че ли алчността е феномен от началото на 21 век - изпъква като може би малкото свежи и смислени обяснения не само на 2008 година. Тя обяснява системните финансови кризи в САЩ. И много други неща. И не е за четене докато пътуваш с влака. Определено е загуба за тебе това че няма да си я купиш.

Що се касае до Стиглиц, немам нищо против. Обаче малко се преувеличава с позоваването на неговите обяснения за едно или друго. Гледал съм интервюта със Стиглиц, на които той мълчи като пън на прости въпроси. Едното плюене по свободната пазарна система и нищо друго.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

3 Dox | 24.10.201823:45

НикКоре,
Много съм ти благодарен за изключително съдържателната рецензия на въпросната книга - "Чупливо по проект" или пък - "Проектирано да е чупливо"! А защо не и "Чупливо по план" или пък "Планирана чупливост"?
Никога няма да си я купя.

Както разбирам, въпросната книга е писана за хора, които са забравили да си вземат нещо за четене, пътувайки с влака. Доста добре, подробно и последователно, с позоваване на данни от периодични издания, сайтове и пр., причините за кризата бяха дадени от Дж.Стиглиц, в книгите му: "Свободно падане", "Цената на неравенството" и един доста добре миксиран сборник от негови статии - "Голямото разделение". Но не стават за влака. Прекалено концентрирани текстове, чете се трудно. А бе, нобелов лауреат, кво да го праиш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

2 Nikkor | 24.10.201821:29

Не съм чел професор Рънсиман в оригинал.

От написаното обаче правя два извода: част неверни заключения и част открития на топлата вода.

"Той казва, че голяма част от чувството за политическа несигурност и неудовлетвореност е следствие от икономическата криза от 2008 г., когато огромен брой хора загубиха работата си, бизнесите си и финансовата си стабилност."

Икономическата криза от 2008 отдавна отмина. САЩ имат рекорден икономически ръст за развита икономика и рекордно ниска безработица. Разбира се има хора в трудно положение, но не заради кризата от 2008.

"Заедно с този своеобразен продължителен "икономически махмурлук" се добавят и политическите земетресения около бежанската криза, избора на Тръмп за президент на САЩ и референдума за Брекзит във Великобритания - все събития, които по един или друг начин разклатиха вярата на хората в демокрацията и в лидерите."

Ами той какво очаква - все едни и същи "лидери"? Значи ако в Русия все Путин избират за президент, вай-аман. Обаче в Европа и САЩ ако не изберат все същите - леле мале, краят на демокрацията.

"Само преди 5 години подобни неща биха изглеждали безкрайно далечни и невероятни. Така че съществува едно чувство, че преживяваме нещо, което не разбираме. Никой не е предвидил това, което се случи", коментира професорът."

Ами да го бяхте предвидили бе, нали сте умни глави? То не ще нобелова награда по политически науки, за да си наясно, че не може сума ти народ да е извън борда и това да не доведе до политически последствия.


Има една много хубава книга, на двама икономисти Чарлз Каломирис и Стивън Хейбър - Fragile by design. Книгата е за банковите системи, тяхното възникване и формиране, защо има повтарящи се системни кризи с тях. Прави се исторически преглед на тяхното развитие в Англия, Сащ, Канада, Мексико. Купете си я от Амазон и се задълбайте в нея. Да ви стане ясно как изречението "Никой не е предвидил това, което се случи." е най-голямата тъпня, повторена вече стотици пъти от финансови министри, министър председатели и прочие хора на високи постове, чиято работе е именно да предвиждат тези неща и да ги предотвратяват.

И не, книгата НЕ Е КРИТИКА НА КАПИТАЛИЗМА И СВОБОДНАТА ПАЗАРНА СИСТЕМА, както вече може би си мислите. Точно обратното. Ще ви се изясни как кризата от 2008 е резултат на държавни политики за подпоматане на "градските бедни". "Третият път" на Клинтън и Блеър е в основата.

Как странни коалиции от локални, дребни финансисти и дребни фермери е довела до структурата на така наречените "юнит банкс". Малки локални банки, имащи местен монопол и нямащи право да създадат клонова мрежа - структура просъществувала 184 години. Структура толкова неадекватна, че не случайно никоя друга държава е нямала такава. Довела до системни банкови крези на всеки 15 години.

И как тази коалиция е била заменена от друга. На разрастващи се финансови институции и т. нар. "urban activist groups", довели до наливането на трилиони долари заеми към всички групи на хамериканското общество, даже към тези, за които е повече от ясно че не могат да обслужват по никакъв начин кредитите за построяване на къщи с амнайсет спални и бани че и басейн с джакузи на двора. И в резултат кризата от 2008.

После има едно хубаво сравнение с Канадската банкова система и обяснение защо там такива простотии не се случват. Отделно има глави за Британската и Мексиканската банкови системи, но да не задълбавам.

"И в този ред на мисли Тръмп е нещо като лъскавия мотоциклет или скъпата спортна кола, която един мъж към 50-те би си купил."

Що за глупост, за бога? И наистина ли е толкова страшен изборът на Д. Тръмп за президент? Та преди повече от десетилетие хамериканците два пъти избраха един тъпак, който не можеше две изречения да върже на кръст, ако ауто кю-то не му ги изписва зад камерата.

"Ако сега някой иска да свали Google, ще трябва да потърси в Google как да го направи", иронично коментира той."

Това ми хареса.Май единствената оригинална мисъл.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 24.10.201820:58

Левият професор да не ни пробутва тия извратени понятия!
Каква демокрация бе, какви 5 паунда?
Що за тъпотии.
ОСНОВА на основите на демокрацията е свободата на словото, т.е. свободата да изказваш собственото си мнение.
Единствено в Конституцията на САЩ тя е желязно защитена.
В (Западна) Европа тя вече е погазена със закони. Ако изкажеш мнение, "неправилно" според закона, отиваш в затвора. Затова левичари-активисти от Европа са шокирани, че в САЩ всеки можело да говори, каквото си поиска.
А умният професор да казва нещо по въпроса за зараждащата се неомарксистка идеология, враг на всякаква демокрация, а?
Нищо не казва, защото е като тях и говори на техния Новоезик (свободата е робство, истината е лъжа, любовта - омраза и т.н.,... виж в книгата).
Ние живяхме в подобна система (обаче тази, която се задава е много по-опасна) и нас не могат да ни излъжат, жалко за младите - те нищо не знаят и са лесна плячка за ловците на умове от левичарската сган...
   

оценка

+0 -0