70 000 души скандират името му, националният стадион в столицата ще се пръсне по шевовете от народ, по трибуните висят огромни хоругви с неговото лице. Той става на 42 години и е поканил стотици приятели на празника си. Близки приятели, включително от съседна София.
Датата е 20 септември, най-личният рожденик в Букурещ е премиерът-социалист Виктор Понта, а купонът на Национал Арена всъщност е стартът на президентската му кампания.
Скъпият другар от София е Сергей Станишев, председателят на ПЕС - брюкселският интернационал, който от избори на избори губи все повече физиономия и територии от европейския пъзел.
Същият другар, който потопи собствената си Българска социалистическа партия до такива дълбини на политическото блато, каквито не беше виждала за 25-те си години посткомунистическа история. Онзи лидер-изпитател, любител на нестандартните решения на трудни ситуации, станал премиер в чужд мандат и подарил мандата си за чуждо управление. Същият поборник за социализма с човешко лице, който позволи на човек, източвал социалната система на братска социалистическа Франция, да стане министър на инвестиционното проектиране.
Но по стара партийно-апаратна традиция другарят е прав, когато съгреши дори.
Ако питате Станишев, Понта е единственият човек, който е способен да създаде държава с демокрация, уважавана от всички.
Ако питате румънците - Понта използва целия държавен апарат, за да възпрепятства вота на десетки хиляди граждани извън Румъния и да си осигури така желаната, но непостижима лична победа с "премии" за таргет-електората с пари от бюджета.
Ако питате Понта - Станишев е един от най-модерните политици на Европа.
Ако питате българите - Любимец 15 е по-голям любимец от любимеца на Понта.
Пък ако попитате за оставка някого от двамата водачи на пролетариата, ще има да почакате...
Само ако питате румънските социолози и българските им колеги - веднага ще получите един и същ отговор. Все грешен. Също като Станишев - Понта загуби, въпреки че беше фаворит на демоскопите и на първия, и на втория тур.
Оня призрак, който броди из Европа вече 166 години, взе да става все по-безплътен, откакто новите му апостоли (като по калъп направени) опознаха удоволствието на дистанционната обработка на общественото мнение.
В лошия случай (българския) - продадоха на популисти и антисистемни играчи най-ценния си актив - избирателите-социалисти.
На цената на еднопосочен билет за Брюксел.
