Президентът го сърбят ръцете да строи. След хит №1 в плейлистата му - санирането и всички произтичащи от него благоприятности като например намаление на сметки с примерно петдесетачка (макар че вноската по кредита, който едно домакинство ще тегли, ще е по-голяма), следва хит №2 - за нов бизнес парк. Този път и хай и тек.
Това стана ясно от анонсираната от Росен Плевнелиев в САЩ новина за София тех парк, който държавата се кани да финансира изцяло от европейските фондове по Оперативна програма "Конкурентоспособност" - заложени били 100 млн. лева.
Сто милиона за какво?
Музей, технологичен център, офис сграда. Да прескочим темата за музея, която е, меко казано, смущаваща поради основния въпрос: Какви български хай тек експонати ще съдържа този музей? Вероятно компютри "Правец" и ИНКО, а за разнообразие - по един електрокар и чушкопек заедно с бутилка "Веро" (висока технология при соца). (А чушкопекът заради непреходната му стойност - няма българин, който да не обича лютеница, и дори Бербатов си призна, че къта бурканче в хладилника.)
В София, по последни данни, е пълно със свободни офис сгради. Според анализ на Colliers International от май т.г. незаетите офис площи в столицата са 25.4%. При това още преди да са завършени огромните офис сгради, които се строят - едната на ъгъла на бул. "Димитър Несторов" и бул. "П. Ю. Тодоров", на бул. "България" и "Витоша", както и офисите в най-големия мол, който се строи.
Но извън тях, за нуждите на проекта, БАН разполага с достатъчно голям сграден фонд, който - с известни инвестиции за ремонт, но не и 100 милиона, би могъл да служи за целта на високотехнологичен парк. Вместо да се строи поредната бизнес сграда. Разбира се, това би било добре за строителните предприемачи, от чиито среди произлиза и президентът ни, но дали е икономически целесъобразно.
В крайна сметка фундаментът на един хай тек парк не са точно сградите. Освен сграда, БАН би могъл да бъде естествен център за такъв парк, стига обаче лабораториите от 60-70-те години на миналия век да получат съвременно оборудване. Стига фонд "Наука" да не разчита на милозливото сърце на премиера Борисов за някакви допълнителни 4-5 милиона лева.
Защото, дори и стоте милиона лева от ОП "Конкурентоспособност" да отидат в джобовете на няколко строителни фирми, оттам нататък те не могат да възпроизведат като добавена стойност нито лев отгоре. Никой обаче не обяснява защо е решено средствата от програмата, които принципно са за няколко технопарка, да се вложат само в един. От младичкия министър на икономиката, туризма и енергетиката не може да се очаква обяснение - той е изпълнител. Но Делян Добрев, със сигурност без да иска, се изтърва, че идеята е на премиера Борисов и главния архитект на София Петър Диков.
Бетонът не ражда добавена стойност
Мислейки в посока на кофраж, бетон и зидария, президентът не казва какви фирми, научни институти, факултети на университети и на какъв принцип ще могат да влязат в хай тек парка. Свободен ли ще е достъпът или ще има сито или... Все пак, за целта е необходимо някакво проучване, идея. За високи технологии при това правителство се говори само в една стратегия на МИЕТ, когато министър на икономиката, енергетиката и туризма беше Трайчо Трайков.
Според нея в следващите 10 години българската икономика ще се фокусира върху няколко сектора, където би могла да се утвърди като лидер в иновациите: информационните технологии и аутсорсингът, чистите и биотехнологиите, свързани с хранителната и земеделската индустрия, здравеопазването и туризмът.
Измина една година от представянето й, но факт е само фокусът.
А Плевнелиев знае, че има терен - на Министерството на отбраната, към 4-ти километър, където кабинетът на тройната коалиция се канеше да строи втори Министерски съвет - за 5 министерства и 3 държавни агенции. Това са близо 500 000 кв. м. Президентът ни е сред малцината, които са съвършено наясно с терените в София, как вървят и пр. - този нюх му помогна при създаването на бизнес парка. Тази материя му е така позната както македонските националосвободителни борби на Георги Първанов.
Става въпрос за мястото на Културно-информационния център на агенцията и ВВС на бул. "Цариградско шосе" на 4-ти километър. Предишното правителство се канеше да инвестира неколкостотин милиона лева...
Да се върнем години назад
Преди близо петнайсетина години, по време на кабинета Костов, тогавашният вицепремиер Александър Божков подготви първия и единствен досега у нас законопроект за високотехнологичните паркове.
Законопроектът, най-общо казано, предвиждаше университетите с техните бази да станат центрове на хай тек паркове, но срещу това държавата да предвиди определени преференции - данъчни и др. Например даваше им се право да избират дали да бъдат облагани с данък печалба или 1.5% от стойността на получените от дейността приходи, сградите в парка бяха освободени от данък сгради и т.н.
Неравностойното данъчно третиране и съмнения за лобизъм препънаха проекта, който влезе в парламента и там си остана поради нежеланието на премиера Иван Костов и финансовия министър Муравей Радев да му дадат зелена светлина.
Обвиненията в лобизъм бяха заради съвместния проект на България и магната Джордж Сорос "Рила сълюшънс" за разработване на софтуерни продукти, които да се реализират на запад. Някои решиха, че стратегията за високите технологии и закона за хай тек парковете се правят заради този проект поради факта, че в разработването им участваха хора от "Отворено общество" като Георги Прохаски, Гроздан Караджов и др. И с мръсната вода изхвърлиха и бебето.
България не беше член на ЕС и ако, следвайки съветите на проф. Джефри Сакс, бяхме извели два сектора като приоритетни - земеделие и високи технологии, може би днес биоземеделието и хай тек парковете щяха да са се случили като в Ирландия. Вместо да ги четем по несбъднати стратегии.
Фирмите в България, които работят по проекти на големи компании като разработчици на софтуер, си ги има - с или без хай тек парк, чийто фокус щял да е "пазарна реализация на иновационни продукти". Проблемът не е в липсата му, а в неработещата като цяло държава, с цялата й бюрокрация, корупция и липса на достатъчно качествени административни услуги.
А Божков беше визионер. Законопроектът даваше възможност наука и бизнес да се срещнат с помощта на държавата. Паркът не е печеливша организация и не разпределя дивиденти, а управлява фондове и привлича рискови капитали, пишеше в проекта.
"Високотехнологичен парк могат да учредят държавата, общините, висшите училища, БАН, едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие и други юридически и физически лица. Всеки учредител на парка прави задължително вноска в пари, вещни права и/или права върху интелектуална собственост или друго имущество".
Но стига толкова за мъртвородени законопроекти. Причината да ги припомним е, че управленците ни съвсем сериозно взеха да се изживяват като строители на съвременна България - в буквалния смисъл. В съседна Македония властта наблъска столицата със статуи, у нас се канят да го направят с бизнес сгради. Все в името на едно и също - кипи труд, създава се заетост.
Защо? Има предостатъчно. Вместо да се влагат пари в строително-монтажни дейности, по-добре в програми за университетите, където да гостуват известни лектори, онлайн курсове, изобщо обучение, което да създаде висококвалифицирани специалисти, изследователски центрове.
Машината е задвижена. Делян Добрев вече заяви, "идеята за българската Силициева долина излиза от сферата на идеите и започва работата".
"Тази седмица смятам да регистрирам компания, която е дъщерна на "Индустриални зони", която ще е "София тех" и тя ще започне реално работата по развитието на този проект по отношение на промяна на собствеността на терена, проектиране на инфраструктурата и реално развитието на този проект", каза Добрев.
3 милиона лева за първоначален капитал се вземат именно от Национална компания "Индустриални зони" ЕАД, създадена от предишното правителство, което вкара милиони там за изграждане на индустриални зони. Имаше една такава идея, помните ли я, да има поне 10-12 такива зони в БГ, родена през пролетта на 2009-а?
Не бива да живеем от днес за утре, казва мъдро настоящият ни президент. Ама разбира се, г-н президент, обаче що почваме от мистрията, а не от образованието? И как така толкова бързо се реши тоя хай тек парк - анонсирате го в САЩ, а министърът изкозирува тутакси оттук.
Само да не стане като военното НДК, дето години наред се чудеха какво да го правят и най-накрая му намериха предназначението - за магистратите.
Ами оня суперкомпютър на IBM Блу джийн, който не е известно каква работа върши, в музея "Джон Атанасов" ли ще го турите или в някоя лаборатория. Впрочем, имаше и държавна компания "Български технологичен център" с капитал от 50 млн. лева. Леле, леле...
