Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Юряаа!

Този избирател банкира електронно, цъкал е до преди минута във фейса, сутринта си е сварил кафето на котлон с тъчскрин. Но за да гласува той предпочита дългия близо метър лист, химикалката от 20 стотинки и изповедалния полумрак на дървената колибка, увита с плат за партенки.

Снимка: Getty Images
Този избирател банкира електронно, цъкал е до преди минута във фейса, сутринта си е сварил кафето на котлон с тъчскрин. Но за да гласува той предпочита дългия близо метър лист, химикалката от 20 стотинки и изповедалния полумрак на дървената колибка, увита с плат за партенки.

„И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно (комисията), метнал гегата на рамо и поел накъм вратата... То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?".

Това е било през далечната 1919 г., когато в България за сефте направили изборите задължителни. Под страх от глоба дядото зарязал козите в планината, слязъл в село да... „гласува". Както си знае.

Сто(тина) години по-късно:

Влиза избирател. В секцията има машина за гласуване. „Заповядайте!". „Не, благодаря, искам хартиена бюлетина".

Този избирател банкира електронно, цъкал е до преди минута във фейса, сутринта си е сварил кафето на котлон с тъчскрин. Но за да гласува той предпочита дългия близо метър лист, химикалката от 20 стотинки и изповедалния полумрак на дървената колибка, увита с плат за партенки.

На изборите в неделя 11 секции, разположени в VIII-мо ОУ, гр. Габрово бяха снабдени с машини за гласуване. Какво се случи? Оказа се, че бабите и дядовците, навикнали да теглят пенсиите от банкомат са по-безстрашни и склонни да гласуват помодерному спрямо някои изтъкани от мнителност и подозрителност младежи. От 4158 гласували в 11-те секции, само 1563 габровци се престрашиха да общуват с машините. Другите викаха „юряаа".

38% (от имащите възможност) гласуваха машинно в нашия град. Справка в сайта на ЦИК показва какво се е случило другаде и предлага любопитни данни: примерно в Бургас - около 24%; във Видин процентът е ... 17%, като в една секция от гласували 306 човека само 17 са предпочели машината. В Русе - „българската Виена" - се натъкнахме на още по-интересни факти. Там машините са били разпределени в три сгради. В две от тях гласувалите машинно са средно 25 %, но в три секции - в немската гимназия - процентът на гласоподавателите, минали през тъч-а е 75%!

Какви са изводите?

Едва ли някой се заблуждава, че хартиените бюлетини ще векуват. По всяка вероятност електронното гласуване ще бъде безалтернативно преди настоящото десетилетие да приключи. Убедено може да твърдим, че сравнението между него и традиционното (с книжните бюлетини) е като да съпоставим автомобил „Tesla" с магарешка каручка.

Предимствата: бързина на гласуване - за ½ минута - три докосвания на дисплея, поемане, проверка и сгъване на разписката, пускането ѝ в кутия и подпис в избирателния списък. Добре - нека е цяла минута. Приключва изборният ден - за отрицателно време машината разпечатва пълен, детайлен и точен (без грешки) протокол - няма хаос, суркане на бюлетини, ръчно броене, чукане по калкулатори, подвиквания, дращене и бърсане по чернови, повторно нанасяне на белови, пълнене на торби, разковаване на кабинки и прочие безумия. Изборният резултат за цялата страна е категорично ясен до минути след приключване на изборите, няма нужда от социолози в телевизионните студия, хората се разотиват да почиват, РИК приключва обработката за нула време, заминава и се връща от ЦИК преди да е настъпило утрото.

Недостатъци: на този етап не се сещаме. Те навярно са в главите на хората, обладани от теориите за световната конспирация, на които пожелаваме приятно друскане с каручката по коларския път към Средновековието.

 

Най-четените