"Предател!", "Не е от нашите", "Работи за Бойко Борисов". Ето с тези клейма, изтръскани сякаш от арсенала на руските болшевики/меншевики, от БСП се нахвърлиха срещу Ивайло Калфин, който обяви, че напуска като водач на българските евродепутати-социалисти в ЕП. (Мая Манолова дръпна изявление в стил "взехме го, отгледахме го, човек го направихме" - предвид факта, че Калфин е "не-свой", т.е. социалдемократ.)
Не посмяха да нарекат така бившия си лидер и президент Георги Първанов (2002-2011), който - според пиар експерта Нидал Алгафари - ще регистрира друга лява листа, извън БСП, с водач Калфин, за евроизборите през май. По темата досега мълчат самите набедени - Първанов и Калфин. Всъщност по БНР тази сутрин Калфин нарече "истерична" реакцията, която идва от БСП, и обясни, че въпросът не е за място в евролистата, а действително за нов тип политика. В разговор с лидера на БСП Станишев му обещал добро място в листата.
Ивайло Калфин не за първи път въстава срещу партийната целесъобразност и правене на политика на тъмно. Така постъпи и когато подписа писмото на 19-те от левицата, които на 4 ноември 1996 г. излязоха с конкретни предложения към ръководството на БСП предвид критичната ситуация в страната.
Нападките срещу Калфин днес не са предназначени за консумация от не-симпатизантите на БСП и не-гласуващите за тях. Те са за твърдото ядро на партията, ядро от уморени грохнали възрастни хора, израснали и форматирани в години, в които да не си от "нашите" е сривало животи и е било позорно петно.
Да живее народът и неговите широки маси, викаше героят на Чудомир Наската, когото за малко да изберат за депутат, ако не беше отстъпил мястото си срещу 23 000 лева на "дебел буржоазен елемент". Да живеят широките трудови маси, които избират буржоазното си ръководство :)))
На предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. БСП, всъщност Коалиция за България получи 942 541 гласа. След февруарските протести, постните пици на Дянков и скандалите с подслушванията. Няма да вземат повече оттук нататък - въпреки че в момента, както показват социологическите проучвания, има консолидация.
1 527 383 гласуваха за Ивайло Калфин-Стефан Данаилов на президентските избори през 2011 г. Близо 300 000 от тях, както показа анализът след балотажа, бяха гласове на ДПС - останалите са за Калфин и Ламбо.
В БСП няма по-подготвен човек за евродепутат от Ивайло Калфин - и по-утвърдено от него име в ЕП, но лидерът на партията Станишев залага на верни партайгеносета за листата. Къде отиде някогашното му признание, когато се съставяше кабинетът на тройната коалиция, че Калфин е "мой личен избор"?
Напускането на Калфин и откритото му писмо до Станишев, в което всъщност критикува ръководството на БСП за липсата на морал и прозрачно упражняване на властта със сигурност са вбесили лидера - и почти толкова сигурно са минирали пътя за преговори по евентуално включване на Калфин на избираемо място в листата на БСП. Предложенията за номинациите се правят до 3-и февруари, списъкът - ден по-късно, а самата листа трябва да е подредена до 7-и февруари, ден преди конгреса.
Натискът, оказван от Първанов и хората му върху сегашното ръководство, вбесява и ДПС, тъй като виждат евентуална заплаха за стабилността на правителството, опазено с цената на толкова скандали и средства за контрапротести и имидж.
Първанов ходи по тънък лед, предупреди социологът Кънчо Стойчев по bTV вчера. Факт. Иска да се премести от задните редици, написа социологът и съветващ БСП Юрий Асланов. Факт. Искаше го и когато беше президент - и откакто не е президент.
Обаче посоченият от него Станишев се еманципира.
Не иска да разцепи БСП. Точно така. Кому е нужна слаба партия? На никой от избирателите й няма да хареса поведението на Първанов и току виж го нарекли "предател" като Калфин.
Сега следва игра на нерви. За Станишев залогът е да се раздруса властта и току виж - да му се размине еврокомисарският пост, за който кабинетът Орешарски ще го предложи наесен. Защото със сигурност си дава сметка, че няма да се размине и без компрометиращи скандали до май.
За Първанов залогът е овладяване на партията - и оттам на лостовете във властта. Дали не и евентуален съюз с ГЕРБ, какъвто му се въртеше като идея преди години? Андрей Райчев вече обясни за това през 2011 г. Едва ли още е актуален.
Напрежението в БСП от една страна изнервя ДПС, от друга - добре им е дошло, защото измества фокуса от консумираната несъразмерно на участието им власт върху разприте между партийните елити.
А Наската и други като него нека си викат: Да живеят напуканите ръце, крака и тям подобни! Да живее народът и неговите широки маси!
