Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стискане на зъби до края на мандата

Какво ли ще е премиерското послание през февруари-март 2012 г.? Например такова: "Вече сме на финала, през 2013 г. ще живеем по-добре". Снимка: БГНЕС
Какво ли ще е премиерското послание през февруари-март 2012 г.? Например такова: "Вече сме на финала, през 2013 г. ще живеем по-добре".

Трябва да издържим за половин година, или за една година, в противен случай ще фалираме държавата.

Бойко Борисов, 19 март 2010 г.

2011-а г. трябва да стискаме зъби, 2012-а -ще започнат да излизат проектите, които ще дадат добри резултати.

Бойко Борисов, 8 февруари 2011 г.

Какво ли ще е премиерското послание през февруари-март 2012 г.? Например такова: "Вече сме на финала, през 2013 г. ще живеем по-добре". Което може би вече ще е що-годе вярно. Защото 2013 г. е последната за мандата на ГЕРБ. А в изборна година управляващите традиционно са щедри. Станишев например как вдигна пенсиите и завеща плащането им на Борисов. Нищо не пречи и Борисов да излезе със същия номер.

Че има криза - има, но далеч не невиждана досега от света, както си мисли премиерът. Нито пък невиждана у нас от войната насам - интересно къде е бил той през 1996-а, например. Но и светът сега, и България преди 15 години бързичко се справиха с кризата.

А ние трябваше да сме излезли от сегашната икономическа криза още преди година - поне според бодряшките обещания на Симеон Дянков, който през 2 месеца обяваваше свършването й утре. Даже по едно време обеща да си подаде оставаката, ако наистина не излезем, но вместо това реши да ограничи логореята си.

А България си стои на дъното и стиска ли, стиска зъби - и без премиерските увещания. Според последните данни на НСИ за декември, индустрията се е свила с 1%, строителството - с 13%, а търговията на дребно е замръзнала. А по бюджет имаме да гоним 3.6% ръст на БВП през 2011-а.

Големият залог на всеобщото благоденствие за премиера са магистралите. Те щели да доведат и чуждите инвеститори. Иначе никой не идвал при такава инфраструктура. Бюджетната прогноза за тази година е преките чужди инвестиции да са 2 млрд евро - едва 5% от БВП. Колко ли бизнес могат да докарат магистралите, могат ли например да доведат дори само до едно скромно удвояване на тези прогнозни инвестиции през 2012 г., така че то да се почувства от всички? За сравнение, преките чужди инвестиции през докризисната 2008 г. бяха 6.55 млрд. евро - 19.2% от БВП.

Похвално е усърдието на това правителство в строителството на магистрали. Ударното наваксване на пропуснатото през десетилетията определено ще има общ икономически ефект. Но в никакъв случай не може само по себе си да дръпне икономиката.

По-доброто усвояване на европроектите също не може да има радикално значение за отпускането на стиснатите зъби. Въпреки много по-доброто усвояване на европарите, настоящото управление тръгва от много ниско ниво на усвояемост, наследено от предшествениците им, и няма как съвкупният резултат да е толкова чувствително мощен за икономикта на страната.

От словесните еквилибристики на министър Томислав Дончев не става съвсем ясно какво точно е влязло като европари при управлението на ГЕРБ, но едва ли сумата дори се доближава до тази на заложените за годината преки чужди инвестиции.

Магистрали+европари не е равно на нова икономическа политика. А е липса на всякаква икономическа политика. Държава, която преразпределя над 40% от БВП, не може цял мандат да се занимава само с магистрали и европроекти. Няма как и гражданите на една европейска страна дълго време да подкрепят едно правителство на магистралите и европроектите - не само икономиката, но и животът чакат решаването на безброй повече проблеми.

Освен ако гражданите на тази европейска държава, обръгнали на стискане на зъби, не устискат и този път домандатно.

 

Най-четените