Webcafe

Задават ли се най-лесните за хакване избори в Европа

Webcafe, по Политико
21.01.2019, 18:18 (обновена 23.01.2019, 12:02)
хакер, хакери, хакване, кибератака

Снимка: © Pixabay

Вотът за Европарламент може да се окаже особено застрашен

Може да се случи и тук, в Европа.

Три години след руската кампания за дезинформация в САЩ по време на президентските избори през 2016-а и евентуалното й влияние върху вота за Брекзит европейските власти се притесняват за изборите за Европейски парламент през май тази година.

През 2016-а престанахме да мислим наивно, казва Лийса Паст, бивш главен изследовател към Естонския информационен център. Миналата година Паст е координирала подготовката на европейския вот що се отнася до сигурността.

Националните системи за сигурност са тествани по всички известни на специалистите начини.

Само че последните европейски избори бяха през 2014-а и оттогава е възможно да са се появили много нови заплахи. Вотът, в който ще вземат участие 27-те дърави членки, ще излъчи новите членове на Европейския парламент и ще оформи политическия елит на Евросъюза за следващите пет години. Според Паст и колегите й обаче именно тези избори са особено уязвими на атаки.

Като се има предвид разпръснатият характер на евродепутатите и сравнително дълготрайният им мандат, те се превръщат в изкусителна мишена за манипулации и злоупотреби, допълва европейският комисар по сигурността Джулиан Кинг.

Според него всяка държава членка трябва да носи отговорност, защото системата е толкова стабилна, колкото е най-слабото й звено.

Европейските избори в същността си представляват поредица от вотове в отделните страни, които ще се проведат в периода от 23 до 26 май.

Честното протичане на вота зависи от това как 27-те правителства ще предотвратяват хакерските атаки и други заплахи. И докато едни правителства са по-добре подготвени от други, би бил необходим само един успешен удар по веригата, за да се хвърли съмнение върху легитимността на новия Европейски парламент.

Успешна кампания срещу една държава членка, която включва кибер-атака, може да означава, че разпределението на депутатските места не може да бъде потвърдено и по този начин се компрометира целият изборен процес.

Това от своя страна би могло да попречи на Европейския парламент да си върши работата и оттам - да навреди на цялостното функциониране на Европейския съюз. Към заплахите спадат и камапнии за дезинформация, пробиви в кибер-сигурността и дигитално фалшифициране на вота.

Към момента експертите се опасяват най-много от дезинформация.

В Европа автоматични ботове, понякога поддържани от правителствата, оформят и променят онлайн комуникацията. Ботове са използвани за да повлияят при гласуването за независимост на Каталония и при дебатите за миграцията в Италия. В Дания свързани с Русия източници разпространяват невярна информация, за да настроят общественото мнение срещу Украйна.

Фалшивите новини се използват като оръжие и в дискусиите около протеста на "жълтите жилетки" във Франция и договора на ООН за бежанците. Ако зложелателите успеят в дезинформацията, те нямат нужда от действителни хакерски атаки. Разпространяването на лъжливи сведения е далеч по-лесно и достъпно.

Компании като Facebook и Twitter осъзнават, че фалшиви профили в платформите им са заплаха за честното протичане на изборите. През 2018-а в своя доклад за прозрачност, който представя на всеки две години, Twitter прибави и графики за манипулациите в платформата. С този ход от социалната мрежа се надяват, че ще повишат разбирането за опитите да се наруши обществения диалог чрез злонамерена автоматизация и спам.

Между януари и юни 2018-а компанията засича повече от 232 450 000 акаунта, за които се предполага, че може да са фалшиви.

75 на сто от тях са премахнати от платформата. Под натиска на Европейската комисия социалните мрежи започнаха да се борят с фалшивите новини. Този месец Google, Facebook, Twitter и Mozilla предстои да оповестят нови статистики за справянето си с фалшивата информация. Данните ще бъдат обновявани всеки месец от януари до май 2019-а.

"Меката сила", която упражнява Европейската комисия, вече леко надхвърля законовите й правомощия спрямо интернет гигантите, но избирателните закони постепенно се актуализират, за да включват и онлайн сферата.

Все още обаче предстои много работа в областта на публичния контрол, прозрачността и участието на трети страни. Комисията помоли държавите членки да наблюдават дезинформацията и да споделят с другите страни чрез "бърза система за известяване".

Системата трябва да заработи през март и да уведомява своевременно страните за разпространението на фалшиви новини.

Само няколко месеца преди европейците да се отправят към урните Берлин разкри още един аспект в опасностите от злоупотреби - хакването на информация за политиците. Този месец германските власти арестуваха 20-годишен студент, който призна, че е достигнал нелегално до информация за повече от 1000 публични фигури, включително канцлера Ангела Меркел и лидера на "Зелените" - Роберт Хабек.

Немският вътрешен министър Хорст Зеехофер предупреди, че изборите през май месец трябва да бъдат предпазени от злонамерено влияние.

Пробивът в кибер-сигурността в Германия е само поредният пример за това колко е лесно за сръчен хакер да събере информация за даден политик и така да повлияе на кампанията му. Разследването продължава, но според Зеехофер младежът се е възползвал от слабите пароли в онлайн акаунтите и така е стигнал до лични разговори, мобилни телефони и други лични данни.

Европейските политически партии са едно от потенциално слабите звена. Освен че с небрежността си позволяват на хакери да стигнат до ценна информация за тях, те крият дали и как получават финансиране и подкрепа от страни извън Европа. Източникът на заплахата може да е всеки. Политическите опоненти имат интерес да се нападат един друг. А компаниите за кибер-сигурност намират идеалния повод да демонстрират на какво са способни.

Според европейското и американското разузнаване Русия, Китай, Северна Корея и Иран имат интерес от намеса в евроизборите. Но случаят с 20-годишния младеж в Германия показва, че дори и един-единствен сръчен хакер е достатъчно голяма заплаха. Не всеки кибер-престъпник е подкрепян от конкретна държава или организация.

А винаги го има и риска самите резултати от вота да бъдат манипулирани дигитално.

Експертите повтарят дългогодишните си опасения относно сигурността на IT-системите, използвани за гласуване, броене на гласовете и обобщаване резултатите от вота. В Европа рисковете са много, тъй като всяка държава борави със собствена техника, различна от тази на другите държави членки. Всяка от тези системи има собствени слабости, тъй като няма изградена обща система за оценяване на рисковете.

Изследване на технологичния гигнат Microsoft в 11 от държавите в Европейския съюз показва, че повечето от правителствата предпочитат да се придържат към аналоговия вот с хартиени бюлетини. Но много страни пазят и онлайн регистър и разпространяват резултатите и в мрежата.

Страни като Белгия използват електронно гласуване, а други си служат с електронни средства за броене и обобщаване на гласовете, независимо дали става въпрос за броене на хартиени бюлетини, или за изпращане на резултатите от местните избирателни секции към централните избирателни комисии, които правят окончателното преброяване.

Естония е единствената европейска държава, която позволява на гражданите си да гласуват изцяло онлайн.

Там се използват сходни проверки на сигурността при цялата работа на електронното правителство и властите твърдят, че процесът е напълно защитен от хакерски атаки. Други страни като Германия и Холандия решават да ограничат ролята на компютрите в гласуването. Холандия предприема този ход през 2017-а след дълги години на лутане между електронното и аналоговото гласуване.

Остава и проблемът, че някои държави членки, особено по-малките, нямат средствата, за да осигурят необходимата дигитална сигурност. През следващата седмица Европейската комисия ще събере в Брюксел националните изборни съвети на всяка страна. Втора среща е предвидена за февруари.

В момента Комисията не може да направи кой знае какво, тъй като до изборите остава твърде малко време. Така че всичко остава в ръцете на отделните европейски столици и техните изборни съвети.

Oще: евроизбори  европейски избори  европейски парламент  избори  избори за европейски парламент  кибер атака  хакер  хакери  хакерска атака 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.05.2015, 09:35

1 Илия | 22.01.201910:32

И след всичко казано в статията у нас тече люта борба за въвеждане на електронно гласуване, което "ще реши проблемите с контролирания вот..." и т.н.!
   

оценка

+1 -0