Дори и да не сте чели трудовете на Макиавели, няма как да не сте чули поне веднъж онази стара, безсмъртна мъдрост от "Владетеля", че за един владетел е по-добре да се страхуват от него, отколкото да го обичат.
Мнозина обаче забравят един друг цитат от същото произведение на флорентинския мислител, няколко страници след горния цитат: "Най-добрата крепост за един владетел е привързаността на народа му. Мрази ли те народът, колкото и крепости да имаш, няма да могат да те спасят..."
На фона на театралната оставка на министъра на вътрешните работи Жерар Колон от миналата седмица френският президент Емануел Макрон може би трябва да си припомни тези две ярки мъдрости от прочутия флорентинец (за когото Макрон неминуемо е чел и над когото е мислил подробно).
Макрон е изправен пред дилема. От една страна, ако се страхуват от този "юпитерски" президент, той ще отблъсне възможни съюзници и паралелно с това ще си спечели ниски оценки от тези, които вече са на негова страна. От друга обаче, ако просто бъде обичан, рискува да не му бъде оказвано пълното уважение, което се полага на един президент.
По-големият проблем за Макрон сега обаче е, че в момента той нито е обичан, нито се страхуват от него. В тази хаотична есен, 17 месеца след историческата си изборна победа, социологическите изследвания дават една голяма червена лампа за френския президент. Според последните допитвания от септември подкрепата за държавния глава е паднала до 25-33% (в зависимост от различните социологически агенции).
Според експертите тези 25% подкрепа са своеобразен капан за всеки един политик в страната - паднеш ли под тази линия на доверие, няма как въобще да се възстановиш след това.
Социолозите посочват два основни проблемни момента, с които френският държавен глава трябва да се справи. Единият е, че рейтингът му опасно много се доближава до резултата му от първия тур на президентските избори (24%). Вторият е фактът, че основните му поддръжници са неуверени. Неговата политическа база, която е гласувала за него през април 2017 г., все още притежава мнозинството, но тази група е все по-малко единодушна по актуалните политически въпроси.
А това, което е дори по-притеснително, е, че демографските профили, които на практика го доведоха до власт (бизнесмени, хора на ръководни позиции, висшисти, оптимисти и т.н.), започват да изразяват неодобрението си спрямо него.
Историите на двамата предишни президенти не са успокоителни. Резкият спад в непопулярността спира относително бързо. Това се случи в началото на 2008 г. с Никола Саркози, както и в началото на 2012 г. с Франсоа Оланд. И в двата случая гласоподавателите се върнаха към първоначалните си мнения от първата година на мандата и на двамата президенти като дори тези мнения след това се втвърдяват.
"От 1 година до 18 месеца - това е краят на фазата на наблюдение, моментът в който много критични идеи за президента изкристализират", казва Емануел Ривиер от агенция "Кантер Софрес", която също провежда редовни социологически и политически проучвания във Франция.
Разочарованието започва с икономически оплаквания, смесени с общо чувство на беззаконие. Саркози беше заклеймен, след като подкрепи данъчните облекчения за богатите, Франсоа Оланд отблъсна средните класи с данъчното увеличение в първия си годишен бюджет. А сега Еманюел Макрон наследи етикета "президент на богатите" като прекрати дългосрочния данък върху имуществото, а трудовата му реформа засяга най-вече обикновените работници.
Този етикет на "президент на богатите" е широко разпространен и дълбоко вкоренен според социолозите. Независимо дали е справедлив или не, тази идея за френския президент е изключително мощна и заразна, а гражданското недоволство отваря вратата за критики спрямо цялостния му стил на управление. Така все повече хора описват Макрон като авторитарен и арогантен.
"Французите искат лидер, но не монарх. Някой, който да ги тренира, но без да ги подготвя, но без да ги поучава", коментира социологът Брис Тантюрие от Института по социология "Ипсос".
Въпреки това съюзниците на президента са на мнение, че сравненията с неговите предшественици са неуместни. "Макрон беше избран, след като победи всички закони на старата политика, така че не можем да го сравняваме с предишните президенти", коментира един от поддръжниците му.
"Може би най-ценният актив на френския държавен глава е онова усещане за надежда, което реално го вкара в Елисейския дворец. Французите наистина искат нещо да се случи", отбелязва Емануел Ривиер.
Така че хората (поне тези, които са в една или друга степен склонни да го подкрепят) е по-вероятно да гледат икономическите успехи и покупателната способност. Въпреки това обаче личните критики към президента биха оказали влияние върху цялостната оценка за управлението му, смятат експертите.
И все пак пред Макрон все още стои едно наистина голямо предимство - опозицията пред него е безкрайно фрагментирана. Както обобщи ситуацията един от министрите: "Ако сте с 30% подкрепа и има само 2 партии, вие сте малцинство, но ако партиите са 4, вие сте първа политическа сила. А тогава нито една личност не представлява алтернатива за гласоподавателите, които не искат крайности. Поне все още не."
Един приятел на президента предупреждава: "Голяма грешка е да се смята, че е добре, защото няма алтернативен лидер. Това би отрекло онова, което Еманюел Макрон успя да направи в изборите през 2017 г. - тогава той се превърна в изненада за всички."
Тази уязвимост на новите княжества, майсторът на политическите машинации Макиавели описва по друг начин: "Всяка промяна влече след себе си нова промяна".
