25 години стигат

БСП трябва да избере нов лидер догодина, тъй като Миков на практика изкарва мандата на Станишев
Време разделно в БСП

За 20 и повече години БСП може да се похвали с невиждано постижение за партия на прехода - не успя да се разцепи, при това превзе напълно лявото пространство в политическия спектър. Това чувство за изключителност вероятно е една от причините ръководството на БСП толкова да се самозабрави, че да уведоми депутатите си за избора на Пеевски половин час преди гласуването му в пленарна зала.
Заветите на Станишев

След 13 години начело на БСП, Сергей Станишев затвори страницата със самочувствие, със завета да не се правят повече безпринципни коалиции и с горчивината, че е допуснал грешки, ощетили цялата партия, една от които е назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Имало едно време, когато всичко вървяло по мед и масло.
БКП асистира самоубийството на собствения си режим, покръсти се в демократичен социализъм и зае удобно ролята на плеймейкър в политикономията (такъв учебен предмет все още се преподава от Александър Томов в Софийския университет).
Въпреки успешната мимикрия, с която започнаха прехода, 25 години по-късно червените не изпълняват толкова лесно своите планове. И няма как, защото няма кой. На хоризонта не изплуват новите лица, умеещите да вземат смели решения и да си признават грешките. Само един Георги Кадиев не стига. Виждат се послушните, които безропотно изпълняват заповеди.
Без ново поколение лидери никоя партия няма бъдеще. Особено такава, чийто кадровици разполагат с нещо като пожизнен мандат и вярват в своята неизбежност и непогрешимост. Никой от тях никога не е виновен.
Ерата „Станишев" инкасира този тежък проблем, освен почти двуцифреното количество изборни загуби, логично следствие на главозамайващото извисяване на елита над нуждите и обедняването на електората.
Георги Първанов успя да отгледа поне един наследник, който да изтика на преден план, когато му потрябва - Ивайло Калфин, с ранг вицепремиер. Станишев отвори вратите за креатурите си Драгомир Стойнев и Кристиан Вигенин, които не блеснаха кой знае колко много в кабинета „Орешарски".
Временният лидер на БСП Михаил Миков тушира належащата потребност от оставки по много йезиутски начин - понижи мастодонтите Димитър Дъбов, Катя Николова и Георги Пирински, но все пак на тях постове не им трябват, за да дърпат конците.
В БСП единодушно отстояват само миналото, от което сами дезертираха, наричат се партия-столетница и гласуват срещу всеки документ, който би определил комунистическия режим като престъпен.
Така че, ако БСП някога разведри лицата, първото, което те трябва да направят, е да признаят порочното си минало. Иначе няма бъдеще.
Още от Политика
-
Да се готвим ли за избори? Партиите го правят
Разговори, партньорства и преначертаване на коалициите
-
Какво означава третата победа за Виктор Орбан
Орбан ще продължи да се конфронтира с Евросъюза
-
Когато Cambridge Analytica стъпи в България
Александър Никс е търсил партньори в София през 2017 г.
-
Валери Симеонов отказа да се извини на руския патриарх
Според Красимир Каракачанов няма риск за Обединени патриоти
Реклама
|
Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.
Коментари 1 Facebook коментари
Най-старите отгоре
» Вашият коментар