Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тракийското светилище на Лисиците

Скалните ниши край село Лисиците ревниво пазят своите тайни. Край тях, през старокаменната епоха, траките са извършвали своите ритуали, свързани с култа към слънцето
Снимка: Христо Узунов
Скалните ниши край село Лисиците ревниво пазят своите тайни. Край тях, през старокаменната епоха, траките са извършвали своите ритуали, свързани с култа към слънцето
От село Широко поле започва маркирана туристическа пътечка, която отвежда до въжения мост на село Лисиците
Снимка: Христо Узунов
От село Широко поле започва маркирана туристическа пътечка, която отвежда до въжения мост на село Лисиците
Пътечката преминава през малка борова гора и пресича железопътните релси по линията Кърджали-Димитровград Снимка: Христо Узунов
Пътечката преминава през малка борова гора и пресича железопътните релси по линията Кърджали-Димитровград
Старата чакалня на жп спирка “Момина скала”. Сградата отдавна не функционира, но спирката ежедневно се използва от жителите на Лисиците за връзка с града Снимка: Христо Узунов
Старата чакалня на жп спирка “Момина скала”. Сградата отдавна не функционира, но спирката ежедневно се използва от жителите на Лисиците за връзка с града
Мостът при село Лисиците е най-дългият въжен мост в страната - две групи от по 20 стоманени въжета държат 260-те метра дъски, опънати над водната повърхност Снимка: Христо Узунов
Мостът при село Лисиците е най-дългият въжен мост в страната - две групи от по 20 стоманени въжета държат 260-те метра дъски, опънати над водната повърхност
 Язовир “Студен кладенец” е създаден в средата на 50-те години. Оттогава единствената връзка със света за село Лисиците е мостът. През 1993 г. придошлата вода на язовира отнася стария мост и близо до останките му е построен нов Снимка: Христо Узунов
Язовир “Студен кладенец” е създаден в средата на 50-те години. Оттогава единствената връзка със света за село Лисиците е мостът. През 1993 г. придошлата вода на язовира отнася стария мост и близо до останките му е построен нов
Заблудена овца, изостанала от стадото си, препуска сред зеленината от другата страна на язовира
Снимка: Христо Узунов
Заблудена овца, изостанала от стадото си, препуска сред зеленината от другата страна на язовира
Тази плюшена маймунка, поставена на един от стълбовете близо до моста, посреща случайните минувачи
Снимка: Христо Узунов
Тази плюшена маймунка, поставена на един от стълбовете близо до моста, посреща случайните минувачи
Пътечка, лъкатушеща между широколистни дървета, отвежда до селото
Снимка: Христо Узунов
Пътечка, лъкатушеща между широколистни дървета, отвежда до селото
 Една от първите къщи в селото. Зад плетената ограда са наредени стройни редици с домати. Заради близостта с язовира почвата тук е плодородна
Снимка: Христо Узунов
Една от първите къщи в селото. Зад плетената ограда са наредени стройни редици с домати. Заради близостта с язовира почвата тук е плодородна
Селската чешма още помни епохата на петолъчките. През лятото водата в нея често пресъхва, затова местните са я снабдили с помпа
Снимка: Христо Узунов
Селската чешма още помни епохата на петолъчките. През лятото водата в нея често пресъхва, затова местните са я снабдили с помпа
Върху полуизсъхнало старо дърво са окачени нови туристически табелки, насочващи към маршрути за пешеходци и колоездачи
Снимка: Христо Узунов
Върху полуизсъхнало старо дърво са окачени нови туристически табелки, насочващи към маршрути за пешеходци и колоездачи
Туризмът е надежда за целия регион, а многобройните природни и исторически забележителности в околността чакат да бъдат открити
Снимка: Христо Узунов
Туризмът е надежда за целия регион, а многобройните природни и исторически забележителности в околността чакат да бъдат открити
Животът на това място е запазил облика си отпреди век, когато водата и електричеството са били лукс, а автомобилите непостижим блян
Снимка: Христо Узунов
Животът на това място е запазил облика си отпреди век, когато водата и електричеството са били лукс, а автомобилите непостижим блян
Характерна гледка за повечето дворове в Лисиците. Лодките са логичната алтернатива за място обградено с вода, до което няма асфалтов път 
Снимка: Христо Узунов
Характерна гледка за повечето дворове в Лисиците. Лодките са логичната алтернатива за място обградено с вода, до което няма асфалтов път
Животът бавно напуска Лисиците. Повечето къщи отдавна са опустели и една по една се рушат
Снимка: Христо Узунов
Животът бавно напуска Лисиците. Повечето къщи отдавна са опустели и една по една се рушат
Предмети като тази гума са единствените спомени за някогашните собственици на руините
Снимка: Христо Узунов
Предмети като тази гума са единствените спомени за някогашните собственици на руините
Останките от старата административна сграда и смесения магазин на селото. В момента най-близките магазини за жителите се намират в съседното Широко поле Снимка: Христо Узунов
Останките от старата административна сграда и смесения магазин на селото. В момента най-близките магазини за жителите се намират в съседното Широко поле
Гробището на Лисиците е скрито сред зелена букова горичка. Само то увеличава популацията си в региона...
Снимка: Христо Узунов
Гробището на Лисиците е скрито сред зелена букова горичка. Само то увеличава популацията си в региона...
Животновъдството е основен поминък на селото. Из землището му са обособени множество кошари за всякакъв добитък, а денем обитателите им пасат из околните хълмове, от които се разнася звън на чанове
Снимка: Христо Узунов
Животновъдството е основен поминък на селото. Из землището му са обособени множество кошари за всякакъв добитък, а денем обитателите им пасат из околните хълмове, от които се разнася звън на чанове
Някои от животните са отделени в затворени пасища и с радост се заиграват с минувачите, за да разнообразят деня си
Снимка: Христо Узунов
Някои от животните са отделени в затворени пасища и с радост се заиграват с минувачите, за да разнообразят деня си
Самоделен катамаран е закотвен насред зеленото поле. Заради планов ремонт на стената на язовир “Кърджали” водата на двата басейна е източена
Снимка: Христо Узунов
Самоделен катамаран е закотвен насред зеленото поле. Заради планов ремонт на стената на язовир “Кърджали” водата на двата басейна е източена
В подножието на Читкая огромна канара се е изтъркулила в язовира. Чертите по нея показват обичайното ниво на водата
Снимка: Христо Узунов
В подножието на Читкая огромна канара се е изтъркулила в язовира. Чертите по нея показват обичайното ниво на водата
Читкая - древното светилище на траките от племето коелалети
Снимка: Христо Узунов
Читкая - древното светилище на траките от племето коелалети
В превод Читкая означава “Зидана скала”. Името идва от тракийската крепост, която някога се е намирала край тези скали
Снимка: Христо Узунов
В превод Читкая означава “Зидана скала”. Името идва от тракийската крепост, която някога се е намирала край тези скали
Този тип трапецовидни скални ниши е характерен за региона на Източните Родопи. Такива могат да бъдат видени край Татул, Перперек и другите средища на тракийската цивилизация
Снимка: Христо Узунов
Този тип трапецовидни скални ниши е характерен за региона на Източните Родопи. Такива могат да бъдат видени край Татул, Перперек и другите средища на тракийската цивилизация
Ерозията е унищожила много от нишите, но много от тях все още могат да се видят по различни части на скалите
Снимка: Христо Узунов
Ерозията е унищожила много от нишите, но много от тях все още могат да се видят по различни части на скалите
 Учените предполагат, че такива скали са се използвали като некропол, а в нишите са поставяни урни с прах от починалите траки
Снимка: Христо Узунов
Учените предполагат, че такива скали са се използвали като некропол, а в нишите са поставяни урни с прах от починалите траки
От върха на Читкая се разкрива панорамна гледка към коритото на река Върбица и мястото, на което се намира средновековната крепост Вишеград
Снимка: Христо Узунов
От върха на Читкая се разкрива панорамна гледка към коритото на река Върбица и мястото, на което се намира средновековната крепост Вишеград
Изглед към село Лисиците и скалния масив Хисаралтъ, на върха на който е разположена другата близка средновековна крепост - Моняк
Снимка: Христо Узунов
Изглед към село Лисиците и скалния масив Хисаралтъ, на върха на който е разположена другата близка средновековна крепост - Моняк

През 1954 г. започва строителството на язовир "Студен кладенец". Впоследствие, със своите 27 кв.км. площ, той ще се превърне в третия по големина язовир в България. Водите му ще залеят земята край устието на река Арда - от Кърджали чак до Ивайловград - и ще се блъскат в древните скали на Родопите. Ще ги отмиват и ще ги преобразяват посвоему.

Това обаче няма връзка с темата на настоящия разказ, ако не броим факта, че заради същия този язовир селото, за което ще ви разкажем, остава без нормален достъп до цивилизацията. Отстоящо едва на 15 км от Кърджали, до него се стига само по въжен мост или след сериозен офроуд по поречието на река Върбица.

Добре дошли в Лисиците.

Ако сте стигнали дотук, най-вероятно сте спрели колата си в края на село Широко поле и оттам сте извървели пеша няколко километра по тясна пътечка, която преминава през ароматна борова гора, пресича железопътните релси по линията Кърджали-Димитровград и в крайна сметка свършва пред голям въжен мост, надвиснал между двата бряга на язовир "Студен кладенец".

Това обаче не е обикновен въжен мост. За едни, с неговите 260 м дължина, това е най-дългият въжен мост в България, за други - единствената вързка с останалия свят. Другите са 15-ината жители на село Лисиците, които ежедневно изминават разстоянието от селото си до жп спирка "Момина скала", крачейки върху дървените дъски на моста.

Всъщност някога мостът над селото се е издигал на друго място, но през 1993 г. водната стихия го отнася и днес само оцелелите пилони показват старата му позиция. Въпреки че настоящият мост е сравнително млад, дъските му са непрестанно изложени на атмосферните условия и често загниват, което налага постоянната им поддръжка.

Отвъд са само Лисиците. Мостът води до равнинна местност, разположена на южните брегове на язовира. Там, сред зелената трева, кротко пасат овце, а малка калдъръмена пътечка отвежда през широколистна горичка до самото село.

Поради специфичното му географско разположение на селото - между отвесните южни брегове на язовир "Студен кладенец" и вливащата се в него река Върбица - до него не е изграден асфалтов път и единствената алтернатива на въжения мост е придвижването с лодка.

Този факт не плаши местните, които по заобиколни пътища са успели да докарат до селото си няколко стари автомобила и дори трактор. Макар повечето жители на Лисиците отдавна да са напуснали мястото, животът тук продължава. Малцината останали се занимават предимно с животновъдство, а за плодородието на земята в близост до язовира говорят добре поддържаните зеленчукови градини.

Тишината трайно се е настанила на това място.

Звънът от чановете на добитъка, пуснат свободно да пасе по околните хълмове, е единственият по-силен шум, който може да се чуе тук. Лисиците е село от една отминала епоха без автомобили и модерни технологии. Повечето къщи са стари, с разкривени каменни дувари или импровизирани плетени огради. В почти всеки двор пък е паркирана задължителната за това място лодка.

За романтичната идилия на Лисиците обаче си има причина. Тя, за съжаление, не е никак радостна. Покрай разкривените улички се редуват къщи с ръждясали катинари на вратите и такива с рухнали стени. Околните дървета напразно се опитват да прикрият тъжните останки с клоните си. Собствениците на тези имоти отдавна са се изгубили сред въртопа на годините, а царящото тук спокойствие е недостатъчна компенсация за обезлюдяването.

Тежките дъждовни облаци на есенния ден са надвиснали над забравеното селце, но слънцето успява да си пробие път сред тях. Сякаш нарочно лъчите му попадат върху старо вековно дърво, по чийто дънер са заковани нови туристически табелки - последната надежда в Лисиците да се влеят свежи сили.

А забележителности по тези места има в изобилие.

Древните жители на Родопите - траките - са се постарали и тук да оставят своите следи.

Скалите на невисокия хълм над селото, наречен от местните "Читкая", през старокаменната епоха са изпълнявали сакрални функции. По отвесните им стени са изсечени множество трапецовидни ниши, част от древно тракийско светилище. За съжаление ерозията е заличила много от тези ниши, но около стотина от тях все още устояват на разрушителния характер на времето.

Подобни трапецовидни ниши са характерни за тази част на Родопите и могат да бъдат видени още около Татул, Перперикон, село Дъждовница, Орловите скали край Ардино и др.

Тайната на тези ниши не е разгадана и до днес, но се смята, че те са резултат от тракийския култ към слънцето. Според най-разпространената версия в тях са се поставяли урни с праха на покойника, а скалите, в които са изсечени, са представлявали своеобразен некропол. Съществуват обаче и предположения, които допускат, че нишите са били част от ритуали, свързани със съзряването на младежите.

Някога на върха на Читкая е имало и древна крепост, за която се предполага, че е принадлежала на тракийското племе койлалети. Днес от фортификационното съоръжение са останали само камъните, но споменът за него се е пренесъл в името на местността - в превод от турски Читкая означава "зидана скала".

А иначе само водата разделя Читкая от два други археологически обекта - средновековните крепости Вишеград и Моняк. Първата е на отсрещния бряг на река Върбица, а втората се извисява от величествената скала Хисаралтъ над въжения мост към Лисиците.

Тъй като тук никога не са извършвани организирани разкопки, освен частични проучвания през 70-те години, въпросите около "зиданата скала" са повече от отговорите. Но точно те, в съчетание с дивия характер на местността, изграждат тайнствената атмосфера на мястото.

Не е ясно какво готви бъдещето за Лисиците и Читкая. Може би туризмът ще успее да върне угасващата искрица живот, а може би местните ще си я потърсят някъде другаде. Ако съдим по разнообразните следи от миналото обаче, това позабравено кътче все още има какво да покаже.

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените