Webcafe

"Мъжете мюсюлмани не искат да се оженят за мен, защото... говоря"

Webcafe по Politico
01.03.2019, 15:10 (обновена 03.03.2019, 09:01)
Садия Азмат

Снимка: © Youtube

Когато мюсюлманките започнат да правят комедия

Бурки, ИДИЛ и ислям - за Садия Азмат противоречията около тези думи в Европа не са нещо, от което може да се избяга. На фона на надигащата се по целия континент ксенофобия, тези думи се превръщат в нещо като тежко клеймо. Но не и за нея. За нея те са просто източник на някои от най-добрите й шеги.

"Удобно ми е да прикривам косата си по същия начин, по който вие се чувствате удобно да прикривате ц*ците си. И не мисля, че ми е работа да казвам, че вие сте потискани и експлоатирани от сутиените си... Разбира се, слагам границата с покриването на лицето си. Все пак съм комик и трябва да е ясно къде да слагам микрофона, докато говоря", изстрелва тя в едно от своите шоута.

Нейната работа, казва 29-годишната Садия със своя плътен глас и акцент от Източен Лондон, "е да се забавлява". Тя носи джинси, светло розова забрадка и фин грим. "Но ако това, което казвам, може да отвори умовете на хората, това е страхотно."

Все по-голям брой жени като нея, която има шоута повечето вечери от седмицата, а освен това има и свой подкаст, озаглавен "Няма място за младите жени", използват хумора, за да се противопоставят на предразсъдъците и да хвърлят светлина върху това какво е да бъдеш млада жена и мюсюлманка в днешна Европа.

В момент, в който популистките партии и правителства на континента излизат с гръмки ислямофобски или антиимигрантски послания, мнозина застават усещат все по-голяма нужда от това да намерят своя глас и да разкажат своите истории като контрапункт на гръмката пропаганда.

"Някои хора си мислят, че родителите ми ме карат да нося забрадка, но това не е вярно. Никой в моето семейство не носи забрадка и дори на тях не им допада особено, че аз нося. Понякога, когато излизам от вкъщи ми казват: Защо си я сложила тази забрадка? Хората ще си помислят, че искаш да взривиш автобуса...", казва тя пред публиката.

Когато тя излиза на сцената, основната й цел е просто да поеме наратива в своите ръце - нещо, което много хора като нея усещат все по-рядко.

"Мюсюлманските жени, живеещи в Европа, са изправени пред тройна заплаха от дискриминация: предубеденост срещу етническата им принадлежност, религия и пол. В една такава вече враждебна среда, в която за мюсюлманите изначално се смята, че "не споделят европейските ценности, жените са особено уязвими", казва Георгина Сиклоси, говорител на Европейската мрежа срещу расизма.

Подобна е и ситуацията с Шазия Мирза - също комик във Великобритания. Тя не е част от голямата вълна на мигранти, заляла Европа в последните години.

Тя е родена и отраснала в Бирмингам, а семейството и е с пакистански произход. Въпреки това спрямо нея се прилагат същите стереотипи, каквито и за бежанците от Близкия изток и Северна Африка. Съответно тя не пропуска да си прави шеги с това.

"Когато за пръв път дойдох в Америка, жената, която трябваше да седне до мен в самолета, отказа. Бях си сложила забрадката. Погледнах я и й казах: Ще седна в този самолет, ще го взривя и ти си мислиш, че ще си на по-сигурно място, ако седиш три седалки по назад?!"

В скечовете си тя се шегува и със собствената си култура и със стереотипното мислене на семейството й: "Родителите ми много искат да ме видят омъжена. Проблемът е там, че мъжете мюсюлмани не искат да се женят за мен, защото... говоря. Изглежда това е проблем за тях."

"Но родителите ми така и не ме научиха нищо за мъжете. И до днес не знам нищо за мъжете. За пръв път целунах мъж на 25. Вторият път бях на 30. До 40-годишна възраст може и да получа пръстче... А за 50-ия си рожден смятам да подаря химена си на Палестина, за да го ползват за противоракетна отбрана... Понякога се притеснявам, че ще умра девствена и заедно с още 71 такива жени като мен ще трябва да съм награда за някой взривил се терорист..."

В този контекст мюсюлмански творци, комици и активисти говорят за сложността на собствената си идентичност и опит като жени, имигранти, мюсюлмани в Европа.

Единственото оръжие, което могат да използват, е хуморът. Чрез него те директно могат да хвърлят светлина върху несъответствията и ирониите на антиимигрантската реторика.

"Обичам с комедията си да разтърсвам нещата", казва родената в Иран датска комедиантка Ели Джокар. Тя представя части от двата свята, в които живее - от една страна, са гъстата й черна коса и дълбоките зелени очи, фино подчертани с типичен за Близкия изток грим, а от другата - татуировките по ръцете й.

Нейното комедийно шоу е първото в страната, водено от мюсюлманка, а най-общата мишена за нейните шеги са екстремистки настроените, анти-мюсюлмански политици.

Така например в една от шегите си започва да се преструва на майка си - дълбоко религиозна и традиционалистки настроена жена - и през нейния образ започва да обяснява действията на датската министърка на интеграцията Ингер Стьойберг, известна с острите си антиимигрантски позиции и с това, че още не си е намерила мъж.

"Горката Игнер... тя така и не се омъжи. Ако я огряваше малко по-често, едва ли щеше да е толкова ядосана на света..."

"Когато се преместих в Дания през 80-те години, тук приемаха бежанците с отворени обятия. Всичко това се промени през 2015 г., когато правителството влезе в коалиция с Датската народна партия и започна да прокарва имиграционните реформи, които представят мюсюлманите като заплаха за европейските ценности", казва Джокар.

Оттогава страната издаде забрана за бурките и изсипа купища пари за кампании, подтикващи жените мюсюлманки "да се присъединят към датското общество" и да свалят забрадките си.

Правителството въведе и противоречиви политики спрямо онези квартали, определяни като гета, където масово живеят имигрантските общности. Така за тях езиковите курсове по датски са задължителни, а често присъдите за престъпления са по-строги. Мнозина критици на правителството определиха мерките като асимилация и принудителна интеграция.

С комедийното си шоу Джокар казва, че цели да отклони хората от създаваните стереотипи и лесни обобщения за мигрантите, породени от страх, и да предефинира това какво е да си мюсюлманин в Дания.

"Много хора смятат, че на мюсюлманските момичета не им е позволено да говорят", казва Джокар и допълва, че иска да им покаже, че това съвсем не е така и че има примери за силни жени в мюсюлманския свят.

Разбира се, всичко това не остава без последствия. Тя публично е била атакувана от италиански политици от популистката партия "Лигата", а в един момент е принудена да си наеме бодигард заради получени заплахи от хора от самата мюсюлманска общност в страната, които са недоволни от начина, по който тя представя исляма.

Но хуморът, настоява тя, може да премахне бариерите и нещата вече са започнали да се променят. Самата тя вярва, че дори вече има поставено начало на истински и смислен дебат за бъдещето на мюсюлманите в Европа.

За мюсюлманските жени, един от начините да се направи това е да разкажат собствените си истории, казва тунизийската карикатуристка Такуа Бен Мохамед, която живее в Италия.

Нейните карикатури са силно повлияни от живота й в Европа. Така например в една от тях тя се шегува, че не на всеки му отива да носи черно. На нея например черното би й седяло като на булка от "Ислямска държава". В друга рисува разтревожените погледи на пътниците в автобус, вперени в основната й героиня, която просто казва молитва, завършваща с "Аллах Акбар" - "Слава на Бога" - фраза, която за немюсюлманите се свързва преди всичко с терористични нападения.

Нейната надежда е, че в едно поляризирано от темата за мигрантите общество, комедията ще е решаващият фактор, който ще снеме напрежението.

Oще: ели джокар  жени  комедия  ксенофобия  мюсюлманки  расизъм  садия азмат  стендъп  стендъп комедия  шазия мирза 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

1 dedo adji | 02.03.201916:32

... "Мъжете мюсюлмани не искат да се оженят за мен, защото... говоря" ...

Само мъжете мюсюлмани ли? А христианите, индуистите, будистите, шинтоистите?... Кой мъж иска в къщи устата жена, пък била тя и Шехеразада? Че и с Шехерразада не се знае какво се е случило на 1002-та нощ. Да си стои девица.
А за самолета лъже. Особено след 11. 09.01, особено в самолет с дестинация САЩ, такива приказки автоматически биха я отвели в ареста. По много летища съм виждал табели с подобно предупреждение, даже още преди 11.09.
И каква е разликата между пакистанци и други пришълци от близкия изток или северна Африка? За белия човек все мюсюлмани. Още повече за запознатия с близката история. Пакистан е първата по определение ислямска държава. Не, че държави, управлявани от халифи, аятоласи и анасънамаси не е имало от 7-ми век насам, при но обявяването на независимостта, Пакистан се отделя като специфично ислямска държава от единната дотогава Индия. И столицата му е Исламабад. А имаше и Източен Пакистан, който 20г по-късно стана Бангла Деш. Протестират против дискриминацията а се дискриминират от едноверците си. Присъщо, впрочем на всички протестъри от малцинствата.
   

оценка

+1 -0