Баба в селски район в Северна Корея получила телевизор от внука си, който работел в града. Дървената кутия била наистина поразителна: тя можела да гледа хора на екрана й, да слуша песни, дори да се разходи като турист из Пхенян, без да й е нужно разрешение за пътуване от властите.
Скоро дървената кутия се превърнала в чудото на града, но популярността й не траяла много дълго.
Хората бързо изгубили интерес към нея, защото съдържанието било еднообразно и повтарящо се. Какво не й било наред? След известен размисъл, тя написала писмо до внука си:
"Сине, приключихме с телевизора, който ни изпрати. Така че, моля те, купи друг и ни го изпрати".
Тази шега според някои източници е била разказана от председателя на корейския Централен телевизионен комитет на среща с колегите му през 1994-та.
Той е отстоявал позицията, че дори партийната пропаганда трябва да бъде интересна, за да бъде наистина ефективна, казва бежанецът и активист Джан Джин-Сун, бивш труженик в пропагандните органи на Северна Корея.
Но идеите на председателя за промяна на пропагандната машина не пожънали популярност.
Само седмица по-късно, по думите на Джан, Ким Чен Ир издал нова директива за телевизията. Тъй като лицата на личната му охрана са били показани в новините, Ким разпоредил Корейската централна телевизия (KCTV) да замени 80% от излъчваните програми с музика, в опит да избегне вражески шпионаж.
И изведнъж KCTV се превърнала в севернокорейска версия на MTV. Затруднявайки се да поддържат интереса, продуцентите и журналистите в комитета измислили програми като "Музикална експедиция", "Музикално есе", "Класическо изложение", "Музика и поезия" и "Класика и велики мъже".
Дневните новини
В наши дни каналът започва програмата си около 15 часа с вести за последните действия на лидера.
Има повторения на няколко документални и художествени филми, както и редовни новини три пъти дневно в 17:00, 20:00 и 22:00 часа, които обикновено траят не повече от 20 минути.
В KCTV новинарско предаване, качено наскоро в YouTube, водещият започва, като чете от вестници от цял свят новини за честванията на рождения ден на Ким Чен Ир. Щом е за великия лидер, значи е новина.
Водещият после грубо критикува Южна Корея за потисничеството над народа й и съобщава какво се случва с приятелски държави като Иран. После каналът посвещава последните осем минути - от общо 18 - от новините на четене на държавни вестници като "Rodong Sinmun".
Показаното по-нагоре предаване е поредица от видеа, качени наскоро в YouTube - включително някои с висока резолюция (HD). Мартин Уилямс от уеб сайта North Korea Tech твърди, че новият вид на телевизионните предавания най-вероятно се дължи на китайска апаратура, предоставена преди няколко години. Той коментира, че Северна Корея се надява да разшири HD излъчванията така, че да обхванат цялата страна - ако това вече не се е случило.
Но дори и с по-добро качество на картината и резолюция - и по-малко музика, отколкото при Ким Чен Ир - пропагандните послания зад предаванията си остават като цяло същите.
Конституционно развлечение
Конституцията на Северна Корея повелява републиката да пази своята "социалистическа култура", отговаряйки на нуждите на работниците за "разумни" емоции, за да гарантира, че всички граждани са добри строители на социализма.
"Всеки сериал по телевизията и радиото трябва да бъде одобрен от висш орган, дори и в първоначалния си етап на планиране," казва бившият сценарист в KCTV Джан Хе-Сун във видео за южнокорейския Институт за единна просвета.
"Доминиращите ценности в севернокорейските драми са лоялност към лидера, икономическа себеосъзнаване и самоусъвършенстване", допълва той.
Jwawoomyong ("Девизът"), севернокорейски сериал, наскоро излъчен от KCTV, e типичен пример за тези ценности. В един епизод бащата страда, че е подвел партията, след като строителният му проект се разпада, но да преодолее това му помага споменът за безкрайната му отдаденост на партията.
Сегашните музикални предавания също са оплетени в идеологическите мрежи, като Yochong Mudae ("Естрада по поръчка"), което е било излъчено на 15 февруари, ден преди рождения ден на Ким Чен Ир.
Песните в него - "Пълната отдаденост на хората", "Химнът на вярата и волята" и "Нека защитим социализма" представляват очевидна пропаганда. В предаването публиката е приканена да опише пред камерата колко вдъхновяващи са за нея тези песни.
"Вярата, която е най-силна/ вярата, която е най-непоклатима/ е твоята, велики железни човече, Ким Чен Ир!/ Ти си силен/ толкова силен, че винаги побеждаваш", гласи текстът на "Химна на вярата и волята".
Идеологията и пропагандата са и в сърцевината на ТВ сериалите. "Ден на учение", излъчен по KCTV миналата сряда, разказва историята на млад военен офицер, който се осмелява да наруши традициите в името на ефективност в боя.
Действията му водят до страдания за неговите събратя във взвода. В една сцена той умишлено разваля пушките на войниците точно преди учения по стрелба, за да гарантира, че те проверяват винаги състоянието на оръжието си.
Но когато младият лидер на взвод бива ранен в бой, той връща силата си, като гледа най-новия брой на държавния вестник "Rodong Sinmun", където ликът на върховния лидер е на първата страница.
По-добра телевизия?
С твърде малкото разнообразие в севернокорейската телевизия и редовните повторения (програмите показват, че повечето филми са излъчвани многократно), вероятно не е изненадващо, че южнокорейските драми са толкова популярни сред обикновените севернокорейци, въпреки суровите наказания, ако те бъдат заловени да ги гледат.
Надали обаче ще видим сериозни промени в севернокорейската телевизия в обозримо бъдеще: "Има определени граници какво може да показва севернокорейската телевизия, дори и тя да следва най-новите технологични тенденции", казва Лий Джу-Чул, анализатор в южнокорейската национална телевизия KBS.
"През изминалите десетилетия почти няма промени в съдържанието на севернокорейската телевизия и шансовете за революция в сферата са минимални, ако не се случи първо революция и в севернокорейската политика", коментира той.
