Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Победата е на Борис Джонсън - но не и властта

Победата е на Борис Джонсън - но не и властта Снимка: Getty Images

92 153 гласа или 0.13% от цялото население на Великобритания - точно толкова беше нужно за Борис Джонсън да осъществи мечтата на своята политическа кариера.

Гласоподавателите от все по-застаряващата и смаляваща се членска маса на Консервативната партия избраха за свой лидер бившия кмет на Лондон, водещ играч в Brexit-кампанията през 2016 г. и биограф на Уинстън Чърчил. Това беше последната стъпка преди кулминацията - назначаването му за министър-председател на Великобритания в сряда.

Популярността му сред консервативните членове направи победата предизвестена, но най-трудната част от пътя му започва едва сега.

Джонсън не може да разчита на силна подкрепа в парламента, защото наследява конфигурацията от мандата на Тереза Мей. Нейното правителство се крепеше на малцинството на Консерваторите и на гласовете на ирландската Демократична юнионистка партия. Единственият начин Джонсън да си гарантира по-стабилна позиция би било предизвикването на нови предсрочни парламентарни избори - трети поред за последните 4 години.

Това обаче ще е свръхтежко изпитание за Консервативната партия, което носи потенциалния риск да скъси мандата на Джонсън до няколко безславни месеца.

На последните Европейски избори торите се оказаха едва пета политическа сила. А дори когато партията водеше в предизборната социология - както през 2017 г., когато Тереза Мей се почувства достатъчно силна, за да поиска разпускане на парламента - резултатът се оказа пагубен за мнозинството й.

Първата и може би последна задача на Борис Джонсън ще бъде справянето с ангажимента да изпълни Brexit до крайния срок 31 октомври, докато парламентът и общественото мнение във Великобритания остават разделени по въпроса как и колко бързо трябва да се осъществи отделянето от Европейския съюз.

Джонсън обеща, че ще предоговори проекта за споразумение с ЕС, който беше отхвърлен трикратно при опитите на премиера Тереза Мей да събере подкрепа в британския парламент.

Проблемът е, че правителствените ръководители на 27-те страни-членки в съюза не са променили позицията си, че няма да допускат компромиси по постигнатото споразумение със старото правителство.

Със или без сделка - Борис Джонсън възнамерява да извади Великобритания от съюза до края на годината. Дали това е реална стратегия или преговорен блъф, само времето ще покаже, но поне на думи новият лидер на британските консерватори е много по-склонен на радикални решения по отношение на Brexit в сравнение с предшественичката си, пише "Вокс".

Твърдата позиция на Джонсън беше една от причините за изборната му победа.

Тежкият, муден и безрезултатен "развод" между Лондон и Брюксел, който не може да достигне до развръзка 3 години след провеждането на референдума за Brexit, втвърди ядрото около поддръжниците на идеята за напускане на ЕС на всяка цена, независимо от хаоса и риска от икономически колапс.

Мнозинството в парламента е единствената сила, която за момента се изправя против рязкото едностранно прекъсване на отношенията. Членовете на Камарата на общините обаче не могат да преговарят директно с ЕС за промяна на споразумението за напускане, а и до момента не са предложили по-устойчиво решение.

Какво ще стане, ако обещаният "на живот и смърт" Brexit не се случи на 31 октомври?

По време на кампанията Борис Джонсън отказа да поеме твърд ангажимент, че би подадал оставка, ако централната му политическа мисия се провали. При това положение, двата полярно-крайни сценария остават в сила - или Brexit ще се отложи за пореден път, или Великобритания ще напусне ЕС с грубо дърпане на шалтера. Това не вдъхва оптимизъм нито във вътрешнополитическия живот на страната, нито в Брюксел.

Непредсказуемостта на Джонсън по този казус датира още от февруари 2016 г., когато се опълчи на премиера Дейвид Камерън и реши да подкрепи фракцията на противниците на ЕС. Преди да обяви решението си да застане зад кампанията за напускане на съюза, Джонсън подготвя три различни статии за седмичната си колонка в "Дейли Телеграф" - в две от тях защитава тезата, че Великобритания ще се развива по-добре извън ЕС, а в третата развива противоположната теза (по-късно той се оправда с това, че не е вложил искрени аргументи в последната статия, а я е създал като "инструмент за провокиране на своя мисловен процес").

Въпреки сътрудничеството с Найджъл Фараж по време на кампанията за референдума през 2016 г., Борис Джонсън пое изричен ангажимент, че няма да сключи предизборен пакт с неговата Партия на Брекзит.

Групата на Фараж приюти голяма част от електората на торите по време на Европейските избори в края на май, като се оказа първа политическа сила във вота по пропорционалната избирателна система.

Дали обещанието за "хигиена" на коалиционните партньори ще се реализира? Нищо не може да бъде изключено. Саджид Джавид, спряган за евентуален бъдещ финансов министър в правителството на Джонсън, вече даде сигнали за сближаване на позициите с Фараж, като коментира, че не намира за "крайна" реториката на Брекзит-партията.

Всички възможни варианти за изход от политическата криза във Великобритания изглеждат изключително невероятни - нови избори или удължаване на агонията до 2023 г., предоговаряне на условията за напускане на ЕС или много твърд Brexit, възстановяване на позициите на Консерваторите като водеща сила или постепенното претопяване на подкрепата им в полза на популистите на Фараж.

До 31 октомври обаче поне една от всички възможни вариации ще се реализира. Brexit не е единственият проблем, с който Борис Джонсън ще трябва да се справи, когато поеме премиерския пост. Но това е проблемът, благодарение на който той спечели лидерската битка. Той ще бъде определящ и за мандата му като министър-председател на Великобритания - независимо колко дълго ще продължи той.

 

Най-четените