Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имигранти за политическа употреба

Имигрантите са успели да преодолеят няколко от защитните заграждения, но в крайна сметка полицията за борба с безредиците ги е отблъснала със сълзотворен газ Снимка: Getty Images
Имигрантите са успели да преодолеят няколко от защитните заграждения, но в крайна сметка полицията за борба с безредиците ги е отблъснала със сълзотворен газ
Имигранти за политическа употреба Снимка: Getty Images

Европейската комисия подпомага Франция с 20 милиона евро и Великобритания с 27 милиона евро заради мигрантската криза при Ла Манша. Миналата седмица стотици бежанци и нелегални мигранти от Африка и Близкия Изток направиха опит да навлязат в тунела при железопътните релси, за да преминат от Франция към Великобритания.

В първото преселение са участвали около 2000 души, във второто - около 1500. Най-критична бе ситуацията във френския град Кале, където полицията проведе масирана акция, за да спре похода, използвайки лютив спрей и сила.

В разгара на лятната ваканция, мигрантската криза в Кале (а вече и в Париж) даде удобен повод на дясната опозиция да засипе с критики управляващите. На първа линия се оказа депутатът Ксавие Бертран. В интервю за JDD в неделя народният представител от партията на Саркози предложи решение - "да оставим мигрантската вълна да премине във Великобритания". На следващия ден в интервю за iTele той разкритикува правителството, настоявайки "вътрешният министър Бернар Казньов и премиерът Манюел Валс да бъдат по-твърди и по-настойчиви спрямо британското правителство".

Във вторник по RTL размаха и заплахата "крайбрежието да бъде залято от бежански лагери", подчертавайки, че "не може и дума да става да съсипем крайбрежието, за да угодим на британците".

В същото време мини криза избухна и в Париж, където имигранти окупираха изоставена училищна сграда в 19-ти район, предизвиквайки не само гнева на живеещите наоколо, но и поредица от остри политически коментари и изявления.

Депутатът Клод Гоаген се опасява от "създаване на прецедент, който би привлякъл още по-голям брой бежанци".

Евродепутатът Надин Морано обяви Париж за "превзет от тълпи бежанци и бездомници, мръсен и превръщаш се от витрина в грозното лице на Франция".

Тя препоръча "държавата да изземе самолети на Air France, с които да превози искащите убежище до страните, от които идват". Според нея имигрантите носят със себе си "ислямизъм, трафик на дрога и проституция".

От няколко седмици десницата постепенно изостря тона, настоявайки за стриктно изпълнение на законите, особено що се отнася до експулсирането на незаконно пребиваващите.

Генералният секретар на "Републиканците" Ерик Чиоти призова правителството за "отговорна и последователна политика, прилагане на закона и политическа решимост за експулсиране на всеки чужденец в ситуация на нередовно пребиваване в страната."

"В Кале, както и в Париж създаваме опасни прецеденти, които са в полза на трафикантите и вредят на бежанците", смятат от десницата. "Трябва да експулсираме всеки, който няма причина да търси убежище. Какъв иначе е смисълът да гласуваме закони, които не се изпълняват?", негодуват депутати.

В сряда към критиките се присъедини и Националният фронт на Марин льо Пен. Крайнодесните обаче насочиха основните си изстрели към Никола Саркози, който според тях носи "историческа вина за увеличаването на потоците от незаконни имигранти към страната".

"Двамата с Франсоа Оланд дестабилизираха Либия", зави Марин Льо Пен по RTL.

Ако десницата обвинява лявото правителство в нехайство, статистиките сочат почти еднакъв брой експулсирани. Броят "извеждания извън границите" на нелегални имигранти е 27 606 през 2014 и 27 081 през 2013. И ако се наблюдава спад спрямо 2012 г. (36 822), то цифрите са близки с тези през 2010 г., когато президент беше Саркози (28 126).

Десницата обаче отговаря, че имиграционният натиск е нараснал няколко пъти, без правителството да актуализира взетите мерки, Исканията за убежище са нараснали от 29 937 през 2007 на 50 952 през 2014.

На законодателно ниво депутатите от "Републиканците" също влизат в остро противопоставяне с управляващите. Те гласуваха срещу промените в текстовете, касаещи правото на убежище, както и срещу законопроекта за правата на чужденците.

При завръщането си в политиката Никола Саркози призова за пълна реформа на европейското имиграционно право и  за Шенген 2, където да има общи условия за даване на убежище. Основният му съперник в партията Ален Жюпе не е съгласен с по-голямата роля на Frontex в Шенген, но в десницата са на едно мнение за едно -

няколко месеца преди регионалните избори в никакъв случай не трябва да оставят поле за изява на Националния фронт по темата за имиграцията.

Това обяснява донякъде силната активност на Ксавие Бертран - кандидат в Норд-па-дьо-Кале-Пикардия, където ще се изправи срещу Марин льо Пен.

Това е и причината крайнодесните да атакуват по-яростно Саркози, отколкото Оланд. "Вътрешният министър Казньов обвинява Евротунел, Ксавие Бертран хвърля вината върху Англия. Френската политическа класа има навика да търси другаде вината за собствените си провали", заключи лидерката на Националния фронт.

Според политолози подходът на Ксавие Бертран е внимателно премислен. Освен че открадват част от темите на Националния фронт, изказванията много внимателно играят с англофобията на част от френското общество.

Начинът, по който е организиран граничният контрол в района на Кале и тунела под Ламанша, е за "мирни времена". Идеята при построяването на тунела е била Великобритания да престане да бъде остров и да стане в по-голяма степен част от свободното движение на хора и стоки в ЕС.

По-късно идва отказът на британците да станат част от Шенген, без прилежащата към Евротунела инфраструктура да е подготвена за това.

Шенген до голяма степен също изпълнява своята роля до влизането в ЕС на страните от Източна Европа и дестабилизирането на Средиземноморието, довело до силен миграционен натиск над Гърция и Италия, в по-малка степен над Франция и Испания.

Други политически изказвания напомнят и още един аспект на проблема в Кале. По-голямата част от имигрантите тук са влезли на територията на ЕС през друга държава. Това поставя въпроса в контекста за свободното движение в Европа и намирането на баланс между основните принципи на създаване на Съюза и новите предизвикателства пред него.

А това моментално го превръща в основен мотив в изказванията не само на анти-ЕС настроените партии от двете страни на Ла Манша (ЮКИП и Националният фронт), но и сред по-резервираните към Съюза среди в Консервативната партия, френската десница и дори френските социалисти.

Едва ли е нужно да се напомня, че Великобритания подготвя референдум за оставането си в ЕС, а Франция вече имаше един такъв, с който каза „не" на Конституцията от Лисабон.

Ако британският референдум съвпадне с френските президентски избори през 2017, това допълнително ще нажежи обстановката.

А имигрантите ще продължат да бъдат за политическа употреба. В същото време думичката чартър във Франция вече има ново значение. Според проучване на IPSOS от май 2015 едва 14% я свързват с туризма.

 

Най-четените