Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пропастта зад златната фасада на Унгария

Златната ера на Унгария може да се окаже "позлатена" фасада, която прикрива корупция, безработица и липса на перспектива Снимка: Getty Images
Златната ера на Унгария може да се окаже "позлатена" фасада, която прикрива корупция, безработица и липса на перспектива

На пръв поглед, Унгария преживява своите златни години. Милиони туристи пристигат в страната, големите круизни кораби водят групи пенсионери до дунавските пристанища, а студенти от цял свят долитат с нискобюджетните полети на унгарската авиокомпания Wizz Air.

В някои части на централна Будапеща има повече смисъл да заговорите минувачите на английски, отколкото на унгарски.

Тълпи от туристи се разхождат по улиците, отрупани с блестящи крайречни дворци и лъскави инфраструктурни проекти, построени с пари от ЕС.

Но ако минете по страничните улички на града, ако се вгледате в общинските жилища, или поговорите с държавен служител, ще открите достатъчно показатели, че видимият просперитет на Унгария е само на повърхността.

Няма спор, страната е преминала през архитектурни и икономически промени. Допреди няколко години дупките от куршуми - спомен от Втората световна война и революцията през 1956 г. - все още се виждаха по много фасади в централните квартали на Будапеща.

В последните години изоставените терени, върху които са се издигали сгради преди войната, намериха ново предназначение като барове на открито. Сиви, рушащи се сгради от началото на века се възстановяват с ярки фасади. В много аспекти елегантната мултикултурна столица на Унгария има повече общо с Будапеща от 1906 г., отколкото с Будапеща от 1966 г.

Новите поколения помнят твърде смътно времето преди отворените граници и мултинационалните корпорации.

На хартия промените също са впечатляващи: БВП практически се е утроил в последните 20 години, стойността на износа се е увеличила петкратно, безработицата е спаднала до 5.1 процента. В страната продължават да се наливат пари под формата на финансиране от Европейския съюз, което през 2014 г. беше повече от 6% от брутния вътрешен продукт.

И все пак блясъкът и растежът не могат да скрият тъмната страна на унгарската трансформация. В края на XIX в. американският писател Марк Твен създава понятието "Позлатена ера", за да опише икономическите противоречия на страната си. Бързата индустриализация води до икономически бум и голям разкош, но и до корупция, възход на магнати, разместване на социалните пластове и бедност.

Америка блести от ново богатство, но е разкъсвана от напрежения под повърхността. Същото важи за съвременна Унгария.

Много от спретнатите, живописни селца, които са пръснати из провинцията, не предлагат работни места в частния сектор или каквито и да е значими програми за професионално развитие. Над 200 000 унгарци участват в програмата за държавна заетост, където получават по-малко от минималната работна заплата за полагането на изцяло физически труд.

В някои райони цели села са зависими от тази програма. Жителите им прекарват дните си в косене на ливади, боядисване на тротоари и засаждане на цветя - всичко това за по-малко от законово уредената минимална заплата, която биха получавали в частния сектор. Те обаче се броят за "работещи," и така спомагат за повишаването на официалните статистики за заетостта.

Политиците са толкова фокусирани въхру запълването на квоти за програмата за държавна заетост, че почти не полагат усилия да помагат на безработните да си намерят работа в частния сектор или да придобият необходимите умения за успех в съвременната икономика.

Голям сегмент от населението е оставен на произвола на съдбата.

През 2015, Унгарската централна статистическа служба (KSH) констатира, че 35% от населението живее под прага на бедността. Тези данни толкова противоречат на официалната теза на Унгария за напредък и успехи, че скоро след това KSH оповести, че повече няма да публикува данни за нивата на бедност.

Унгарските работодатели съобщават, че имат затруднения да си намират служители. Този недостиг обаче не е заради липса на хора, които да търсят прилично платени работни места на пълен работен ден.

Просто в повечето случаи, селянините от бедните райони на североизточна Унгария са лишени от познанията и уменията, небоходими за работа във фабрика или малка фирма. А ако кандидатът е от ромски произход, е много по-вероятно да бъде отхвърлен от работодателите, независимо от квалификацията му.

Тези, които притежават необходимите умения и образование, напускат масово страната, основно в посока Западна Европа. Milestone Institute, конкурентна програма след средното образование, която помага на талантливи гимназисти да се подготвят за прием в университети на Запад, е перфектен пример за изтичането на мозъци от Унгария.

Повече от една пета от завършващите Milestone се оказват в Оксфорд или Кембридж.

Тези високообразовани и амбициозни млади унгарци надали ще се върнат в родината си; те ще заработят на високоплатени постове в градове като Лондон или Брюксел.

Премиерът Виктор Орбан може и да не е виновен за подготовката на унгарската "позлатена" ера, но разминаването между лъскавата фасада и по-суровата реалност се разшири драстично за времето на неговото управление.

Орбан стана успешен лидер, като изгради клиентелистка мрежа - донякъде на база европейско финансиране - която му гарантира стабилна подкрепа в собствената му партия и от част от бизнес-общността.

Той познава страховете на обществото в преход и е много ефективен в адаптирнето на реториката и политиката си, така че да отговарят на тази несигурност.

Докато ухажва гласоподавателите си с теми като миграцията, той успешно отклонява вниманието им от масовата корупция и неравенство.

Но колкото повече унгарската политическа класа игнорира вътрешните слабости на страната, толкова по-очевидно кух става външният му успех.

 

Най-четените