Webcafe

А сега накъде? Осем възможни сценария за бъдещето на Венецуела

Webcafe, по Worldcrunch
03.04.2019, 16:30 (обновена 05.04.2019, 20:56)
Венецуелски войник

Снимка: © Getty Images

Положението в страната в две думи - смазваща несигурност

Венецуела стигна до задънена улица.

Затънала е в безпорядък, социално-икономически хаос, непроследими престъпления и затъване в хуманитарна катастрофа, която води до бавна, но стабилна гибел на населението. Преките причини за това са недостиг на храна, вода, електричество и медикаменти, както и хиперинфлацията - 3 млн. процента годишно.

Икономиката на страната е в упадък от 2014-а година насам. Но по-дълбоката причина е тиранията, упражнявана от социалистическия режим на Венецуела, която се крепи, благодарение на въоръжените части на кубинското разузнаване и методи, които включват арести, преследвания и измъчване на опонентите.

Ситуацията на институционално ниво е едновременно мрачна и объркана.

Учредителното събрание на Венецуела, което беше избрано през 2015-а, обяви през февруари тази година, че мандатът на президента Николас Мадуро е нелегитимен и като цитираха конституцията, обявиха председателя Хуан Гуайдо за действащ президент. Всичко това - с цел да се ускори окончателното отстраняване на Мадуро от управлението.

Повече от 50 държави признаха Гуайдо за легитимен президент, въпреки че междувременно Мадуро му наложи възбрана от 15 години за заемането на държавни длъжности. Така Венецуела се оказа с двама президенти, две законодателни власти и два върховни съда. В някои страни от Организацията на американските нации Каракас има по двама посланици.

С идването на Гуайдо някои оптимистично прецениха, че диктатурата е към своя край и мирът и демокрацията ще бъдат възстановени. Те пренебрегнаха упоритостта на поддръжниците на режима, висшите военни и кубинските агенти, които се стремят Мадуро да запази властта си.

Положението може да бъде обобщено с две думи - смазваща несигурност.

Никой не знае кога и как ще свърши всичко това, но анализите могат да помогнат да си представим различни развития, някои от които включват смяна на режима, а други - запазване на статуквото. Разбира се, винаги могат да се случат няколко сценария едновременно.

1. Статуквото се запазва за неопределен период от време с непрекъснати молби от страна на режима за хуманитарна помощ, докато кубинските власти, Русия и Китай спомагат Мадуро да остане на власт. В края на мандата му режимът свиква парламентарни и президентски избори.

2. Международните санкции засягат търговията и финансовите трансакции като включат и край на вноса на венецуелски петрол в САЩ. Доходите на режима спадат с 80% или дори биват изцяло прекъснати. Икономиката изпада в колапс.

3. Способността на режима да предоставя услуги, да субсидира намалената си база от социални помощи и да подкупва военните спада значително.

Това разклаща основите на властта и подкопава лоялността към нея. Избухват безредици или улични бунтове, в които се включват и държавни служители от средната класа, които настояват за оттеглянето на Мадуро. Или свалят президента от поста му и установяват своята власт.

4. Вътрешното напрежение и международният натиск се усилват, а Русия и Китай започват да се съмняват в устойчивостта на режима. Популярността на Гуайдо в родината му и извън нея нараства, както и способността му да мобилизира населението и да генерира подкрепа дори и у военните.

Режимът започва да се клати. Мадуро започва преговори с Гуайдо и се съгласява на провеждането на избори в присъствието на международни наблюдатели или приема мирно да напусне страната в замяна на имунитет за поддръжниците му. Гуайдо вече официално придобива властта и насрочва парламентарни избори.

5. Репресиите се засилват, а хуманитарната и миграционна криза се влошават.

Сблъсъците по границите стават все повече като застрашават сигурността и стабилността и в съседните на Венецуела държави.

Групата "Лима" с подкрепата на САЩ и Европейския съюз моли Съвета на ООН да упълномощи организирането на хуманитарна намеса в рамките на "Отговорност и защита". С или без одобрението на ООН се сформират междуамерикански хуманитарни сили под егидата на Организацията на американските държави и Гуайдо официално идва на власт.

6. Съединените щати засилват финансовата и дипломатическата си блокада. Мадуро настоява за разговори и започват директни преговори с президента Тръмп с молбата да бъдат организирани легитимни избори или Мадуро и съюзниците му да напуснат Венецуела.

7. Дезертьорите от армията (над 1000 военни вече са дезертирали) сформират бунтовническа групировка с помощ от други държави (финанси, оръжие и насоки за действие), започват бунт и свалят правителството, както се случи в Никарагуа през 90-те.

8. Напрежението и конфликтите по границите нарастват и заплашват регионалната стабилност.

САЩ се намесват едностранно, за да свалят режима по примера на Панама от 1989-а и Гренада от 1983-а като последиците от подобен ход са непредвидими...

Oще: венецуела  власт  група лима  гуайдо  държавен преврат  мадуро  николас мадуро  преврат  режим  сащ  хуан гуайдо 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.