Webcafe

В убежищата за бивши бели робини

Webcafe по The Telegraph
03.05.2019, 13:44 (обновена 07.05.2019, 10:14)
Проституция

Снимка: © iStock

За Румъния трафикът на хора е наистина голям проблем

Докато Мария пристъпва през вратата на новия си апартамент в Италия заедно с годеника си, тя вярва, че преминава към един вълнуващ нов живот, който родното й село в Румъния село никога не би могло да й осигури.

Но след като оставя куфара си, изненадващо тя получава от мъжа, когото обича, сметката за всеки подарък, за всяка вечеря в ресторант и за всяка ваканция, които той й е подарявал по време, докато я ухажва.

Единственият начин, по негови думи, тя да уреди дълга си, е чрез проституция. И когато тя започва да се смее на думите му, той решава физически и по доста категоричен начин да й покаже, че не се шегува. Резултатът е системен бой и унижения.

Мария (името е измислено, за да се запази самоличността й), която сега е на 16 по онова време, е само един от хилядите румънски тийнейджъри, примамени в робство чрез задължения. От тях се възползват множество групи на организираната престъпност, действащи (почти) безнаказано на територията на цяла Европа.

Полицията описва похитителите като "психологически хищници", които дебнат за точния вид плячка - неуверени, с проблеми у дома, без доходи и неможещи да намерят работа. Това са лесни за манипулиране момичета, които до последния момент не подозират нищо лошо. След това вече е късно.

"Виждаме момичета на възраст дори между 10 и 11 години, които биват изнасяни навън да се "обучават", така да се каже, в цяла Европа. В някои случаи дори собствените им родители ги продават, за да покрият дълговете си", коментира Яна Матеи, основател на едно от убежищата за жертви на трафик. Мястото се намира на стотина километра от Букурещ, а локацията му се държи в тайна в името на безопасността на настанените там.

Не е трудно да се разбере защо толкова много жени се хващат в този капан. В по-западналите региони на Румъния, които са и основната цел на местните трафиканти, делът на изпадналите в крайна бедност достига до 70%, отпадащите от училище деца са 4 на всеки 10, а заплатите за онези, които работят, често стигат до 3 евро на час.

А присъединяването към ЕС донесе на тези региони не толкова обещаните по-високи заплати и европейски права за труд, колкото открити коридори за напускане на страната и свободно пътуване. Нещо, което макар на пръв поглед да звучи добре, на практика смело бива използвано от трафикантите на плът, които използват това свободно пътуване, за да пълнят публичните домове в Лондон, Берлин, Амстердам и т.н. Там тези, които се опитват да бягат, биват третирани с бой и мъчения.

Матеи споделя разказ за едно от момичетата, които опитало да избяга от похитителите си, но безуспешно.

Наказанието й било отвратително дивашко - трафикантите я съблекли чисто гола, поставили я на дървен стол и закачили около врата й примка, спускаща се от тавана. След това започнали я да я бият с пръчки, докато тя не паднала и не се обесила.

Допълнително със страха от подобна съдба, момичетата са държани послушни и от страх за близките си. Наказанията лесно могат да се прехвърлят и обратно в Румъния, където бандите имали свои членове, които да пребиват, осакатяват или дори да убиват членове на семействата на "непослушните" момичета.

Приютът на Яна Матеи работи с онези, които все пак успяват да се измъкнат. Бягството от собствените им преживявания обаче е далеч по-трудно. Дълго след като и последните синини от побоите на похитителите са изчезнали, психологическите травми продължават да са все така остри и болезнени.

Но дори тези като Мария, които имат късмет и успяват да се отърват от насилниците и да се озоват в някое подобно убежище, продължават да са изправени пред някои опасности. През последните години бандите на трафикантите правят все по-чести нападения над подобни приюти.

По време на едно от тези нападения Неро - едно от кучетата пазачи на приюта на Яна Матеи - е наръгано с нож. Това я кара да потърси услугите на професионална охранителна фирма и да инсталира паник бутон в офиса си. Сега Неро има голям белег на главата си, който козината не успява съвсем да закрие, но той продължава да служи.

Яна основава приюта през 1999 г. след завръщането си в Румъния. Основната й мотивация тогава е сблъсъкът със системата, която не оказва абсолютно никакви грижи за жертвите на трафик. По думите й нещата не са се променили особено много, тъй като страната е обхваната от тежка корупция, както по високите етажи на властта, така и на дребно.

"Трафикът и корупцията са идеална двойка. Някои държавни служители избират да си държат очите затворени за този проблеми, други ни казват, че е прекалено сложно да се изкорени този проблем, а трети взимат подкупи... отчаяно се нуждаем от реформа в системата", обяснява Матеи.

Факт е обаче, че поне видимо някакви усилия се полагат по въпроса. В отговор на кризата Румъния създава национална агенция за борба с трафика на хора, която идентифицира жертвите и предлага известна подкрепа, след като бъдат репатрирани обратно у дома.

Членството в ЕС също отвори вратата за по-задълбочено сътрудничество в областта на сигурността чрез правоприлагащи агенции Европол и Евроюст, както и европейската заповед за арест.

Според румънските следователи най-големият пазар за модерно робство на млади жени в момента е Великобритания. По тази причина е създадена и двустранна работна група между тези държави, която да се занимава с трафика на хора от Румъния към Обединеното кралство. Тя позволява на британските гранични служби да задържат заподозрени трафиканти и жертви, още щом стъпят на британска земя.

Проблемът идва именно от начина, по който се принуждават жените и момичетата да проституират. Когато тепърва влизат в чуждата държава, те продължават да смятат, че са на почивка с гаджето си или че се местят в нова държава, за да започнат на чисто. Съответно дори при намеса на властите е трудно те да бъдат убедени, че всичко това е просто схема.

Нещата допълнително ще се усложнят чисто административно след Брекзит. "Успокояващата" перспектива е, че тогава се очаква и напливът на трафикантите към Великобритания да намалее заради по-строгите правила за влизане и оставане в страната. Експертите обаче предупреждават, че не трябва да се разчита на тази опция и вместо това да се засилят връзките на европейските сили за сигурност с тези на Великобритания.

Но дори тази система да заработи перфектно, остава проблемът с грижата за жертвите - нещо, което у дома в Румъния те почти не получават.

В някои случаи държавната подкрепа се изчерпва с осигуряването на транспорт от летището след репатрацията до родния град или село на жертвата, където тя ще трябва да се справя не само с емоционалните си травми и опасността от това бандитите да се върнат за нея, но и с осъдителните погледи на близки и познати.

"Те репатрират момичетата, но не знаем какво се случва след това с тях. Правителството не ни казва кой е реинтегриран и кой се е върнал на улицата", казва Яна Матеи.

Oще: бели робини  жертви  мъчения  насилие  проститутки  проституция  публични домове  румъния  трафик на жени  трафик на хора 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.