Webcafe

Опасната комбинация на Колумбия - добив на злато и отглеждане на кока

Webcafe по WorldCrunch
09.02.2019, 12:51 (обновена 11.02.2019, 18:37)
Колумбиец пръска посевите си кока

Снимка: © Getty

Миннодобивни фирми, фермери на кока и престъпни банди водят до социална дегенерация, замърсяване и крайни степени на насилие в една област в западна Колумбия.

Областта Тимбики в западна Колумбия е практически под обсада. Тя се е превърнала в магнит за добиващите злато, наркодилърите и въоръжените банди, които са се оказали смъртоносни за неговите афро-карибски общности и особено за момичетата и жените.

Вредата от добива на злато тук е очевидна. Тъмнокожият Мартин, двуметров и мускулест местен, работи като багерист. Разказва, че е използвал машината, за да оформя терен за шосета и да измества земята в търсене на злато. По думите му случващото се в Тимбики е "ужасно".

"Никога повече няма да вложа уменията си в това да служа на смъртта", коментира той. Със сълзи на очи обяснява, че златната треска е убила негови приятели от училище, съседи и други тъмнокожи.

В Тимбики живеят около 22 000 души, а 86% от тях са от афро-карибски произход. Това без съмнение е сърцевината на тихоокеанския бряг в региона Каука. Тук можете да откриете всички проблеми, измъчващи този район: минен добив; изселване; убийства; изчезвания на хора; търговия с дрога; присъствие на въоръжени банди и наркокартели; икономика, изградена на база незаконни печалби и несигурни работни места; тежка социална криза; ендемичен дефицит на заетост и образование и много високи нива на домашно насилие.

Това е панорама, която показва в концентрирана форма това, което се случва в Каука - окръг, който към края на 2018-а е сред тези с най-голям брой убийства, особено на социални лидери. Също така се зачестяват боевете за власт и влияние между различни въоръжени страни.

Споровете за земя изобилстват в тази част на Каука, твърди местният омбудсман. Хората, които са хранили надежди за мир и сигурност след споразумението за мир с партизанската организация ФАРК, сега живеят в страх от многобройни банди. Сред тях са непокорни членове на обезоръжената партизанска армия на ФАРК, Марксистката народно-освободителна армия (EPL) и Националната освободителна армия (ELN), или паравоенните групи на гаитанистите (AGC), и, разбира се, обикновени престъпници.

Местните жители споделят, че им липсва относителният мир и предсказуемост, които присъствието на ФАРК, считана от САЩ и Европейския съюз за терористична организация, е внасяло в района.

През 2016-а тя подписва мирно споразумение с колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, което е одобрено от колумбийския конгрес. През лятото на 2017-а ФАРК спира да е въоръжена група като предава оръжията си на ООН. Малко по-късно обявява, че ще се трансформира в законна политическа партия. Някои от отцепниците обаче продължават да спазват оригиналната доктрина на групата и да се занимават с наркотрафик.

Местен свещеник разказва, че партизаните на ФАРК без съмнение са били лоши, но оттеглянето им е оставило местните хора беззащитни. По думите му "всякакви идиоти с оръжие могат да командват цяло село", а други армии идват в региона с цел да убиват и отвличат хора. Нараснали са кражбите, убийствата, сексуалното насилие и вербуването на деца.

"С други думи, споразумението за сключване на мир ни постави в по-тежка война от тази, която имахме дотогава", казва свещеника.

Бунтовници от ФАРК. Снимка: Getty

В провинциалната зона на областта Тимбики работи т.нар. Съвет за възраждане на чернокожите (Black Rebirth Community Council). Той е получил официално признание през 1998-а и администрира около 71 010 хектара земя край устието на река Тимбики - район, обитаван от над 4500 души. Общинските му терени, разкъсвани от незаконни миньори, са първите, чийто автономен статут е възстановен през 2015-а.

Съдебно разпореждане, издадено от реституционен съдия, тогава разкрива как хаосът на войната е позволил склонни към насилие елементи да навлязат в територията с булдозери и да започнат да копаят под въоръжена охрана. Коритото на река Тимбики е разровено, традиционните миньори са прогонени и местното фермерство изчезва.

Трудно е да се преценят социалните и културни щети, причинени от престъпна дейност, но процесът на възстановяване е болезнено бавен.

Това е регион от голямо геостратегическо значение, защото свързва планинската верига на Западните Кордилери с брега. Същевременно неговата изолираност е насърчавала заселването на въоръжени групи тук. Партизаните са пристигнали през 70-те години, докато паравоенните групи са разширили контрола си след 2001-а. След демобилизацията през 2005-а, те отново са окупирали районите.

През тези години с бесни темпове се налага култивацията на кока. Цяло поколение тъмнокожи лидери е убито, за да се всее страх и да се отслаби социалната организация.

Неконтролируемият минен добив се появява през 2010-а, разказва местен лидер. Външни хора идват с машините си, пръскането на посевите се засилва и унищожава фермерството, изправяйки местните пред две алтернативи – кока или злато.

Минните концесии върху откраднати земи и появата на машини са атака не само срещу традиционното пресяване на злато, но и срещу местното рибарство и селско стопанство. Между 1989 и 1993 г. руска фирма е започнала добив на злато в открита мина тук. Още 8 минни концесии са били отпуснати между 2007 и 2010 г., практически принуждавайки местните хора да участват в тази дейност като единствен вариант за оцеляването им.

Въоръжени банди междувременно са засилили сраженията помежду си за контрол над зоните на извличане на злато.

Култивацията на кока също е навлязла в региона и незабавно се е стигнало до насилие между местните хора и фермерите на кока. С разпространението на коката край реките Тимбики и по-северната Саия, държавата е започнала да пръска с глифозат през 2006-а, като по този начин е унищожила всички посеви.

Съветът за възраждане на чернокожите е започнал да се организира срещу големите минни проекти и присъствието на над 70 изкопни машини в наследствените земи на общността. Така се стига до съдебно решение от 2015-а, с което се реституират общински земи под егидата на Съвета. С него се прекратяват и минните концесии, забранява се влизането на тежки машини в региона и пръскането с глифозат.

Но последствията остават. Една от най-очевидните последици от бума на минния добив и отглеждането на кока, извън пристигането на хора извън тъмнокожите общности, е видимият социален упадък. Четири жени, работещи по въпросите на половата идентичност, биват убити през лятото на 2017-а. Една е намушкана от бившия си партньор, други три са затворени в къща и изгорени. Местните винят за това новодошлите, които са донесли със себе си употребата на дрога и алкохол.

Престъпността е навсякъде, а побои и изнасилвания често остават неогласени пред властите, тъй като извършителите са хора, свързани с минните фирми или са членове на въоръжени банди.

Oще: добив на злато  кока  колумбия  криза  минен добив  миньори  наркокартели  наркотици  престъпни групировки  престъпност  свят  тимбики  фарк 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.