Една от най-бедните държави в Европа може да се окаже новият изненадващ партньор в опита на Китай да поеме по-важна роля на континента. Историческите връзки между Белград и Пекин обаче превръщат Сърбия в потенциален център на европейската стратегия на Китай.
Сърбия се намира в процес на трансформация, която според президента Александър Вучич ще сложи край на изолацията и ще отвори вратите към ЕС.
Както българският премиер Бойко Борисов често чертае идеите си за България като газов център в Европа, пресечена с газопроводи и терминали, така и Вучич обича да показва карта на непостроените, но планирани магистрали и жп-линии през Сърбия.
За да превърне мечтата си в реалност, Белград вече не разчита само на Европа, но и на стар съюзник от Титово време - Китай.
За балканските столици изгодите са очевидни: крайно необходими инвестиции в инфраструктура, без почти никакви предварителни уговорки и обвързаности.
За Китай мотивацията изглежда по-неясна. Едно обаче вече е сигурно: Пекин се установява стабилно на югоизточния праг на Европа.
Ако влиянието на Русия в региона се усеща чрез военната й сила, а на ЕС - чрез политическия потенциал за присъединяване към съюза, китайското присъствие личи в инфраструктурата.
През последните години Китай отпуска заеми на Сърбия за какво ли не - от мост над Дунав за €170 млн., до до ТЕЦ, струваща €700 млн. Единствената сръбска стоманолеярна също вече е собственост на китайска компания.
Най-важният ангажимент на Пекин е строежът на високоскоростна жп връзка между Белград и Будапеща на стойност почти €3 млрд. Ако досега отнема 8 часа за пътуване между столиците на Сърбия и Унгария, след построяването на линията превозът ще става за по-малко от 3 часа. Белград плаща средно между 2% и 2.5% лихва върху китайските си заеми, които обичайно са за период 20-30 години.
Проектът за 350-километрова линия включва и отделен релсов път за товарни нужди, която ще свърже гръцкото пристанище Пирея с Централна Европа.
Най-голямото пристанище на Гърция беше дадено на концесия през 2016 г. на китайския гигант Cosco. В него вече са инвестирани около 600 милиона евро за модернизация на съоръженията.
Държавният железопътен концерн China Railway Rolling Stock Corporation проявява интерес и към Българските държавни железници.
Още през май 2017 г. компанията обяви, че е готова да рефинансира старите дългове на БДЖ за 130 милиона евро, да финансира закупуването на нови мотриси за 170 млн. евро и да построи нов завод за сглобяване на електрически и дизелови влакове на територията на България.
Една от най-големите платформи за онлайн-търговия в света Alibaba също даде знак, че е готова да разположи свой логистичен център на територията на България.
Представители на Alibaba Group, производителя на соларни панели GS-Solar Company и енергийния холдинг GoldPoly Group се срещнаха с Бойко Борисов през януари 2017 г., за да обсъдят евентуални инвестиционни намерения. Засега обаче проектите на Китай в България остават на ниво обсъждания в работни групи или инвестиционни намерения.
Колкото до Сърбия - взаимоотношенията с Китай не са единствено въпрос на пари. Китай е една от малкото държави, които подкрепят позицията на Сърбия за Косово, като отказва да признае отцепилия се регион. Страната подкрепяше Белград още по време на Милошевич, когато китайското посолство беше засегнато по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г.
Какъв е интересът на Китай?
Балканите представляват важен коридор по плана на Пекин "Един пояс, един път" - план за прокарване на нови търговски маршрути по света, новия „Път на коприната". Тази стратегия обещава и да задълбочи влиянието на Китай в европейската политика.
Дългосрочният интерес на Китай от Балканите е в построяването на своя индустриална производствена база, която да обслужва както европейските пазари, така и пазари по периферията на Евразийския регион.
А колкото повече се доближава заплащането на труда в Китай до това в Южна Европа, толкова по-привлекателна става идеята за изнасяне на производството на Балканите. Затова подобряването на инфраструктурата става първостепенна задача.
През ноември 2016 г. Пекин създаде инвестиционен фонд от 10 млрд. евро, с който ще участва във финансирането на десетки инфраструктурни проекти в цяла Европа.
Чистата стойност на разходите е скромна на фона на възможностите на Китай. За изоставащите държави от Източна Европа обаче тези инвестиции имат голям ефект. Примерът на Сърбия е показателен: някои от ЖП-линиите в страната не са реновирани, откакто са построени в края на 19 век.
Политическият ефект за Пекин също вече е видим. Страната вече разполага с близки съюзници на масата за преговори в Брюксел: наскоро не друг, а Гърция блокира опита на ЕС да излезе с обща декларация срещу грубите мерки на Китай спрямо опозиционни активисти.
Това би трябвало да е ясен показател защо ЕС трябва да започне да обръща по-голямо внимание на активността на Пекин в региона. Германски дипломати вече предупреждават, че Китай, подобно на Русия, бързо може да се превърне в заплаха за стабилността на Балканите.
Китайците вече са тук. Сега е работа на ЕС да открие стратегически успешен насрещен ход.
