Webcafe

Тайният живот на арабските принцеси

Webcafe по Foreign Policy
04.07.2019, 19:52 (обновена 08.07.2019, 07:24)
Арабски жени в мол

Снимка: © Getty Images

Да живееш в златна клетка - богато, но без свобода

Когато принцеса Латифа от Дубай, избяга от родната си страна през февруари 2018 г., за да се озове накрая на яхтата на известен французин от парижкия хайлайф, баща й шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, бързо събира екип, който да проследи своенравната му дъщеря.

Само за няколко дни тя беше заловена и върната у дома при баща й.

Цялата тази сага можеше да остане и в пълна тайна, ако не беше едно 39-минутно видео, което сега вече 33-годишната принцеса, записано преди тя да избяга и изтекло в интернет след задържането й от наемниците на баща й.

"Ако гледате това видео, това не е особено добре, защото или съм мъртва, или в много, много лоша ситуация", казва принцесата в клипа.

Мрачното й пророчество изглежда, че се е сбъднало, след като семейството й я е поставило под нещо като домашен арест. Но нейният последен акт на свобода заслужава внимание.

Заедно с детайлите от опита й за бягство, видеото предоставя рядък поглед към тайния живот на принцесите от арабския свят и онези жени от висшия елит на кралствата от Персийския залив, хвърлящ светлина върху растящата пропаст между публичния им образ и много по-страшната действителност.

За никого не е тайна, че повечето жени в арабския свят са в неравностойно социално положение. Традиционните семейства обикновено поставят жестоки рестрикции върху поведението на жените. В зависимост от това от кое племе са, жените могат да се сблъскат с ограничения върху това къде могат да ходят, могат ли въобще да напускат дома си без разрешение и без придружител, кои социални медии да ползват, могат ли да пътуват, могат ли да учат, за кого могат да се оженят и дори кой може да вижда лицата им.

В системата на настойничеството на Саудитска Арабия, роднина от мъжки пол - съпруг, баща или син в някои случаи - има пълни правомощия да взема всички важни решения за жената от раждането до смъртта й.

Това отношение обхваща публични институции извън семейния дом. Доскоро, например, спонсорираният от правителството Университет на Обединените арабски емирства забраняваше на студентки да носят мобилен телефон с камера. Неговият кампус за жени е заграден от стена, облицована с бодлива тел, а входът му се охранява строго. Университетът все още е сегрегиран, а студентките могат да напуснат кампуса с някой друг, само ако техните настойници дадат съгласието си след изпратено уведомление.

"Те използват различна формулировка, но (системата за настойничество) съществува и там. Просто в не е толкова екстремен вид, колкото в Саудитска Арабия", коментира Хиба Заядин от екипа на Human Rights Watch.

По нейни думи специално в Обдинените арабски емирства няма действащ закон срещу домашното насилие срещу жената. Изнасилването в семейството не е престъпление, а жените, които работят без съгласието на съпрузите си, са смятани за "непокорни".

За да преодолеят тези ограничения, много жени там опират до измами. Те използват фалшиви имена онлайн, носят воали и фереджета, за да скриват самоличността си на публични места, крият мобилните си телефони от семействата си и разработват сложни планове, за да се измъкват от домовете си незабелязани.

За онези, които биват заловени, наказанията зависят от "тежестта" на нарушението.

Ако например се установи, че една жена се е замесила с мъж, независимо дали е женена, или не, това би означавало налагането на най-тежко наказания, включително  това би наложило най-тежко наказание, включително бичуване, затвор или дори убийство на честта.

В Саудитска Арабия дори съществува специален арест, наречен Дар ал Реая, където затварят именно такива жени, които са нарушили "моралния кодекс". За това си "неморално поведение" те биват затваряни, бити или измъчвани.

Социалната активистка за правата на жените Амани ал-Ахмади разказва как още на 9-годишна възраст е била предупредена в местното училище в Янбу, че момичетата, които се държат лошо, ще се окажат в този арест.

За жените от кралските семейства или от семейства със сериозни политически връзки в много случаи всички тези правила са дори още по-строги. Те са заобиколени от целия лукс на арабския свят, но контролът, който се упражнява върху живота им може да стигне непоносими нива, обяснява Хала ал Досари, известна саудитска активистка и учен.

Те имат средствата да живеят по различен начин и с високо ниво на показ спрямо жените от другите култури. На тях не им липсват и достъп до медии, който да им показва живота на жените на Запад, а често дори имат директен контакт с тях. В едно общество, доминирано от експати много от работещите в двореца са чужденци. Извън двореца, те имат възможност също да общуват с чужденци - в частни училища, по време на семейни ваканции до луксозни имоти в чужбина и т.н.

Но това са само напомнянияния за живот, който реално не им е позволено да имат. За много от тези жени богатството едва ли е утеха за невъзможността да направят дори елементарни избори за собствения си живот, обяснява още Ал Досари.

Проблемът се влошава още и от широко разпространеното лицемерие. Много привилегировани арабски семейства предпочитат да се представят пред външния свят като либерални и светски настроени.

Принцеса Латифа, например, е дъщеря на един от най-отворените арабски владетели на Персийския залив. Много често жена му принцеса Хая бинт ал-Хюсеин и дъщерите му са виждани с открити лица пред медиите. Шейх Мохамед дори говори срещу домашното насилие и настоява за по-голяма защита на непълнолетните в страната.

Но отношението му към дъщерите му обаче опровергава този привиден образ, направен за западните партньори. Това е така, защото управлението на шейха у дома също зависи от това, че неговите поданици у дома го възприемат като пазител на традиционните ценности. А това, на свой ред, изисква от него да постави акцент върху въпроса с правата на жените в семейството и страната.

Всички жени, които заплашват патриархалния образ на семейството или патриархалния му обществен ред, са заключени, независимо дали у дома или в държавните учреждения. Не е необичайно жените да се сблъскват с домашен арест от вида, който сега е наложен на принцеса Латифа.

Не е голяма изненада тогава, че опитите за бягство на принцесите от този живот в клетка не е нещо ново.

Това дори не е и първият опит на принцеса Латифа да избяга от баща си. През 2002 г., когато тя е само на 16 години, принцесата се опитва да избяга в Оман, но впоследствие е заловена и дори измъчвана. Отказана й е също така и медицинска помощ, разказва самата тя във видеото.

Проблемът се простира и отвъд Дубай. Яхя Асири, директор на базираната в Лондон правозащитна група ALQST, работеща от името на арабските жени, които искат да избегнат потисничеството, коментира, че през 2013 г. с групата се свързват четири дъщери на покойния крал Абдула от Саудитска Арабия. Те го помолили за помощ за бягство от страната.

Четирите са поставени под под домашен арест - две на едно място, а другите две - в друго.

След като полубратът на Абдула, Салман, зае трона, Асири губи всички контакти с две от момичетата и майка им, която се опитва да им помогне да избягат.

"Последното ми съобщение до майката беше да я попитам дали е в в състояние да разреши въпроса или се чувства заплашена. Просто искахме да знаем дали работата ни помага на нея по някакъв начин. Не получихме отговор", казва той.

Въпреки изчезването на момичетата, Асири продължава да получава обаждания от други принцеси в саудитското кралско семейство с молба за помощ да напуснат страната. Най-голямото предизвикателство в случая е фактът, че мъжете настойници обикновено държат паспортите на жените, което блокира каквото и да е възможности за излизане извън страната. "Не можеш да направиш много, ако нямаш паспорт", коментира той.

Въпреки че бягството на принцеса Латифа в крайна сметка се провали, това не доведе до отлив на опитите за бягство на Запад, оставяйки зад себе си богатство и кралски привилегии.

Миналия месец на Рахаф Мохамед, дъщерята на губернатора на Сулейми в северна Саудитска Арабия, бе предоставено убежище в Канада, след като в Тайланд беше заплашена от депортиране обратно в родината й.

Нейният случай придоби световна известност, след като тя публикува историята за бягството си в Twitter, осигурявайки си по този начин помощ и осигуряване на бежански статут. "Мохамед имаше късмет. За всяка успешна история на бягството има много други, които се провалят и остават в неизвестност", коментира Хиба Заядин.

Подобно на принцеса Латифа, 18-годишната Рахаф бяга, защото са й поставени всевъзможни ограничения върху това къде ходи, какво може да учи и т.н. Срещу нея също така е упражнявано и домашно насилие.

Самата тя разказва, че дори й било забранено да се подстриже така, както иска, тъй като мъжете харесвали по-дълги коси. Въпреки всичко тя се подстригва, в отговор на което семейството й я слага под домашен арест, докато косата й не порасне пак.

"Имах пари, но нямах свобода. Не исках пари. Единственото, което исках, беше свободата и душевното спокойствие", разказва тя. Семейството й в Саудитска Арабия се отрече от нея, за да се освободи от срама, която Рахаф "донесла на семейството".

Случаите на принцеса Латифа и Рахаф Мохамед могат да привлекат лоша слава на държавите в чужбина, но те помагат на властите в Персийския залив да получат подкрепа вътре в държавите.

Историята на Рахаф веднага бе политизирана в Саудитска Арабия. Тя получи широко медийно отразяване в кралството, като основният наратив, прокарван през медиите, беше, че чуждестранните правителства използват саудитски жени, за да служат на собствените си планове. В публикациите водещ момент беше, че момичето също така иска да изостави изцяло и своята религия - огромен грях за мюсюлманите, който обикновено се наказва със смърт.

Така консервативното население в Саудитска Арабия оцени твърдата позиция на правителството по законите за настойничеството в името на запазването на жените, където на огромна популярност се радва приложението Absher. позволяващо още по-голям контрол на настойника над жената.

Ясно е, че историята на Мохамед, подобно на принцеса Латифа, е разтърсила семейства в региона, а някои дори вече взимат предпазни мерки, за да предотвратят бягството на собствените си дъщери.

От Канада Рахаф успява да се свърже с приятели и с други жени от региона, които й казали, че семействата йм са им взели паспортите и никога повече няма да им позволят да пътуват. Жените казват, че са уплашени. Според Рахаф така и трябва.

"За да помогнете на тези жени, трябва да ги извадите от региона напълно. Системата не ги подкрепя. Изпращането на помощ няма да работи."

Oще: арабски държави  арабски принцеси  дубай  жени  настойници  настойничество  обединените арабски емирства  принцеса латифа  принцеси  рахаф мохамед  саудитска арабия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.