Webcafe

Как Китай може да разбърка картите на следващите американски избори

Webcafe
13.05.2019, 13:30 (обновена 14.05.2019, 16:54)
си дзинпин и доналд тръмп

Снимка: © Getty Images

Пространството за маневри е ограничено дори за Си Дзинпин. Наред с "достойнството на нацията" стои на карта и собствената му позиция на държавен ръководител. Под "принципни въпроси" се има предвид целият икономически модел на Китай, основан на субсидии и износ, който превърна страната в най-голямата търговска сила в света. Именно затова Пекин не може да си позволи компромиси, макар че точно в тази посока оказва натиск Доналд Тръмп.

Докато китайският вицепремиер Лю Хе се отправяше обратно към Пекин, американският президент Доналд Тръмп отправи последно послание към Китай - привидно дружелюбно, но с горчив послевкус.

Тръмп коментира, че търговските преговори с Китай вървят "много приятно", като няма "абсолютно никаква спешност" за приключването им. Едновременно с това обаче започна процедура за налагане на 25% митнически такси върху група вносни китайски стоки, възлизащи в размер на 325 милиарда долара на година.

"Намираме се точно там, където искаме да сме в преговорите с Китай. Не забравяйте - те нарушиха споразумението си с нас и се опитаха да го предоговорят. Ще усвояваме Десетки Милиарди Долари от Мита върху Китай. Купувачите на продуктите могат да ги произвеждат сами в САЩ (идеалният вариант) или да ги купуват от страни, чийто внос не се облага", написа Тръмп в Twitter.

Ако американският президент сбъдне предупрежденията си, всички стоки от китайския внос в САЩ ще подлежат на обмитяване - така както се случва с почти целия американски внос в Китай. Вашингтон и Пекин спорят вече една година относно дисбалансите в американско-китайския стокообмен. До преди 10 дни всичко изглеждаше така, сякаш двете страни са на крачка от договарянето.

С увеличаването на американските мита върху китайския внос за 200 млрд. долара и след заплахата, че санкцията ще обхване и всички останали стоки от търговията, конфликтът вече прерасна в икономическа война.

Тази рязка промяна не просто тласна преговорите между САЩ и Китай в непредсказуема посока, но и увеличи опасенията за глобалната икономическа прогноза, коментира "Файненшъл таймс".

Световната икономика е изправена пред политически риск, какъвто не е виждан от 30-те години на ХХ век, написа "Уол Стрийт Джърнал".

Лю Хе опита да разсее негативния резонанс от последния кръг на преговорите, но в изказването му се прокраднаха две думи, които досега той избягваше, отбелязва германският "Шпигел".

"Всяка нация има собствено достойнство", казва той, като добавя, че Китай няма да направи "абсолютно никакви компромиси по принципни въпроси". "Достойнството" и "принципните въпроси" са опасни термини във фино-нюансирания китайски политически език. Те издават натиск не само от страна на търговския партньор, но и от собствения лагер.

Също както в САЩ - в Китай съществува група от икономически националисти, които биха искали да видят много по-твърд курс от страна на правителството спрямо противниковата страна.

Бившият офицер от китайските ВВС и професор по икономика Дай Хъ открито призовава за прекратяване на преговорите със САЩ.

"Ако разговорите се провалят, Съединените щати са свършени. Ще изгоним всички американски фирми от страната и ще върнем работата на нашите собствени компании", коментира той, цитиран от "Файненшъл таймс".

Пространството за маневри е ограничено дори за Си Дзинпин.

Наред с "достойнството на нацията" стои на карта и собствената му позиция на държавен ръководител. Под "принципни въпроси" се има предвид целият икономически модел на Китай, основан на субсидии и износ, който превърна страната в най-голямата търговска сила в света. Именно затова Пекин не може да си позволи компромиси, макар че точно в тази посока оказва натиск Доналд Тръмп.

Ако през април Тръмп планираше да сключи голямо търговско споразумение с Китай ("може би най-великата сделка, която съм постигал в живота си"), сега въпросът стои в много по-различна светлина.

Тръмп гледа към президентските избори през 2020 г., а Китай ще изиграе огромна роля в тази битка за разпределението на силите.

Американската вътрешна политика винаги е била фактор в търговския конфликт, а сега се превръща в най-важния мотив на Тръмп.

"Мисля, че Китай разбра колко тежко ги бихме при последните преговори, затова може би смятат, че по-добре да изчакат следващите (президентски) избори през 2020 г., за да видят дали няма да извадят късмет, ако се случи победа за Демократите - в такъв случай ще могат да продължат да ограбват САЩ за 500 млрд. долара всяка година... Единственият проблем е, че знаят, че аз ще спечеля (най-добрите показатели за икономиката и безработицата в американската история, и др.), а споразумението ще стане далеч по-неприятно за тях, ако трябва да се договори през втория ми мандат. Би било мъдро от тяхна страна да действат още сега, но така или иначе обичам да събирам ГОЛЕМИТЕ МИТА", написа той в серия от туитове.

Почти всички водещи кандидати на Демократическата партия дават заявки, че по-скоро споделят позицията на Тръмп по отношение на търговската война с Китай. С едно голямо изключение: Джо Байдън.

"Китай искал да ни отнеме прехраната? Стига, човече. Все пак, те не са лоши хора. Но и не представляват конкуренция за нас", беше коментарът на бившия вицепрезидент на САЩ по повод споровете с Пекин.

Близки до Републиканската партия медии вече започнаха да обработват почвата за бъдещата предизборна стратегия срещу Байдън и семейството му - много подобна на тази, възприета от Демократите през 2016 г. спрямо Тръмп и Русия.

"През 2013 г. тогавашният вицепрезидент Джо Байдън и синът му Хънтър Байдън летят с "Еър форс 2" до Китай. След по-малко от две седмици фирмата на Хънтър Байдън сключва сделка за 1 млрд. долара с подизпълнител на държавната Банка на Китай. Сделката по-късно е увеличена до 1,5 млрд. долара. Накратко, китайското правителство финансира бизнес, чиято собственост споделя със сина на действащия по това време вицепрезидент", пише в статия на таблоида "Ню Йорк Пост".

Самият Тръмп се намира в позиция, в която действително няма нужда да бърза с договорките с Китай. Въпросът е какво ще му бъде необходимо в следващите месеци - относително успешно приключване на преговорите или умишлено протакане с цел да използва китайския въпрос за атаки срещу опонентите си.

Досега имаше само една тема, по която Тръмп не си позволяваше да преминава границите по казуса "Китай" - личните му отношения с държавния ръководител Си Дзинпин, срещу когото никога не е изричал критична дума.

В края на юни предстои среща на Г-20 в Япония, на която ще се срещнат държавните и правителствени ръководители на водещите индустриални държави в света. Най-вероятно там ще се стигне до лична среща между Тръмп и Си, както подсказа директорът на Националния икономически съвет на Тръмп Лари Кудлоу. Оптимизмът обаче може да се окаже прибързан.

Както подсказва Стийв Банън - бившият главен стратег на Тръмп - битката не е между две подобни системи, които търсят общи връзки, а е "фундаментален сблъсък между два радикално различни икономически модела".

"Наблюдаваме как се прави история в реално време, а светът е разделен - наполовина заробен, наполовина свободен. Тръмп и Си се изпряват един срещу друг, за да променят баланса в една или друга посока. Единият път води към ползите от свободата, демокрацията и капитализма на свободния пазар. Другият води към тоталитарна и протекционистка власт, движена от държавен капитализъм с китайски характеристики. Битката на САЩ не е с китайския народ, а с Китайската комунистическа партия. Китайският народ е основната жертва на този варварски режим... Когато държавата ни се намира пред кръстопът, е по-важно от всякога Тръмп да последва инстинктите си и да не смекчава позицията си срещу най-голямата екзистенциална заплаха, пред която са се изправяли Съединените щати в историята си".

Oще: вашингтон  джо байдън  доналд тръмп  китай  китайски внос  митнически тарифи  си дзинпин  търговска война 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.