Webcafe

Има ли бедни в Норвегия

Вучето
07.04.2019, 06:53 (обновена 11.04.2019, 12:37)
Осло

Снимка: © Getty Images

Трудно е да говорим за крайна бедност в страната с една от най-развитите социални системи

Годината е 1890-а. 31-годишният Кнут Хамсун дебютира с "Глад" - произведението, което се счита за предшественик на съвременния роман. В него читателят проследява и съпреживява лутанията из улиците на Кристиания (името на Осло до 1925 г.) на изпадналия до крайна бедност и умопомрачен от глад млад писател Андреас Тенан.

Атмосферата от първата до последната страница е по скандинавски мрачна, мизантропска и крайно потискаща. Хамсун, който по-късно ще стане носител на Нобелова награда за литература, перфектно напипва пулса на своето време и успява да предаде с разтърсваща сила какво се случва с индивида в общество, в което цари социално неравенство.

Близо 130 години по-късно съдба като тази на Андреас Тенан изглежда невъзможна дори и за целите на художествено произведение.

Днес Андреас Тенан би имал 37,5-часова работна седмица, тъмносиньо Волво V40, едно дете от първата си сериозна връзка и още две от настоящата си съпруга; би пил бутиково мокачино, обядвал със суши или сандвич със сьомга с безглутенов хляб, играел футбол с приятели след работа във вторник и петък, би се обличал в скъпи дрехи на известни нордистки брандове и би почивал в Тайланд или Южна Гърция два пъти годишно.

Андреас Тенан би имал здрав тен, нормални нива на холестерола и захарта и изобщо - ад е пълна десетка. И причината той да се чувства толкова добре не е високоплатената работа или липсата на дефектни гени в ДНК-то му. Просто ефектът на социалната държава си е казал думите през последните 50 години и към днешна дата вече никой не е беден. Поне не в смисъла на думата, който ни е познат. В Норвегия би било чудо невиждано и нечувано, ако някой бъде оставен да умре от бедност.

Норвежците, които са бездомни, спят под мостовете и са като извадени от роман на Дикенс, обикновено са хора с проблеми с наркотиците или алкохола, които са отказали каквато и да е държавна помощ и доброволно са избрали този начин на живот.

Но нека поговорим в цифри.

Въпросът опира до това какво точно означава да бъдеш беден. Ако използваме критериите за крайна бедност на Световната банка, в Норвегия такава няма. Но с уговорката, че е абсолютно невъзможно да изкараш с два долара на ден - дневния финансов екзистенц минимум според Банката.

Само за справка: За 17-18 крони, колкото е еквивалентът на два американски долара, човек може да си купи една краставица. Или половин билет за градския автобус. Или една трета сандвич (без шунка). Дори малка бутилка минерална вода струва повече...

Според официалните критерии на ЕС пък бедността придобива съвсем други пропорции.

Ако вземем тях предвид, едно норвежко домакинства се счита за бедно, ако разполага с годишен доход по-малък от 50-те процента от средния за страната, който е горе-долу 490 хиляди крони (99 хил. лева). И понеже, както става ясно, разбирането за бедност е доста субективно и варира в широки граници от държава до държава, изглежда е по-добре да си беден в Норвегия, отколкото в Щатите, например.

Норвегия разполага с най-големия суверенен социален фонд в света, в който през годините са се натрупали 1 трилион долара. Държавният бюджет предвижда годишно да се използват едва четири процента от този фонд. Норвежкото правителство има желание да увеличи държавното субсидиране за социално подпомагане, за да предотврати евентуална рецесия, но засега парите стигат за всички.

Все пак колкото и държавни пари да се изливат под формата на социални помощи, и Норвегия има своите бедни.

Бедни етнически норвежци в Норвегия няма. Независимо дали е бедстващ хероинов наркоман, самотен родител или страдащ от хронично заболяване, дали скоро е загубил работата си или просто го е мързяло да си намери такава, след като едва е избутал гимназията, норвежецът знае, че държавата ще се погрижи за него и той ще живее толкова прилично, колкото и всеки друг с минималната си работна заплата. Месечните социални помощи се изчисляват в зависимост от различни фактори, но ето примерните стойности: 6 050 крони (1 230 лв.) за домакинство от един човек, за съпрузи или партньори - по 10 100 крони (2 045 лв) на човек, децата до петгодишна възраст получават по 2 350 крони (475 лв), а тези между 6 и 18 години - по около 3 900 кр. (790 лв).

Помощите са изчислени така, че да стигат за храна, облекло, комуникации, домакински разходи, занимания и спорт в свободното време и др. И да, ето така живеят бедните норвежци: и те могат да си позволят телевизори, барбекю в задния двор и лампи от ИКЕА. Почивката за трима в Миконос обаче е под въпрос...

Как обаче се справят тези, които не са на социални помощи, но и нямат живота на нашия съвременен Андреас Тенан?

Между 1992 г. и 2018 г. процентът на имигрантите в работоспособна възраст в страната нараства от 5 на 14% (плюс 3% деца на имигранти, родени в Норвегия). Те постепенното изместват норвежците с по-нисък социален статус и образование от много работни позиции като например общи работници в складове и предприятия или хигиенисти.

В резултат на това се стига до един вид класово разделение, което преди това никой не е смятал за възможно в страна като Норвегия, където кралят и чистачката на кралските тоалетни пътуват за работа с градския транспорт. Социолозите са единодушни в изводите си, че заради прекалено либералната политика на "пропускателност "на бежанци и имигранти, Норвегия сега бере кисели ябълки от дърветата, които иначе бяха отрупвани със сладки такива в близкото минало.

Освен че чужденците изземват работните места на етническите норвежци, наблюдава се и друга тревожна тенденция. Норвежките семействата, които преценяват, че не могат да се грижат за повече от две-три деца, спират с размножителните практики навреме.

При имигрантските семейства нещата обаче не стоят така и част от тях се придържат към максимата на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече".

Социалдемократическият модел в Норвегия традиционно гарантира помощ за всички семейства с деца. Само че моделът работи тогава, когато работи и гражданската етика, когато хората съзнават кое е добре не само за тях самите в личен план, но и за обществото като цяло. Във все повече разрастващите се имигрантски анклави обаче количеството на гърлата е по-важно от качеството а живот. Колкото и солидни да са социалните помощи, често се оказва, че голямо семейство разчита на дохода на само един родител, което води до повишаване на нивото на бедност.

Например ако едва 5 % от децата на етническите норвежци живеят в бедност, то това се отнася за 36 % от децата на имигрантите. При норвежчетата от сомалийски произход процентът надвишава 75%. Причината за лошото качество на живот на тези деца и техните семейства се корени първо във факта, че броят на деца във всяко домакинство е прекалено висок, и второ, родителите издържат с голяма част от социалните помощи своите многобройни роднини в Африка. Интересна подробност е, че статистиката показва и че сомалийските имигранти в Норвегия са най-щастливи въпреки бедността.

Все пак ако имате намерение да си вдигнете куфарчето за Норвегия и да повлечете малките си деца със себе си, само защото някой ви е казал, че веднага ще завалят отвсякъде едри банкноти, не го правете!

Никой няма да ви чака на летището с бонбони и бутилка шампанско. Освен ако не си норвежки гражданин (па макар и от сомалийски произход) и не си заслужил по някакъв начин социалните помощи, няма кой да ти ги даде.

Oще: андреас тенант  бедни  бедност  кнут хамсун  норвегия  осло 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.