Webcafe

Те бранят папата от 500 години насам

Webcafe
02.05.2019, 18:33 (обновена 04.05.2019, 15:40)

1 от 3 снимки Назад Напред

Швейцарската гвардия

Снимка: © Getty

Швейцарската гвардия, създадена през 1506 г., има не само церемониални задължения, но служи и като охрана на главата на римокатолическата църква.

Ренесансовата униформа в жълто, тъмно синьо и червено не бива да ви заблуждава, при все факта колко несериозно изглежда от съвременна гледна точка. Под нея и под традиционния шлем с пера се крият хора, преминали сериозна подготовка, чиито задачи в никакъв случай не са само церемониални.

Да, вниманието на туристите във Ватикана (а скоро и в България) е привлечено от техните сякаш излезли от учебник по история хладни оръжия - алебарди и мечове, но всеки един умее да борави с огнестрелно оръжие и е готов да го направи във всеки един момент, за да защити своя работодател - не кой да е, а самият римски папа.

Те са Швейцарската гвардия - елитната бойна група, която от векове отговаря за безопасността на папите и охраната на Апостолическия дворец.

През вековете гвардейците минават през множество сътресения - на няколко пъти са разпускани, съставът им се е променял, както и изискванията към него, при това не винаги в положителна посока. Днес обаче те са на едно ново ниво и владеят умения, необходими за охраняването на главата на католическата църква.

Акцентът върху тази им задача се засилва след опита за покушение над Йоан Павел II на 13 май 1981 г., когато на площад „Св. Петър” във Ватикана турчинът Мехмет Али Агджа успява да простреля папата.

135-та членове на Швейцарската гвардия в наши дни осигуряват охраната на папа Франциск, включително и в цивилно облекло при неговите посещения в чужбина.

От тях се очаква да са готови да поставят собствения си живот на карта, за да защитят папата като за целта при подбора на нови гвардейци се търсят именно такива с безупречен морал и религиозна отдаденост.

Снимки: Getty

Историята на тази любопитна бойна част преминава през различни върхове и спадове за последните 500 години.

Пътят към създаването й започва във времената, когато швейцарските кантони все още са бедни. Това кара много швейцарци да се заемат с наемническа дейност отвъд граница. Около 15 000 от тези наемни войници са организирани и контролирани от Конфедерацията на кантоните, а услугите им са търсени от държави като Франция и Испания.

Римски папи също спорадично използват услугите на швейцарски наемници още в края на XV в., но тези отношения придобиват по-постоянен характер, когато кардинал Джулиано дела Ровере става папа Юлий II през 1503 г.

По негово време се появява идеята за постоянен отряд от 200 швейцарски наемници, които да служат на Светия престол. Първият контингент от 150 такива войници пристига в Рим на 22 януари 1506 г. Впоследствие това става официално приетата дата на основаване на Швейцарската гвардия.

Нейните членове скоро са определени от Юлий II за "защитници на свободата на Църквата", а на 6 май 1527 г. са предизвикани да защитят тази титла.

Тогава силите на императора на Свещената Римска империя Карл V атакуват Рим.  Швейцарските гвардейци се изправят в битка срещу неговите испански наемници до Базиликата "Свети Петър". Капитанът им Каспар Руист е ранен, а по-късно и убит от испанците пред съпругата си. Не е единствен - в този кървав ден оцеляват само 42 от общо 189 гвардейци.

Оцелелите обаче са тези, които бранят папа Климент VII при оттеглянето му. Папата и приближените му успяват да се спасят, благодарение на таен коридор свързващ Ватикана със замъка Сант Анжело.

Именно заради този подвиг на гвардейците, 6 май става ден на Швейцарската гвардия. Това е датата, на която новите попълнения традиционно полагат своите клетви пред папата.


В седмиците след нападението на Карл V започва Разграбването на Рим – армията му опустошава града и плячкосва каквото й попадне. В крайна сметка Климент VII е принуден да направи отстъпки пред нападателите, за да спаси живота си. Едно от изискванията към него обаче е да замени Швейцарската гвардия с контингент от 200 германски наемници, в чийто редици влизат само 12 от оцелелите гвардейци.

Няколко години по-късно Швейцарската гвардия е възстановена в предишния си вид, но в следващите векове отново преминава през няколко разпускания и възстановявания. През това време нейната роля се променя - от военен отряд под командване на папата гвардията се превръща в група за охрана на главата на римокатолическата църква и се сдобива с повече церемониални задачи.

Губи се и "швейцарският" елемент - повечето й нови членове са родени в Рим и са деца на хора с швейцарски произход. В същото време намалява и качеството на тяхното обучение.

Това се променя преди около век, когато новият командир Жил Репон предлага само швейцарски граждани да стават част от гвардията. Освен това въвежда по-тежко военно обучение и затяга дисциплината.

През 1970 г. всички други въоръжени сили - Дворянска гвардия, Палатинска гвардия и Папска жандармерия, са разпуснати и Швейцарската гвардия остава единствената охрана на страната. През 2002-а жандармерията е възстановена (като Гражданска жандармерия), но изпълнява само полицейски функции.

В новата история на гвардията обаче не липсват спорни моменти, въпреки скромният й като брой състав. На 4 май 1998-а новият командир Алоис Естерман и съпругата му Гладис са убити в деня, в който Естерман е повишен. Извършител е младият гвардеец Седрик Торне, който по-късно се самоубива. Случаят става повод на много конспиративни теории около мотива на Торне, макар че според книгата "City of Secrets" на британския журналист Джон Фолейн причините за убийството са били напълно лични и не става дума за някакъв злокобен и мащабен политически заговор, както някои предполагат.

Ролята на гвардията днес остава все така значима, което се отразява и на подбора на кадрите. Както беше споменато, вече се изисква те да са швейцарски граждани, да са католици, при това неженени, да имат завършено средно образование и да са преминали военна служба в Швейцария. Допустимата възраст е между 19 и 30 г., а има изискване и за ръста - минимум 174 см.

Друго изискване е да са мъже. Макар още от 2009-а да се говори за възможността жени да стават гвардейци, десетилетие по-късно това все още не е станало.

"Всеки, който иска да стане член на Швейцарската гвардия, трябва да демонстрира личната си ангажираност и дълбоките си убеждения във всяко отношение, както и готовност да изпълнява техните добре познати рутинни задължения", обяснява доскорошният посланик на Швейцария във Ватикана Пиер-Ивс Фукс.

Малцината одобрени за място в елитната група също така са длъжни да служат поне две години.

Връзката между Ватикана и Швейцария, свързана с гвардията, отива отвъд набирането на кадрите. Така например швейцарска компания получава и поръчката, с която са създадени 80 нови брони за гвардейците. Повечето от церемониалните им брони до този момент са били на поне 100 години. Снимка: Getty

Но какво въоръжение прави възможно изпълнението на техните задължения? Не церемониалните оръжия като алебарди или къси мечове (въоръжението варира спрямо ранга), с които можете да ги видите на повечето снимки.

Когато са в ролята си на бодигарди на папата, членовете на Швейцарската гвардия разполагат с пистолети SIG Sauer P220 и автомат SIG SG 550. Оръжия, които са на въоръжение и в швейцарската армия, в която кандидатите се подготвят.

Има информации, че използват и пистолетът Glock 19 и картечният пистолет Heckler and Koch MP7, например когато изпълняват задачите си на охрана в чужбина.

Това ясно показва, че в Швейцарската гвардия се преплитат традиция и иновации, за да може тя по-ефективно да изпълнява онази част от задълженията си, които не са церемониални. С други думи - да пази живота на най-важната личност в католическия свят.

Oще: ватикана  войска  гвардейци  католици  охрана  папа  папа франциск  рим  църква  швейцария  швейцарска гвардия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.