Webcafe

"Малкият Тръмп" в петата на Берлин

Webcafe по Politico
05.02.2019, 13:15 (обновена 07.02.2019, 13:55)
Рик Гренъл и Ангела Меркел

Снимка: © Getty

Посланикът на САЩ в Германия Рик Гренъл може и да не печели сърцата и умовете на домакините си, но трупа успехи в защитата на интересите на своето правителство.

Ричард Гренъл пристига в Берлин миналата година, за да заеме поста посланник на САЩ в Германия. Със себе си донесе и репутацията си на лошото момче на дипломацията.

Болтън е коментатор във Fox News и бивш сподвижник на съветника по национална сигурност Джон Болтън. Познат е като човек, който не позволява на дипломатическите правила да стоят на пътя на собствените му професионални задачи. И не разочарова в това отношение.

Осем месеца след като пристигна си в Берли, сеейки туитове, Гренъл остава все така спорна фигура. През това време той ласкаеше, подбутваше и се противопоставяше на управляващите в Германия за всичко – от недостатъчното инвестиране в отбрана до търговските връзки на страната с Иран. По този начин провокира вой на недоволство сред някои политици в страната що се отнася до трансатлантическите отношения.

По-изненадващото е, че 52-годишният Гренъл доказва, че е и нещо друго: успешен.

Без значение дали човек го харесва или мрази, не може да бъде отречено, че Гренъл знае как да направи така, че гласът му да бъде чут. По този начин той се превърна в най-важният американски посланик в Европа и може би в света.

Критиците на Гренъл го наричат "малкия Тръмп". Той може и да не е успял да спечели сърца и умове в Германия, но за сметка на това по-често успява да спечели даден спор, вместо да го загуби. И тук става дума за различни теми, по които Берлин, въпреки много усилия, в крайна сметка се прекланя пред волята на Вашингтон (да се разбира на Гренъл) – от отваряне на германския пазар за американския втечнен природен газ до това заподозрян за извършването на престъпления по време на нацисткия режим да бъде екстрадиран от САЩ в Германия.

Джулиан Смит, съветник по национална сигурност на бившия американски вицепрезидент Джо Байдън, смята, че въпреки всичко Белия дом възприема Гренъл като "успешен посланник". Тя посочва, че администрацията на Тръмп не вижда проблем със стила на работа на посланика в Германия и вярва, че той прави това, което е необходимо.

Много преди Тръмп да дойде на власт в САЩ, Вашингтон неуспешно опитваше да убеди Берлин да харчи повече за отбрана и да обуздае своя огромен търговски излишък. Гренъл не може да обяви, че е записал успехи на всички тези фронтове, но очевидно германците се заслушват в думите му по начин, невиждан досега.

Самият Гренъл в скорошно интервю обясни, че започва всеки разговор с това, че говори откровено с приятели, а германците са приятели на САЩ. Според него всеки оценява възможността да говори честно и свободно. Понякога някои от събеседниците му отговаряли със същата откровеност и се противопоставяли на политиките на Щатите. Гренъл обяснява, че се "наслаждава на този диалог".

"Римски губернатор"

Съвсем друг въпрос е дали и германците му се наслаждават толкова.

На среща на изпълнителните директори на германски компании през януари, Гренъл обяснява на присъстващите защо Тръмп прави Америка отново велика. В отговор един от присъстващите отсича: "Тръмп лъже".

Човек, присъствал на друга подобна среща с изказване на Гренъл, коментира, че американския посланик в Германия е изглеждал като "римски губернатор", докато е представял американските позиции в сферите на търговията и енергийната политика. Според същия свидетел нагласата на Гренъл може да се определи като "всичко или нищо" и това отблъсквало много хора.

Въпреки това резултатите са трудни за оспорване.

Гренъл пристига в Германия през май и в Twitter "препоръча" германските компании в Иран да "спрат дейността си незабавно". Още тогава бе заклеймен е, че му липсва дипломатически такт. Но е факт, че от тогава почти всяка германска компания – от Volkswagen до BASF – се е оттеглила от Иран от страх да не влезе в противоречие с американските санкции и да си навлече гнева на Тръмп.

Гренъл отстоява и призивите на Тръмп за това Германия да харчи повече за отбрана – нещо, с което Берлин с недоволство започна да се съобразява, макар и не със скоростта и в мащабите, които САЩ биха искали да видят.

През лятото Гренъл тихомълко притисна германците да приберат 95-годишен мъж, който някога е бил пазач в нацистки концлагер, но от десетилетия живее в Ню Йорк. Берлин от години наред упорства, че мъжът не е отговорност на Германия, тъй като никога не е бил германски гражданин. Инатът на Гренъл обаче дава резултат и през август м.г. Германия се съгласява да приеме бившия пазач (който почина през януари).

Що се отнася до енергийната политика – друг приоритет на САЩ, Гренъл не постига чак такива успехи. След сериозно лобиране от страна на Щатите, през есента Берлин се съгласи да субсидира изграждането на съоражения за втечнен природен газ – стъпка, която ще улесни американския внос в Германия. Що се отнася до "Северен поток-2", проектът на Германия за газова тръба с Русия, Берлин не обръща внимание на американските притеснения.

САЩ, заедно с няколко европейски страни, отправи предупреждения към Германия да не прави така, че тя и Европа да станат твърде зависими от руския газ. По думите на Гренъл по този въпрос е необходим "многостранен подход", но той не отрича, че решението все пак е в ръцете на Берлин.

А там мнозина гледат на протестите на Вашингтон като на начин САЩ да пробута по-скъпия си втечнен природен газ. Възможно е тук агресивните критики на Гренъл що се отнася до позицията на Германия да навредят на собствената му кауза.

Да имаш вниманието на Тръмп

Гренъл се опитва да умаловажи търканията, които е предизвикал в Берлин. Обвинява за тях най-вече германските медии, които го представят като оръжие на американския президент. В началото на годината немският Der Spiegel пише статия за американския посланик в Германия, в която го окарикатурява като крайнодесен фанатик.

Гренъл обаче твърди, че Германия и САЩ са по-близо отвсякога в позициите си по най-значимите двустранни въпроси – като споделяне на разузнавателна информация, Китай и координацията във военен аспект (в Германия има 33 000 американски военни). И въпреки че Берлин е разочарован от решението на Тръмп да се откаже от ядрената сделка с Иран, двете държави координират своята политика спрямо Техеран.

Според Гренъл това означава, че "иранският режим не трябва да се сдобива с ядрено оръжие и че ракетните им програми и злонамерената им дейност, специално в Европа, е проблем".

Провокативните туитове на Гренъл и честите му появи в ефира на Fox News го правят лесна мишена, но той в никакъв случай не страда от изолация от страна на германските политици. Често приема или гостува на министри или високопоставени депутати. Сред последните му срещи са такива с Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП) и депутатът Петер Бейер, който отговаря за координацията на транслатлантическите отношения.

Тази компания обаче не го прави по-малко остър. А това, което дава влияние на Гренъл в Германия, е фактът, че той разполага с вниманието на Тръмп и всеки знае това.

По-дълбокият въпрос из външнополитическите кръгове на Берлин е какво ще означава стилът "няма забранени хватки", който Гренъл използва, за транслатлантическите връзки в дългосрочен план. Ще разяде ли тя отношенията между страните или новият "кажи ми какво наистина си мислиш" подход ще спаси партньорството между двете държави?

Има мнения, че ако подхожда по-меко, Гренъл ще е по-ефективен. Други не са толкова притеснени от действията му. Техният аргумент – "когато си наистина мил, германците спират да те слушат", както обяснява анонимен високопоставен американски представител.

Усложнената връзка между държавите

Германия остава зависима от САЩ. Не само, че Щатите са най-големия търговски партньор на страната и най-голям пазар за износните й стоки, но и американски фирми и лица са най-големите чуждестранни инвеститори в Германия.

Освен това европейската страна в голяма степен е зависима от САЩ що се отнася до сигурността си. За момента и в близко бъдеще "европейската армия" остава фантазия и дори да се постигне съгласие по тази идея, армията ще отнеме десетилетия, за да бъде изградена.

И докато Франция може да си позволи да се дистанцира от Щатите, Берлин не е в такава позиция.

Дори в такъв случай трябва да се внимава за дългосрочните ефекти от президентството на Тръмп върху транслатлантическите отношения. Германският политически елит разбира, че след 70 години родителският подход на САЩ спрямо Германия, според който първата осигурява сигурността на втората без да иска много, е към края си. Това, което не са очаквали, е шокова терапия.

Смущаващата е гледната точка на Тръмп за Европейския съюз като за враг. Възможно е нападките на американския президент срещу страната да са дали увереност на популистите в Полша и Унгария, например, да заемат по-твърди позиции срещу Берлин.

Ралф Бесте е ръководител на отдела за планиране към германското външно министерство. В реч пред Германския съвет за външните работи през януари той посочва, че Берлин вече разглежда САЩ подобно на Русия и Китай – не само като потенциален партньор, но и като потенциална заплаха.

От тази гледна точка поведението на Гренъл представя новата реалност – символ на новия американски подход и, в по-глобален план, новите глобални параметри, с които трябва да се справят германските политици. И които едва ли ще се променят след като Тръмп вече не е в Белия дом.

Oще: ангела меркел  берлин  вашингтон  германия  дипломация  доналд тръмп  иран  иранска сделка  посланик  природен газ  рик гренъл  ричард гренъл  сащ 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.