Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Г-20 - клубът на богатите

Срещите струват милиони, съпроводени са от бурни протести Снимка: Getty Images
Срещите струват милиони, съпроводени са от бурни протести

Г-20 или Клубът на богатите е интересен формат за срещи на най-силните икономики в света. Форумът много прилича на международна организация, но не е. И все пак в него участват най-важните държави и международни организации.

Групата на двадесетте е икономическият съвет на най-богатите държави. Заедно тe решават проблемите на световната икономика и гарантират финансовата стабилност, а темите на срещите се променят ежегодно. Целта е да се действа координирано и да се постигне устойчив икономически растеж за държавите и просперитет за гражданите.

Форумът е създаден през 1999 г. по идея на бившия канадски министър на финансите Пол Мартин, с цел да се справи с финансовата криза и да даде възможност на развиващите се държави да участват при определянето на правилата в световната икономика. Първоначално започва с министерски срещи, а от 2008 г. държавните лидери се събират на т.нар. срещи на върха.

Делегациите включват държавните глави, министрите на финансите и управителите на централните банки.

Държавните лидери на срещата в Австралия през 2014 г. (Getty)

Събирайки САЩ и другите 6 най-силни развити икономики (популярни като Г-7) с гиганти като Китай, Индия и Русия, срещата на Г-20 представлява 2/3 от световното население, 80% от световната търговия и около 85% от икономическата продукция.

Форумът е най-важната лидерска среща в света за годината. Освен държавите, той събира заедно международните и регионалните организации от всички континенти - ООН, МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Международната организация на труда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Африканския съюз, АСЕАН. Европейският съюз също е постоянен участник в Г-20.

Макар че форумът е двудневен, събитията, включени в него, реално отнемат малко повече от половин ден.

Срещите обикновено струват на домакина десетки, понякога стотици милиони. За тези на Г-8 и Г-20 в Канада през 2010 г. са похарчени общо 860 млн. долара, почти колкото за Зимната олимпиада във Ванкувър. Някои местни депутати ги определиха като "най-скъпите 72 часа в канадската история".

В срещите участват представители на водещите държави и институции (Getty)

Не всичките 20 най-големи световни икономики участват в елитния клуб. Някои държави като Швейцария не са членки, макар че имат по-големи икономики от членуващата Аржентина.

Подобен е случаят с Холандия, която не е официална част от Г-20, но е канена на срещите през 2008, 2009, 2010 г. и настоящата през 2017 г.

Испания също не е постоянен член на елитния клуб, но получава покана за абсолютно всяко издание на форума.

Лидерите заседават малко над половин ден (Getty)

Държавата, която председателства форума, се променя ежегодно, като се избира от 5-те регионални групи на страните членки. Тя е и домакин на срещата на върха за съответната година, като има право да покани на форума и други страни, които не са членове на клуба.

Настоящият домакин Германия най-често приема срещата на Г-20 - цели 3 пъти (1999, 2004 и 2017 г.). През тази година за първи път форумът няма да се проведе в столицата Берлин, а в един от индустриалните центрове на страната - Хамбург.

Макар много да прилича на международна организация, Г-20 не е такава. Срещите имат основно консултативен характер - лидерите нямат правомощия да прилагат задължителни решения или правила. Въпреки това те често са основа за бъдещи международни споразумения.

Такъв е случаят с Глобалното споразумение за климата, което първо е прието от елитния клуб, а чак след това е гласувано на конференция на ООН в Париж и стана задължително.

Не всички одобряват срещите на световните лидери (Getty)

Критиците твърдят, че "самоназначеният" клуб подкопава ролята на международните организации като ООН, Международният валутен фонд и Световната банка. Те изтъкват липсата на ясни функции и легитимност, както и факта, че най-важните срещи на форума са при закрити врати.

"Вече не живеем в XIX век, време, в което великите сили се срещнаха и преначертаха картата на света. На никого не му трябва нов Виенски Конгрес", казва бившият външен министър на Норвегия Йонас Гар Стьор в интервю за сп. Шпипгел.

Стьор има защо да е недоволен - макар скандинавската държава да е сред най-силните икономики в света и да е щедър спонсор на програмите на ООН и Световната банка, тя дълго време не е представена в елитния клуб.

Безредиците в Торонто през 2010 г. (Getty)

Магнит за протестиращи

Срещите на Г-20 са магнит за протестиращи - мястото на провеждането често се превръща в арена на яростни безредици на десетки хиляди антиглобалисти, крайнолеви и крайнодесни екстремисти, които влизат в тежки сблъсъци с полицията.

Около форума се вземат сериозни мерки за сигурност - охраняват го полиция, специални части, военни и дори отряди за борба с тероризма.

И има защо - на срещата на Г-20 в Торонто през 2010 г. хиляди протестиращи антиглобалисти се бият с канадската полиция, което довежда до масови арести. Задържани са над 1000 души, а десетки протестиращи и полицаи са ранени.

Покрай настоящата среща в Хамбург протестиращи също влязоха в остри сблъсъци с полицията, която използва срещу тях сълзотворен газ и водни оръдия.

Маршът на зомбитата в Хамбург през 2017 г. (Getty)

Други избраха по-артистична форма на протест. Стотици хора влязоха в ролята на зомбита и демонстрираха по улиците на града, призовавайки лидерите за повече човечност и лична отговорност.

Властите предупредиха военните, които охраняват срещата на Г-20, да не се прибират униформени, за да не бъдат нападнати от леви екстремисти.

 

Най-четените