Webcafe

Караджич и призраците на Босна - едно от вдъхновенията зад терора

Webcafe по The Daily Beast
31.03.2019, 18:36 (обновена 02.04.2019, 13:23)
радован караджич

Снимка: © Getty Images

Трибунал в Хага през март излезе с финална присъда за Радован Караджич, бившият президент на Република Сръбска, обвинен в престъпления срещу човечеството и геноцид по време на Войната в Босна и Херцеговина през 90-те години. След като самият той обжалва предишната си присъда, наказанието му беше увеличено на доживотен затвор.

За голяма част от широкия свят тази новина премина без да й се обърне особено внимание. Но в Сребреница емоцията завладя цяло помещение, пълно с майки на жертви от клането там през юли 1995 г. Жените ръкопляскаха и плачеха, докато слушаха новините. Караджич носи както директна отговорност, така и косвена заради идеите, които е пропагандаирал, за клането на 8000 мюсюлмански мъже и момчета в онзи кървав период.

В Сараево мъж, който е загубил семейството си в клането, също се разплаква в сградата на кметството, където гледа обявяването на присъдата, и започва да крещи "До живот! До живот!".

На по-малко от 200 километра, в доминираната от сърби част на Босна и Херцеговина, политици коментират пред медиите, че присъдата е "политическа, необоснована и скандално нечестна", както и че трибуналът е имал за цел да продължи "сатанизирането на сръбския народ". Същите тези медии излъчват документални филми за живота на Караджич и разпространяват материали, в които се твърди, че Хагският трибунал е финансиран от "мръсни пари", от Джордж Сорос и от "арабски държави".

Гражданското общество и международните медии приветстваха присъдата като исторически момент около признаването на жертвите на престъпленията на Караджич. Но мнозина в Бона са на мнение, че това признание в най-добрия случай е кухо. Сръбски и босненско-сръбски политици все още отричат, че по време на войната е имало геноцид.

Същевременно вековният наратив, стоящ зад сръбския национализъм, се е разпрострял далеч отвъд Балканите и кара хора да се отдават на своята кървава ярост в името на превъзходството на белия национализъм. Като при терориста, който уби 50 души в джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия.

Това кара босненците и лидерите на гражданските организации там да се запитат: по какъв начин идеологията на Караджич все още съществува в региона, колко опасно е там и колко опасно е това за останалата част от света?

Убийствена ислямофобия

Караджич, президент на Република Сръбска по време на Войната в Босна, ръководи убийствата на десетки хиляди души – най-вече мюсюлмани – по време на четиригодишната обсада на Сараево и кланетата, които се случват около Босна. Роден черногорец в това, което някога е било Югославия, той изгражда идеологията на сръбския национализъм, като я рамкира като противопоставяне между православното християнство и исляма.

През 2016-а Караджич беше осъден на 40 години затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Той обжалва присъдата, което доведе до това, че Международният наказателен трибунал за бивша Югославия реши, че 40 години не отговарят на мащаба на извършените от него престъпления и увеличи присъдата му на доживотен затвор. Тъй като Караджич е на 73 години, може би промяната не е от особено значение, но важна е символиката на присъдата.

Държавник, психиатър и лош поет, Караджич има фанатична визия за сръбския национализъм – едната от многото жилки на идеята за бялото превъзходство, които циркулират сред съвременните терористи. Тези от тях, които са бели националисти, го използват като оправдание за престъпленията си като твърдят, че са жертви на мюсюлмани; джихадистите от своя страна оправдават с него своите престъпления като се изкарват жертви на християни.

Брентън Тарант, който през март откри огън по джамии в Нова Зеландия, цитира както Караджич, така и сръбското противопоставяне в своя манифест.

Той слуша сръбска националистическа песен в чест на осъдения политик, докато се подготвя да убива хора. За него геноцида на Балканите всъщност са "европейски християни, които се опитват да премахнат… ислямските окупатори от Европа".

Но Караджич не полага основите на митовете на сръбския национализъм. Той се възползва от по-стари идеи, достигащи назад във времето до Битката за Косово от 1389 г., при която княз Лазар Хребелянович предвожда сърби срещу нападащите османски турци, начело с емира Мурад I.

Тези идеи стават все повече и се разпространяват при последвалата колонизация на региона от османските турци. Сърбите и християнска Европа са мъченици, подтиснати от нападащите мюсюлмани, а това се превръща в основа на сръбския национализъм. Според местни изследователи на историята на Босна всичко това бива изкривено за целите на Караджич и сръбския президент по време на войната - Слободан Милошевич, който представя босненските мюсюлмани като предатели, които са се продали на османците.

И двамата политици използват темата за "жертвата", за да оправдаят териториалните си амбиции. И двамата се заиграват с анти-мюсюлманските настроения, които вече са дълбоко залегнали в културата, а в ранните си поеми Караджич дори опитва да накара мюсюлмани да се отдръпнат от исляма, обяснявайки как "в неговата вяра нищо не е забранено" и има "любов и пиене".

Разпръснала се извън Балканите, тази анти-мюсюлманска идея става смъртоносна. Убиецът от Нова Зеландия посещава места в Черна гора, Хърватска и Босна преди атаката си. Върху оръжието си изписва имената на сърби от Средновековието, които са се били с османците. (И не само – там могат да се открият и надписи, свързани с българската история)

Според представители на граждански организации в това няма нищо изненадващо. Марко Милосавлевич, асистент в Младежката инициатива за човешки права в Сърбия, казва, че ако терорист е "расист и бял", то тогава има логика в това той да припознае Караджич като един от своите герои.

Същевременно, макар в различните гледни точки в Босна относно присъдата на Караджич да се прокрадват религиозни търкания, оцеляването на идеологията на Балканите е по-сложно.

Идеята за жертвата

Караджич и Милошевич биват представяни като военни герои в Сърбия и части на Босна. Те също така биват описвани като жертви на един несправедлив международен ред. Малко след като присъдата е произнесена, Караджич каза на международната преса чрез адвоката си Питър Робинсън, че "политиката е триумфирала над справедливостта" в Хага.

Тези думи бяха подети в град Баня Лука, официалното седалище на Република Сръбска – една от двете съставни части на Босна и Херцеговина. Идеологията на Караджич там може да бъде открита навсякъде, твърди Велма Сарич от Центъра за следвоенни изследвания в Сараево. Тя обяснява, че когато политик от Република Сръбска излезе публично по телевизията на годишнината от клането в Сребреница, за да отрича стореното тогава, значи идеологията е жива. Друг пример са общежития за ученици, носещи името на Караджич.

Но макар името на бившия президент на Република Сръбска да е живо, представители на гражданските организации не са сигурни за неговото наследство: каква част от него е свързана с религиозна омраза, и каква с национализма и политическите амбиции на лидерите на Босна. Най-ясна е защитната позиция от сръбска страна, която Сарич описва като "политика на отричане". Същевременно военните престъпления от сърби се приравняват с действията на други националности по време на войната.

Според Марко Милославлевич това отново връща разговора до идеята за жертвата в сръбския национализъм. Идея, която, без значение дали е насочена към мюсюлманското население или Хага, може би има по-дълбоки корени от религиозното разделение.

Милославлевич посочва, че трябва да се имат предвид етническият и националният въпроси. По думите му националистите използват всичко това – религия срещу мюсюлманите, етнос срещу албанците, култура срещу хърватите.

"В зависимост от това кой е врагът, така защитаваш своята идентичност. В контекста на Босна, всичко е налице", казва Милославлевич.

Разпокъсано настояще

Присъдата за Караджич е исторически момент за Босна. Но за мнозина там трагедията на етническия конфликт все още е жива и се проявява в болезнената фрагментация на националности на Бакланите.

Милосавлевич разказва, че в Сърбия не е чул почти никаква реакция около присъдата и страданието на жертвите на Караджич. Вместо това разговорите са били около политиката на намиращата се в Босна Република Сръбска.

Според Сарич в Босна всички страни са манипулативни. Политици националисти използват реториката отпреди войната от 90-те, за да останат на власт.

Най-лошото е, че разделението се прехвърля от медиите в обществото и живота на следващото поколение. Идентичността на региона се променя. Босна и бивша Югославия някога са били известни с браковете между хора с различни религии и хармонични отношения между босненските мюсюлмани, хърватите католици и православните сърби.

20 години след войната това съвместно съжителстване е почти изчезнало. Браковете между хора с различни религии са едва 4 процента от всички. Децата от различните етнически групи се обучават по различни учебни програми. Села и малки градове, през които етническото пречистване е преминало, сега са обитавани от представители само на по една етническа група. Младите хора са по-радикализирани от родителите им, а според Милославлевич положението е много по-лошо, отколкото е било. Липсва човешкият контакт, което е следствие от войната.

Сарич казва, че присъдата от Хага й дава надежда, както и че всичко е процес. Според нея от гледната точка на жертвите, никаква присъда няма да е достатъчна за човек, загубил близък. В случая става дума за триумф на международната справедливост.

Но докато Сърбия и Република Сръбска не признават геноцида в Сребреница, удължаването на присъдата на Караджич остава само козметична промяна.

Oще: балкани  босна  присъда  радован караджич  република сръбска  сараево  слободан милошевич  сребреница  съд  сърбия  хага 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.