Webcafe

Първата жена президент на Словакия - лицето на "хипстърите във властта"

Webcafe по Foreign Policy
01.04.2019, 11:01 (обновена 02.04.2019, 18:44)
Зузана Чапутова

Снимка: © Facebook / zcaputova

Може ли Зузана Чапутова да спаси страната?

Преди два месеца Зузана Чапутова, с млад и крайно неопитен екип, слаба популярност, и социологически проучвания, даващи ѝ само 9% подкрепа, беше смятана за маловероятен претендент в  президентските избори в Словакия.

Тя обаче записа убедителни победи не само в първия, но и във втория тур. Сега Чапутова, която председателят на словашкия парламент някога нарече "неизвестно момиче", стана първата жена, избрана за президент в страната.

Много наблюдатели я приемат за изгряваща звезда в централноевропейската политика, която е склонна и способна да се противопостави на десни "алфа мъжкари" като унгарския министър-председател Виктор Орбан.

Чапутова е 45-годишен юрист и антикорупционен активист с ограничен политически опит. Старае се да не отдава голямо значение на подобни очаквания към себе си като изтъква, че словашкият президент няма влиянието, на което се радва например лидерът на Франция. Тя обаче заявява, че "няма да се бои" да обсъжда ценностите си.

Талантлив оратор, Чапутова изглежда резервирана, но уверена - качества, които тя за първи път показа пред обществеността в телевизионните президентски дебати през февруари и март. Там тя говори открито за истината, справедливостта и равенството. Според нейните поддръжници въплъщава позитивни послания, напомнящи за Вацлав Хавел — дисидента драматург, станал президент на Чехословакия, който остана политическа и морална икона и в Словакия, и в Чехия, след като двете държави се разделиха.

Решаващият фактор, който спомогна за нейния бърз пробив, обаче е нейната "етика на лидер в борбата за граждански права, която успешно се бори срещу могъщи политически и икономически интереси". Такова е мнението на Олга Гярфасова, социолог в университета "Комениус" в Братислава.

Най-големият триумф на Чапутова като адвокат — отворил й път към националната политическа арена — е победата ѝ в борбата с незаконно сметище в родния й град Пезинок в западна Словакия. 14-годишната битка срещу богат предприемач с връзки с местните власти включва подаване на искове, организация на протести и петиции до институциите на Европейския съюз. В крайна сметка през 2016 г. успехът на Чапутова й носи наградата "Голдман", присъждана на екологични активисти и често наричана "Зеленият Нобел".

Внезапният възход на Чапутова обаче се корени и в сегашните политически трусове в страната.

Словакия все още се носи на вълната от гняв и активизъм, вдъхновена от масовите протести, избухнали след убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Куснирова през февруари 2018 г. Както заяви римокатолическият свещеник Милан Бубак на митинг по повод годишнината от тяхната смърт, отражението от това трагично събитие върху Словакия е сравнимо с шока от терористичните атаки от 11 септември 2001 в САЩ: това е историческа повратна точка, ефектът от която ще се усеща в продължение на много години.

Два дни преди първия тур на изборите, полицията предяви обвинения срещу милионера Мариан Кочнер, който вече се намираше в затвора по друго обвинение, че е поръчал убийството на журналиста.

Куцяк е отразявал данъчни измами на Кочнер в последния си материал, публикуван преди убийството му. Продължилото повече от година разследване разкри влиянието на Кочнер. Той е наемал шпиони и е записвал разговори, за да събира досиета от компрометиращи материали; работил е в тясно сътрудничество с двама полицаи в град Банска Бистрица, които са разследвали случаи, в които той е бил замесен, но никога не са предявили обвинения; а според местните медии може би е подкупил бивш прокурор, който е бил стар приятел негов стар приятел от времето, в което двамата са служили в армията.

Обвиненията срещу Кочнер затвърдиха имиджа на правителство, чиито конци се дърпат иззад кулисите от сенчести бизнесмени, които действат безнаказано. Това нанесе тежък удар на управляващата партия "Посока – социална демокрация" (Smer-SD), която е била на власт в 11 от последните 13 години. Кочнер от десетилетия е бил близък приятел с няколко членове на Smer-SD и дори е бил съсед в луксозната жилищна сграда "Бонапарте" с бившия премиер Роберт Фицо, който се оттегли от поста след убийството през 2018-а, но все още остава лидер на партията.

Бившият премиер Роберт Фицо. Снимка: Getty

Като се имат предвид тесните връзки на управляващата партия с обвинен и лежащ в затвора магнат, не е особено изненадващо, че Чапутова, която често е била участник в антиправителствени демонстрации след убийствата, представи кампанията си като борба между доброто и злото.

С запомнящия се предизборен девиз "Postavme sa zlu, spolu to dokazeme" ("Да се изправим заедно срещу злото"), тя предложи себе си като нов тип политик: вълнуващ, различен, неопетнен от скандали.

Тя отрича обаче Фицо да е лицето на това зло. Той не е Дарт Вейдър, признава Чапутова. "Злото, за което говорим, и срещу което искаме да се борим, има по-дълбоки корени", коментира тя. По думите й през последните 30 години не са били спрени "злоупотребите с власт, връзките между сенчестия бизнес и правителството, и корупцията". Това, според Чапутова, е накарало хората да изгубят илюзиите си по отношение на политиците и ги държи далеч от политиката.

За да върне това доверие, тя се представя като лицето на ново поколение словашки лидери, наричано иронично от журналистите "хипстъри във властта". Това са модерни професионалисти  — адвокати-защитници на правата на човека, хора от мозъчни тръстове, архитекти и активисти от некомерсиални организации на по 30-40 години. Обединили са се около две непредставени в парламента партии: "Прогресивна Словакия" и "Заедно - гражданска демокрация". И двете подкрепиха Чапутова, която доскоро беше зам.-председател на "Прогресивна Словакия". Тя все още практикува дзен-будистка йога, което вероятно е единственото, което я свързва с хипстърската субкултура.

Има "голямо търсене на промяна" в последната година, коментира Ирена Бихариова, юрист и понастоящем зам.-председател на "Прогресивна Словакия". По думите й то може или да се превърне във възход на десни антиелитарни движения, или в "конструктивна алтернатива на тези, които защитават статуквото".

На балотажа на 30 март Чапутова получи 58.4% от гласовете като с доста изпревари класиралия се на второ място Марош Шефчович, настоящ еврокомисар. 52-годишният дипломат от кариерата, получил образованието си в Съветския съюз, си спечели репутация на откровено проевропейски настроен политик.

Той обаче беше обвинен от опонентите си в угодничество, когато за да привлече десните гласоподаватели, апелира към "традиционни християнски ценности", за разлика от по негови думи "ултралибералния дневен ред" на Чапутова.

Потенциално по-вредна за Шефчович се оказа политическата му принадлежност. Официално независим, той реално беше подкрепян от управляващата партия. Моника Смолкова, член на Европейския парламент от Smer-SD, посочва като качества на Шефчович "опит, оптимизъм, езикови умения, разпознаваемост в Европа". Тя обаче казва, че "нищо обаче не може да засенчи основния проблем" - че Шевчович се е борил за поста с подкрепата на Smer-SD.

Чапутова коментира, че в един перфектен свят тя и Шефчович вероятно биха били на една и съща страна.

Преди балотажа обясни, че и двамата са проевропейски настроени, и изрази радостта си от това, че до втори тур са стигнали именно те, а не някой от десните или радикални кандидати. Шевчович обаче не можа да избегне петното върху репутацията му от партията, която го подкрепя, и Чапутова капитализира успешно това.

Подкрепата от друг виден кандидат от първия тур - либералният учен Роберт Мистрик, и огромно мнозинство от видни медийни личности също даде рамо на Чапутова. Тя три пъти поред беше на корицата на .tyzden, най-популярния седмичник в страната, веднъж дори със заглавието "Надежда" като отражение на девиза на предизборната кампания на бившия американски президент Барак Обама. Обратно, по-рано тази година седмичникът показа бившия премиер Фицо в униформа на затворник, а в друг брой усмихнатият лик на Шефчович беше придружаван от заглавието "Опортюнистът".

Смолкова от Smer-SD коментира, че не е на мнение, че Чапутова ще е лош президент, но според нея медиите не са играли честно и дори не са се престрували на неутрални. Тя настоява, че нейната партия, за разлика от управляващите партии в Унгария или Полша, не е лансирала официални рупори на правителството.

Това обобщава същината на системата, създадена от Фицо: Словакия, въпреки всичките престъпления и злодеяния, извършени по време на управлението му, включително убийството на журналист, не пое по същия път като антилибералните ѝ съседи като се въздържа от затягане на хватката на елита върху всички държавни институции. Също така независимата съдебна система на Словакия не стана мишена на правителствен кръстоносен поход, както беше в Унгария и Полша.

Фицо има дълга история на вербални атаки срещу журналисти. Той дори предложи промени в закона за пресата, които биха дали на политиците и чиновниците правото на отговор на критики. Това обаче доведе до реакции, че правителството търси начин да обуздае свободната преса. Въпреки това повечето от частните медии в страната са демонстративно против Smer-SD, а обществената телевизия, която напоследък беше по-подкрепяща правителството, все още е далеч от това да бъде извор на правителствена пропаганда, за разлика от държавните електронни медии в Унгария и Полша. И когато на обществото му писна, протестиращите доказаха, че могат успешно да се борят за промяна.

Smer-SD, партия, зависима от по-възрастните гласоподаватели от малки градове и разполагаща с ограничен потенциал да привлича млади поддръжници, е фокусирана върху запазване на приятелските си връзки с заинтересовани групи от бизнесмени. Това прави корупцията най-голям проблем за страната, вместо авторитаризма.

Чапутова има безупречен антикорупционен имидж и е непоклатима в либералните си убеждения. Тя е родена в семейство от работническата класа в, по нейни думи, "свободомислещ дом". Според нея, еднополовите бракове би трябвало да получат законово признание, осиновяването от ЛГБТ родители е по-добро от изоставянето на децата в сиропиталища, и — въпреки че лично тя се обявява срещу абортите — тя вярва в "правото на жената да взема самостоятелно решение".

Тази платформа я превърна в лесна мишена за десни групи и някои членове на влиятелната римокатолическа църква, които твърдяха, че гласуването за Чапутова е грях.

Въпреки това в края на март Чапутова, разведена майка на две дъщери, която живее в неофициална връзка с фотограф, влезе в историята като първата жена президент, избрана в Словакия. Пътят ѝ обаче реално беше утъпкан отпреди около 20 години.

На изборите през 1999-а актрисата и дипломат Магда Васарьова беше сред основните претенденти, но след жестока президентска кампания в крайна сметка се оказа трета, като получи подкрепата на около 200 000 словаци. Десетилетие по-късно, през 2009-а, Ивета Радичова, бивш популярен министър на труда, се доближи още повече до успеха, като стигна до втори тур, на който беше подкрепена от почти 1 милион словаци.

Носена на вълната на младостта и ентусиазма, Чапутова се вдъхновява от френския президент Еманюел Макрон — наравно с германския канцлер Ангела Меркел, Махатма Ганди и Обама. Запитана дали не се опасява, че като Макрон тя скоро ще изгуби чара си, като взема непопулярни решения, тя отговаря с изненадваща откровенност – че знае за високите очаквания на хората и е "много вероятно" подкрепата за нея рано или късно да намалее.

"Няма да мога да отговоря на всички очаквания", охотно признава Чапутова. "Но поне съм честна за това. Това ме прави различна от управлявалите досега политици."

Oще: власт  зузана чапутова  корупция  либерали  мариан кочнер  словакия  ян куцяк 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 01.04.201914:23

ИЗГРЯВА НОВА

неомарксистка звезда.
   

оценка

+0 -0