Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дори мафията бяга оттук, вече няма какво да се издои

"Всички, буквално всички искат да се махнат", пише Роберто Савиано. Дори мафията се изтегля в Севера или в чужбина, защото по родните й места "вече няма какво повече да се издои".
Снимка: Getty Images
"Всички, буквално всички искат да се махнат", пише Роберто Савиано. Дори мафията се изтегля в Севера или в чужбина, защото по родните й места "вече няма какво повече да се издои".

Писателят Роберто Савиано е супер-звезда в Италия. Освен това идва от Юга, роден е през 1979 г. в Неапол.

Точно в това свое качество световноизвестният експерт по мафията написа гневно отворено писмо до италианския премиер Матео Ренци.

"Югът умира", надава боен вик Савиано и добавя, че е крайно време премиерът Ренци да си направи труда да се погрижи за "Mezzogiorno". Защото досега не си е мръднал пръста.

Адресатът, който в момента е на посещение в Япония със семейството си, обаче се ядоса, разкритикува "оплаквачите на Юга" и предупреди, че "онези, които наистина обичат Италия, трябва да престанат да я атакуват".

Сега остава държавата да прецени кой от двамата е прав.

При това, фактите безспорно подкрепят тезата на Савиано. Според статистиката за икономическия растеж, например, италианският Юг изпада все повече и повече в икономическо отношение.

Докато националните икономики на страните от Еврозоната отбелязват ръст от 37% между 2000 г. и 2013 г., Италия може да се похвали с едва 20%.

Всъщност, ръстът на италианската икономиката се дължи главно на силния Север, на "Bella Italia", докато южните части от страната са допринесли със скромните 13 на сто.

Това е едва половината от растежа в закъсалата Гърция. За същия период Атина отчита около 24 процента ръст на икономиката.

Последствията от икономическата мизерия са видими в много населени места на юг от столицата Рим, особено на остров Сицилия. Изоставени фабрики, разпадащи се мостове, разбити пътища, разрушения вместо ново строителство.

Всяко трето семейство в южната част на италианския "ботуш" живее в бедност - за сравнение, на Север това се отнася за едно на десет семейства.

А тенденцията не спира да се развива:

* През 2014 г. се отчита и спад на производството на глава от населението в южните части на страната. Стойностите доближават до 64% от средните за страната, подобна е и тенденцията за доходите и потреблението на южноиталианските домакинства.

* Заетостта не е била толкова ниска от 1977 г. насам - статистиката не пази данни за предишни години.

* Добавената стойност в преработвателната индустрия през последната година също отслабва с 2,7%. За сравнение, в останалите страни от Европа се наблюдава повишение със средно 1,6%. В Германия ръстът достига дори до 2,1 на сто.

* В индустриалния сектор ситуацията изглежда още по-страшна, но така или иначе промишленост вече почти не останала.

"Който може, бяга оттук", заявява Савиано в писмото си.

Най-вече добре образованите младежи изчезват "на ята".

Това буди спомените за времената, в които милиони души от Южна Италия са емигрирали в Америка. Или когато фабриките на Volkswagen във Волфсбург и на Ford в Кьолн привличаха хиляди работници и семействата им от Кампания, Калабрия и Сицилия.

"Всички, буквално всички искат да се махнат", пише Савиано.

Дори мафията се изтегля към Севера или в чужбина, защото по родните й места "няма какво повече да се издои".

А много италианци - от кафенетата до парламента - признават: "Да, вярно е. Срамота".

"Всичко е преувеличено", отговарят говорителите и поддръжниците на правителството на Ренци. "Действително на юг има сериозни проблеми, но затова сме тук, за да реформираме Италия, а това ще помогне и на Юга".

Федерика Гуиди, министър на икономическото развитие, твърди, че още през есента ще бъде предложена гигантска инвестиционна програма за Mezzogiorno, чийто обем възлиза на най-малко 80 млрд. евро.

"Планът Маршал за Юга" се подкрепя и от нейния колега Грациано Делрио, отговорен за инфраструктурното развитие.

Само че проблемите на Юга далеч не произлизат от липсата на финанси. Много по-болезнен е туморът на корумпираната администрация, корумпирания политически елит и мафията, която върти добър бизнес с политиците и администрацията. Нерядко се оказва, че организираната престъпност си има собствени представители в службите и в държавното управление.

Проблемът на Юга е държавата, която не функционира.

Образованието, здравеопазването, транспортът - всичко е съсипано. Само пари има в изобилие.

За периода 2007-2013 г. за региона са отделени общо 91 млрд. евро от европейските фондове и от хазната в Рим. 49,4 млрд. евро - т.е. повече от половината - изобщо не са усвоени. Просто никой не е знаел какво да прави с тях.

Останалите 41,7 млрд. евро пък са прахосани. Вместо с тях ЖП-транспортът и автомагистралите най-после да се приведат на европейско ниво или да се построи функционираща дигитална инфраструктура, например, огромни суми пари са пръснати в около 1 млн. мини-проекти.

Накрая изглежда, че всеки кмет и всеки общински съвет си е сбъднал по едно желание "безплатно".

Така например Неапол е похарчил близо 6 млн. евро за морска регата, 10 млн. евро са отишли за организирането на театрален фестивал в Кампания, а Пулия пък е спонсорирала издаването на CD с местна традиционна музика за 6 милиона евро. Списъкът продължава до безкрай.

За периода 2014-2020 г. Югът очаква да получи още 84 млрд. евро от еврофондовете и 54 млрд. евро от държавния бюджет. Това прави общо 138 млрд. евро.

Всъщност, една голяма част от парите е блокирана.

До 2 април отговорен за мултимилиардната програма за Юга от националния бюджет беше Грациано Делрио, държавен секретар в правителството на Матео Ренци.

Той обаче беше преназначен за министър на инфраструктурата и естествено загуби контрола върху финансирането. То остана в правомощията на Министерския съвет.

Само че наследникът му на поста държавен секретар все още не е получил правото да се разпорежда с фонда. Едва ли причината е липсата на време, след като за формалното прехвърляне на отговорността се изискват не повече от две минути.

Резултатът: от четири месеца се трупат стотици (без)смислени проекти, които няма кой да прочете.

 

Най-четените