Садизъм зад затворени врати: Историята на "врабчетата" от Регенсбург | webcafe.bg
Webcafe

Садизъм зад затворени врати: Историята на "врабчетата" от Регенсбург

Webcafe
19.07.2017, 13:15 (обновена 20.07.2017, 22:13)
катедралните врабчета от регенсбург

Снимка: © Getty Images

Разкритията за институционализираното насилие, които идват десетилетия след страданията на жертвите, едва ли ще облекчат живота им. Във всеки случай - би трябвало да попречат на повторението на подобни злодеяния в бъдеще, а не на последно място - и за възстановяване на доверието в църквата.

440 страници с факти, брутални свидетелски показания и смущаващи изводи за насилие над малолетни деца, продължавали няколко десетилетия - това е докладът на юриста Улрих Вебер, който беше назначен да проведе независимо разследване на случващото се зад затворените врати на една от най-реномираните образователни институции за деца и младежи в Германия.

Църковният хор Регенсбургер Домшпатцен ("Катедралните врабчета от Регенсбург") е най-старият хор в света, като за подготовката на певци е създадено самостоятелно основно училище и гимназия, което обучава само момчета и юноши.

От 1945 г. до началото на 1990 г. най-малко 547 от учениците в двете структури към катедралата в Регенсбург са били бити, тормозени или сексуално насилвани. Стряскащото число показва само случаите, в които жертвите са потвърдили за преживяванията си. Реалният брой на пострадалие момчета вероятно е много по-висок.

В същото време - Църквата е посрещала с "невежество и липса на интерес" всеки опит за осветяване на проблема от страна на жертвите, събрали смелост, за да разкажат за съдбата си, коментира "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

"Щастливото ми детство приключи, когато родителите ми ме заведоха в интерната в Етерцхаузен в първия учебен ден на 3 клас", разказва един от пострадалите, който дава показания пред Улрих Вебер. Оттогава, посочва той, възпитателите му са играели ролята на "всемогъщия Бог". "До ден днешен страхът е моят вечен спътник".

В доклада на Вебер се обръща специално внимание на основното училище, което отначало се е намирало в Етерцхаузен, а по-късно е прехвърлено в Пиленхофен (и двете са села в околността на Регенсбург). Порасналите му възпитаници го наричат "затвор", "ад", "концентрационен лагер".

Всяко дребно провинение на учениците - включително случаен разсеян поглед през прозореца по време на час, всяка лоша оценка или детинско поведение се е наказвало с тежки индивидуални или колективни санкции. Повечето от тези наказания представляват случаи на грубо превишаване на служебните правомощия от страна на преподавателите.

"Веднъж ме изкараха виновен, защото им се сторило, че докато уринирам в тоалетната, поглеждам надолу към писоара на стоящото до мен момче. За наказание, решиха да ме набият с пръчки демонстративно пред съучниците ми", разказва един от пострадалите.

Друг пример: "Винаги марширувахме в две редици, в пълно мълчание, докато вървим към столовата. Всеки път когато едно или няколко деца си позволяха да нарушат това мълчание, юмрукът на отец Х. се надигаше зад тях и ги блъскаше с такава сила по гърба, че наказаното дете падаше и повличаше още 2-3 момчета със себе си на земята. Като плочки домино".

"По време на всички общи занимания - включително при хранене или при събирането в капелата, всички деца трябваше да вървим в редица по един дълъг коридор с тънка черта по средата на пода. Върховете на обувките ни трябваше да изравнени точно на ръба на чертата. Едно от момчетата обаче не успяваше да се приравни по желания от възпитателите начин. Веднъж директорът М. го избута от редицата и пред очите на всички го удари с палката си по толкова силен начин, че той се изпусна в панталоните".

В доклада на Вебер има свидетелства, че побоите и униженията са се случвали и по време на църковна служба. Има случаи, в които хористите са удряни с юмрук, на който е поставен тежък пръстен печат, вследствие на което са нанесени тежки телесни повреди по лицата на децата. Юристът обръща внимание, че физическото посегателство срещу ученици е било забранено още навремето.

"Веднъж направих грешка по време на служба. Бях уморен и се спънах в няколко камбани, поставени на земята. При освещаването на причастието директорът М. ме удари рязко и много силно с юмрук по главата, после ме изгони с шамари по главата и тялото през олтара извън църквата. Толкова ядосан беше".

Общо осем възпитатели - включително директорът на училището - са посочени в доклада на Вебер като виновни за сексуален тормоз над ученици с висока степен на достоверност на свидетелските показания.

Примерите, дадени от бившите ученици, са брутални - принудително заключване на голи момчета като наказание, пред които един от префектите се самозадоволява, принудителен орален секс, среднощни визити в спалните помещения на децата от страна на ръководителите на интерната и др. Едно от момчетата - жертви на насилие - дори е накарано да придружава директора Ц. по време на посещението му в Париж като компаньон.

26 от момчетата в хора са потвърдили, че са били жертва на тежко сексуално насилие от директора на училището М. в периода 1966 - 1992 г.

Предполага се, че самият той е страдал от тежко травмиращо психическо разстройство по време на службата си през Втората световна война. Разказвал е с часове пред учениците си за преживяванията си на фронта, включително за това как е избивал руски войници.

При прехода от основното училище към гимназията, физическият тормоз намалява, особено спрямо по-големите ученици. И тук идва най-неприятният извод от доклада на Улрих Вебер - най-малките, най-слабите и най-беззащитните деца са се превръщали в основната жертва на садистите в църковни одежди. Пострадалите от насилието не са имали възможност да разчитат на външна помощ - юристът твърди, че в основното училище е действала "перфектна система на изолация и недопускане на външна комуникация".

Писмата на учениците до родителите им са контролирани. Ето какво става ясно в свидетелството на един от пострадалите: "Ако нещо в писмото не им хареса, бяхме длъжни да се явим на личен разговор с префекта. След това трябваше да подготвим ново писмо, в което да пише "всичко е прекрасно".

Цялата възпитателна система е изработена с цел да служи за успешното представяне на църковния хор. Индивидуалните мотиви за изстъпленията над децата се комбинират с политиката на институцията - целта е въвеждането на максимална дисциплина и пълна мобилизация на децата.

Капелмайсторът на катедралния хор в Регенсбург между 1964 и 1994 г. е Георг Ратцингер - брат на оттеглилия се папа Бенедикт XVI.

Бившите певци в хора го опиисват като "музикален перфекционист", който не може да се определи като садист, но е бил "холерик, който често избухва в рязки, неконтролируеми изблици на гняв", нахвърлял се е срещу хористите и ги е замерял със стойки за нотни тетрадки.

Георг Ратцингер

Още преди няколко години Георг Ратцингер призна, че е използвал шамари, за да въведе дисциплина в хора. Знаел е за физическите наказания в основното училище, които от настоящата си гледна точка не приема за нормални. 93-годишният брат на папата обаче твърди, че никога не е осъзнавал колко голям е обхватът на насилието. По думите му - никога не е ставало дума и за случаи на сексуално посегателство. Основното училище е действало като самостоятелна институция, която не му е била подчинена.

В доклада на Вебер се дават няколко примера, в които капелмайсторът Ратцингер е обвиняван за "многократно физическо и психическо насилие". Въпреки това, много от жертвите продължават да го ценят високо като педагог.

Твърде късно - едва през 2010 г. диоцезът на Регенсбург решава да се захване с предварителна проверка по данните за безобразното поведение на възпитателите в хора, в разгара на серията от разкрития за сексуално насилие над деца от католически свещеници.

Проверката обаче върви без резултат до 2012 г. - действащият по това време епископ на Регенсбург Герхард Лудвиг Мюлер първоначално смята вълната от сигнали на жертви за "кампания срещу църквата".

Промяната идва едва две години по-късно, когато Мюлер става кардинал за Германия е сменен от Рудолф Фодерхолцер. За разлика от предшественика си той решава да проведе лични разговори с жертвите и да предложи терапевтична помощ и обезщетения, паралелно с назначаването на независимото разследване, водено от Вебер.

Папа Бенедикт XVI заедно с брат си и хора на Катедралните врабчета - през 2005 г., малко преди да започне разследването за насилие

Разкритията за институционализираното насилие, които идват десетилетия след страданията на жертвите, едва ли ще облекчат живота им. Във всеки случай - би трябвало да попречат на повторението на подобни злодеяния в бъдеще, а не на последно място - и за възстановяване на доверието в църквата.

Oще: георг ратцингер  деца  катедралните врабчета на регенсбург  момчешки хор  музикален хор  насилие  папа бенедикт 16  регенсбург  сексуално насилие над деца 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

1 ImaIma | 20.07.201702:30

"доверието в църквата"

колко сляп трябва да си?!
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.