Webcafe

Мистерията на необяснимите земетресения

Webcafe, по ББС
09.07.2019, 19:44 (обновена 11.07.2019, 10:55)
асфалт след земетресение

Снимка: © Getty Images

Страхът се изписва на лицето на телевизионната водеща в мига, в който телевизионното студио в Поханг започва да се тресе. Южнокорейската журналистка спира по средата на анонса си и застива на място. Треперенето в сградата се влошава. Останалите водещи, които са се разположили около пластмасовата маса в студиото, не стават от местата си, но се споглеждат с притеснение.

В този момент трусът става още по-силен. Чува се звукът от клатещото се осветление, а един от журналистите вдига поглед нагоре, за да види какво се случва. Предаването е прекъснато извънредно.

Докато ТВ-екипът бърза да разкачи микрофоните и да напусне прекия ефир, сеизмичните вълни с магнитуд от 5,5 по Рихтер продължават да разтърсват града. Земетресението се усеща много сериозно. Кадри показват как хора бягат от сградите, докато зад тях се срутват стени. Поханг - град с половинмилионно население - преживява силен шок.

Това земетресение обаче не е просто поредното природно бедствие. То е провокирано от човешка намеса.

Това е изводът на доклад, публикуван през март от експертен екип, който разследва причините за случилото се в Южна Корея на 15 ноември 2017 г. Над 130 души са ранени вследствие на инцидента. 1700 души са евакуирани във временни жилища.

Хиляди сгради са увредени, а възстановяването им струва 75 милиона долара. В близост се намира площадката на геотермална станция. Кой е виновен? Хората или природата? За да се разбере дали добивната индустрия не е провокирала земетресението, в Южна Корея се заражда ново професионално направление сред сеизмолозите - земетръсни детективи.

Задачата им е да преровят всички сеизмични записи и данни за индустриалното производство, за да установят дали причините за случилото се са естествени или не. Доказването на подобни хипотези не е никак лесна работа, но учените разработват все по-сигурни методи за идентифициране на вината. Те са криминалистите на служба на планетата.

Колкото повече сондажи за добив на нефт се появяват по света, толкова повече се увеличават съмненията, че някои земетресения може да са провокирани от човешката дейност. Изваждането на големи количества изкопаеми горива или хидравличното разбиване на скали би могло да окаже влияние върху силите на натиск в подземните пластове, което да задейства сътресение. Самата земна кора не е солидна маса, а е съставена от подвижни слоеве от материали с разнообразна плътност. Съществуват разломи и процепи, през които често преминават подземни води, а гигантските тектонски плочи също се търкат и отблъскват една от друга, което на места превръща земята в крехка надстройка над нестабилна база.

Земетресенията се измерват по скалата на Рихтер, която е логаритмична - увеличението с 1 пункт означава десеткократно повишение на силата. Трус от около 3 по Рихтер би се усетил от жителите на населеното място. Магнитуд от 4 по скалата би бил достатъчно силен, за да събори предмети по лавиците. Земетресения с магнитуд над 5.5, предизвикани от човешка дейност, са много редки. Въпреки че все пак се смятат за инциденти с умерена сила, биха могли да предизвикат материални щети по сградния фонд.

В деня на труса в Поханг компанията NexGeo, която управлява близката експериментална геотермална централа, отрича да носи тоговорност за случилото се. Когато екипът на сеизмолозите започва да преглежда данните обаче, ситуацията се променя.

Експертите проучват сеизмични данни от района, както и информация, предоставена от компанията за сондажите й.

Геотермалните централи работят чрез използване на топлината от земните недра за генериране на електроенергия. Съществуват различни начини за постигането на този ефект - например, чрез употреба на парата, изпускана директно от геотермални резервоари. В други случаи скалата може да е достатъчно гореща, но да недостига течност, която да изведе топлината до повърхността под формата на пара. NexGeo планира да разбие скалите, за да освободи тази топлина, чрез инжектиране на течности. Преди това да се случи, започва дълбоко сондиране в земната кора. Кризата настъпва по време на тази процедура.

Когато се пробива подземна скала, тя се рабива на малки частици от сондата, които следва да бъдат премахнати. Това се случва чрез впръскване на относително плътна течност през средата на сондата, която излиза от долния й край и избутва разбитите скали нагоре към повърхността на земята. Южнокорейските работници обаче са достигали неочаквано до поле с натрошени скали на около 3,8 км под повърхността. Голяма част от течността на сондата се е разпръснала из пукнатините на тази маса, вместо да се върне обратно нагоре. Това е довело до увеличаване на налягането в района.

Впръскването на още повече течност под земята е довело до сеизмична активност - достатъчно пренебрежима, за да не направи впечатление на работниците. Анализът на данните показва, че сондата е преминала през разлом между два подземни пласта, което би могло да провокира сътресението им. Действително, започват да се засичат първоначални по-малки трусове, на които по това време никой не обръща внимание. Едва след няколко седмици удря земетресението с магнитуд 5.5.

В идеалния случай, разломите в районите на сондажи би трябвало да са предварително известни и обикновено се избягват. В този случай обаче южнокорейският екип не е подозирал за съществуването му.

Експертите от екипа са убедени, че земетресението е предизвикано от намесата на хора. Въпреки че има известни разногласия около резултатите, те са приети и от правителството на Южна Корея, което обявява, че ще затвори геотермалната централа.

Възможно ли е било екипът на сондата да забележи ранната сеизмична дейност и да спре работа навреме? Сеизмолозите смятат, че е било възможно, но работниците са разчитали на относително проста система за предупреждение, за да преценят кога е безопасно да разбиват скалите. Системата подава сигнал за прекратяване на дейността само ако засече сътресения над определен магнитуд. В случая минитрусовете са били по-слаби, но по-внимателният анализ на местоположението им е можел да покаже наличието на разлом.

"Вслушването" и тълкуването на шумовете под земната повърхност не е лесна задача, но британският сеизмолог от Лондонския имперски колеж Стивън Хикс се е посветил на тази дейност. Последният обект на научната му дейност е поредица от слаби земетресения в областта на Съри. На 27 февруари в района е засечен трус от 3.1 по Рихтер. Въпреки че магнитудът му не е особено силен, събитието е необичайно. Великобритания отчита не повече от 2-3 подобни земетресения на година.

Причина за съмненията е базата на компанията UK Oil and Gas, която извлича нефт в близост до епицентъра на труса. Мнозина от местните хора очакват от изследователя да установи дали инцидентът е провокиран от човешка дейност или не.

Хикс използва дигитализатор - черна кутия, която преобразува аналоговите сигнали за земните тремори от множество инструменти на терена в цифров формат. Уредите са настроени по такъв начин, че да не отчитат незначителни шумове като преминаващи автомбили, например. Трусовете се регистрират само ако се засекат едновременно от определен брой сеизмични монитори.

За разлика от Южна Корея обаче тук не се появяват улики за човешка намеса в природните явления. Хикс засича близо 90 земетресения през последните 8 месеца.

Почти всички от тях се случат на относително малка дълбочина от около 2,5 км под земната повърхност, но не достатъчно близо до земята, за да се свържат със сондирането (обикновено се извършва на около 700-800 метра дълбочина). Освен това трусовете са разпръснати из района на Уилдската формация, а не са концентрирани около базата за нефтен добив. Изследователите публикуват доклад, в който посочват, че "няма индикатори в земетръсните параметри, които да дават силни доказателства за изкуствен източник".

Обществените притеснения от евентуалната човешка роля в сериозни природни явления все пак се разпространяват по цял свят. И това е естествено, смята Франческо Григоли от Швейцарския федерален институт за технологии в Цюрих.

Той посочва, че засега няма стандартна рецепта за идентифициране на причините за сеизмичните сътресения, но смята, че колкото повече данни бъдат отворени за свободен достъп за изследователите по света, толкова повече ще се развият инструментите за отчитане на човешката намеса в определени явления.

Точността на сеизмичните наблюдения се подобрява значително. Ако добивните компании имат желание, могат да използват инструменти с висока чувствителност, които биха засекли всяко пропукване в скалите.

Научно изследване, публикувано през 2019 г., описва как микросеизмичното наблюдение е помогнало за свеждане до минимум на трусовете край геотермална централа във Финландия. Екипът на базата е следил внимателно всяка слаба сеизмична активност, като на база на тези данни са намалявали обема на впръскваната течност или са изчаквали по-дълго, преди да започнат да изпомпват. Авторите на доклада твърдят, че това е помогнало за избягването на по-сериозни земетресения.

Мнозина никога не биха се примирили с идеята, че в близост до населени места се намират сондажи. Критиците на тази индустрия смятат, че потенциалните негативни ефекти са прекалено сериозни, дори опасността от провокиране на земетресение да е сведена до минимум.

Земетръсните детективи все пак биха могли да помогнат в оценката на ситуацията още докато се извършва сондажът, а не след свършения факт. Ако всички слушат внимателно какво им казва земята, компаниите и властите ще са много по-добре подготвени за реакция - преди да е станало твърде късно.

Oще: газ  добив на изкопаеми горива  земетресение  земетресения по човешка вина  земетръсен детектив  нефт  фракинг  южна корея 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.