Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо КНДР заобича чуждите езици

Ким Чен-ун направи обучението по чужд език задължително за децата над 4-годишна възраст, след като пое властта през 2011 г. Снимка: Getty Images
Ким Чен-ун направи обучението по чужд език задължително за децата над 4-годишна възраст, след като пое властта през 2011 г.
Ако сте добър във владеенето на втори език, можете да влезете в добър университет и да получите хубава работа Снимка: Getty Images
Ако сте добър във владеенето на втори език, можете да влезете в добър университет и да получите хубава работа
Борбата сред родителите техните деца да получат възможно най-добро обучение по чужд език е ожесточена Снимка: Getty Images
Борбата сред родителите техните деца да получат възможно най-добро обучение по чужд език е ожесточена
Както икономическите реформи водят до растеж в частния бизнес, така и търсенето на севернокорейци, които могат да комуникират с външния свят, се е увеличило Снимка: Getty Images
Както икономическите реформи водят до растеж в частния бизнес, така и търсенето на севернокорейци, които могат да комуникират с външния свят, се е увеличило

Младите севернокорейци демонстрират нарастващ интерес към изучаването на чужди езици, за да подобрят своите перспективи за работа, пише "Гардиън". Това им позволява да разбират ТВ програми от съседни страни.

Макар да е световно известен като безмилостен диктатор, лидерът на КНДР Ким Чен-ун направи обучението по чужд език задължително за децата над 4-годишна възраст, след като пое властта през 2011 г.

Днес много родители сред елита на страната плащат за допълнително обучение, за да подобрят шансовете на децата си да бъдат приети в китайски или английски университетски курсове.

"Много хора смятат, че тези, които работят в [чуждестранната] търговията имат по-добър стандарт на живот, отколкото провинциалните партийни кадри, така че има по-голям интерес в областта на езиковите умения," казва източник от провинцията Рянган.

Северна Корея обяви неотдавна 100 проекта за чуждестранни инвестиции в зоната за развитие Вонсан-Къмган - планински район, където севернокорейският лидер има къщи и лятна резиденция.

"Те гледат на това като нов източноазиатски център за бизнес и туризъм," посочи Майкъл Спейвър, независим консултант, който помага на вонсанския инвестиционен комитет да събере над 150 милиона долара чуждестранни средства, включително за пивоварна.

Районът е добър, на брега е и притежава същите качества и инфраструктура, които навремето превърнаха места като Шънцзън и Хонконг в атрактивни зони за инвестиции, изтъкна Спейвър, който ще заведе делегация от инвеститори в Пхенян следващия месец, за да обсъдят пивоварната и други проекти.

В Северна Корея има над 20 специални икономически зони и зони за развитие, които използват нерегулиран валутен пазар за определяне на стойността на местната валута и имат отдели икономически закони, като дори се разрешава на чуждестранни фирми да съдят държавата, ако бъде нарушен договор.

Изолираната бедна страна, чиято планова икономика от съветски тип все повече е пазарно управлявана, не може да се похвали особено много с привличането и защитата на инвестиции досега.

На разположение за придобиване във Вонсан са също така автобусен терминал, ресторанти, бензиностанции и правителствен хотел край морето, според документи, до които Ройтерс е имал достъп.

"Ако сте добър във владеенето на втори език, можете да влезете в добър университет и да получите хубава работа, така че борбата сред родителите техните деца да получат възможно най-добро обучение по чужд език е ожесточена", казва източникът на "Гардиън".

Както икономическите реформи водят до растеж в частния бизнес, така и търсенето на севернокорейци, които могат да комуникират с външния свят, се е увеличило.

Севернокорейски семейства масово продават покъщнината си, за да осигурят на децата си по-добро образование в областта на езиците, пише още британският вестник.

Дезертьор от КНДР отбелязва, че говоренето на китайски или английски е умение, присъщо на "добрите семейства", които биха били в състояние да учат в университет и да прилагат своите знания. По-голямата част от населението е "по-малко вероятно да бъде мотивирано да научи чужд език, защото не може да го използва в реалния свят".

Китайският е по-предпочитан от английския,
особено в граничните зони на Северна Корея, каквато е провинцията Рянган. Някои ученици нарочно остават в училище по време на лятната си ваканция, за да изучават китайски език.

В тъмните улички на Пхенян - образцовата севернокорейска столица, миниатюрни светлинки от фенерчета внимателно пробляскват в очите на минувачите, насочвайки ги към оживени и незаконни улични пазари, където търговците, обикновено жени, викат: "Купи, купи".

Тези "maeddugi shijang", или "пазари скакалци", са наречени така, защото продавачите трябва мълниеносно да прибират стоката и да скачат от място на място, за да не се сблъскат с властите в една страна, която не гледа с добро око на свободното предприемачество.

Откакто в Северна Корея се появиха такива пазари, в отделни случаи правителството ги легализира, но в същото време налага нови строги мерки, такси, подкупи, принуждавайки дребните търговци отново да се върнат на улиците, където разполагат "пазарите скакалци" и продават стоки срещу пари в брой.

Незаконните мобилни пазари са новост, създадена от обикновените хора в страната. Владеенето на чужди езици е сред малкото умения, достъпни в КНДР, които могат да превърнат свободното предприемачество в нова икономическа реалност.

 

Най-четените