Webcafe

Русия и Путин искат да спечелят Господ на своя страна

Webcafe, по Foreignpolicy.com
11.09.2018, 18:27 (обновена 13.09.2018, 13:03)
владимир путин

Снимка: © Getty Images

А Украйна е част от борбата за влияние в православния свят

Обичайните цели на руската хакерска група Fancy Bear са либерални политици и руски дисиденти. През 2016-а те стават широко известни с намесата си в президентските избори на САЩ. Оказва се обаче, че хакерите имат и една доста необичаен обект - личната кореспонденция на Вселенската патриаршия в Константинопол.

На 27 август тази година става ясно, че виртуалните престъпници са прекарали години в опити да стигнат до въпросните данни.

По-голямата част от западния свят не знае, че в Източната православна църква се водят сериозни битки за влияние, които биха могли да засегнат над 300 млн. вярващи по целия свят. Тези борби от десетилетия противопоставят Константинопол и Руската православна църква, а последният коз в тях е независимостта на Украинската православна църква.

Със своите 150 млн. вярващи Руската църва за момента е най-многолюдната сред четиринадесетте православни църкви. Нейните политики са силно повлияни от имперското минало на Русия, а и това е единствената религиозна институция, която се ползва с мощна държавна подкрепа.

Руското православие и Кремъл се противопоставят всячески на моралната и донякъде символична власт на Константинопол, чиято роля искат да изземат още след рухването на Византийската империя през 1453-а.

През последните години руският президент Владимир Путин започна да възприема все повече риториката на християнската имперска идеология и дори изисква държавниците му да четат трудовете на руски религиозни философи.

Сред тях са Николай Бердяев, който се самоопределя като християнин-социалист и който клони към религиозен анархизъм, но вижда Русия като месия за останалия свят, и фашиста Иван Илин. Двамата интелектуалци са се ненавиждали, но са на едно мнение, че страната им е в изключителното положение на минала и бъдеща християнска империя.

Този християнски империализъм няма как да не засегне и Украйна.

Членове на руския интелектуален елит като Бедяев, който е от Киевската област, винаги са смятали, че украинските национални стремежи за автономност са трудни и дори неизпълними. И днес бъдещето на Украйна е неразривно свързано с политическите борби на Руската православна църква, мобилизирана от Москва в преследване на вътрешни и международни цели.

Около две трети от украинците са православни християни, които попадат под юрисдикцията на Московската патриаршия. Последната е мощен лост за влияние на Русия в Украйна. Фенер обаче има намерението да пренебрегне Москва и да предостави на Украинската православна църква автокефален статут, изцяло извън руска власт.

Актът от страна на Константинопол ще бъде приветстван от повечето украинци, които отстояват националния си суверенитет в условията на хибридна война с Кремъл. Украинският парламент и президентът Петро Порошенко се обърнаха директно към вселенския патриарх Вартоломей и сега решението Украинската църква да стане автокефална е факт. Консенсусът е постигнат още през април, когато Порошенко посети Вартоломей в Истанбул.

Вартоломей най-вероятно ще издаде томос, с който ще обяви новия статут на Украинската православна църква като по този начин й гарантира пълна независимост от Московската патриаршия.

Докато Руската православна църква намира подобен акт за неканоничен, другите православни църкви ще признаят автокефалния статут.

Това ще доведе до сериозен спад в броя православни вярващи под опеката на Руската православна църква, която има претенциите да е лидер в православния свят. Освен това означава, че Москва вече няма да може да се разпорежда с украинската епархия.

Към момента и двете църкви се изказват предпазливо по въпроса, но със сигурност са били тема на срещата на патриарх Кирил с Вартоломей на 31 август. В опита си да попречи на Украйна да постигне независимост в религиозно отношение, Кирил следва агресивен модел на поведение, наложен след разпада на Съветския съюз и реабилитирането на вярата в Русия.

Той предполага обръщане към историческата роля на православието като ефективен начин за влияние върху народа.

Русия защитава така наречените от нея "традиционни ценности" като насажда хомофобия и мизогиния и дава силна подкрепа на Руската православна църква, която да прокарва идеите й. Връзките между църква и държава могат да бъдат проследени далеч в миналото - и Кирил, и предшественикът му са били най-малкото информатори на КГБ в СССР. Сега Путин на свой ред извлича ползи от подкрепата на църквата, която се радва на уважение от страна на руснаците.

Московската вражда с Фенер надскача спора за Украйна и стига до сърцето на руската историческа идентичност. Руснаците таят отколешни амбиции да изместят Цариград в православния свят. Градът е сериозен символ като столица на Византия, от която през X-ти век Киевска Рус приема християнството. Ако той е бил Вторият Рим, то Москва е искала да стане Третия.

Тази визия е споделена през 1510-а от православния монах Филофей Псковски в писмо до цар Василий III. Падането на града под османска власт е било в близкото минало и идеята за Москва като негов наследник е била много популярна сред руснаците.

Тя се появява отново с разпространението на славянофилията.

Под съветска власт разцъфва идеята за ключовата роля на Русия в световния ред, а Третият Рим става Третият Интернационал.

Путин намеква за това наследство след анекса на Крим през 2014-а като казва, че всичко там свидетелства за общата история и културно наследство на Русия и Украйна. Там се е намирал древният Херсон, където е покръстен принц Владимир.

Затова и Москва вижда заплаха в лицето на автокефална Украинска църква и води активна борба за власт с Константинопол. Тя си пролича и когато руската страна се отказа в последния момент да присъства на Вселенския събор през 2016-а.

По-рано същата година патриарх Кирил се срещна с папа Франциск в Хавана, където постигнаха съгласие по някои въпроси като еднополовите бракове например. Това е деликатно прескачане на Фенер като инстанция и затвърждаване на Русия като лидер в социалния консерватизъм. По православните стандарти Константинопол е далеч по-либерален.

Москва не е единствената, която намира Вартоломей за твърде прогресивен във вижданията си.

Другите държави обаче намират Московската патриаршия за твърде компрометирана и се чувстват далеч по-комфортно под влиянието на Константинопол, отколкото под това на Руската църква, зад която има мощна държавна подкрепа.

Сигурно е, че Кремъл ще предприеме ходове за отмъщение удара по руския престиж, но в момента и Украйна, и Константинопол печелят важна морална победа.

Oще: владимир путин  истанбул  константинопол  патриарх вартоломей  патриарх кирил  православен свят  православно християнство  путин  религия  руска империя  руска православна църква  ссср  украинска православна църква  украйна  фенер  цариград 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

9 Бобо | 13.09.201811:15

Вярващи комунисти- такава хебефрения само в лабораториите на КГБ може да се пръкне. А после защо народа не ставал за нищо ами те затова! Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 26.05.2017, 12:39

8 Владимир | 13.09.201802:00

Очевидно авторът не е особено запознат с темата. Или по-точно преписващият. А и нещо с математиката куца. Руското население заедно с Крим е 146 млн. 20% от него не са православни. Остават кръгло 120 потенциално възможни православни. Като извадим от тях комунисти атеисти и пр. ще останат около 100 млн. действителни православни християни в Русия. А до 300 млн. разликата е две трети. Къде остана опорката за най-влиятелната православна църква? Влиятелна е тогава, когато както и държавата й, внася интриги и разкол сред другите. А сега положението е напечено. Половината от диоцезите на РПЦ са в Украйна.
Тоест след обявяването на автокефалията (да драги журналисти и като се преписва трябва да се познава материята и терминологията) РПЦ и финансово и като тежест в православния свят ще бъде орязана значително.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

7 TheRock | 12.09.201811:39

В това твърдение има истина дотолкова, доколкото проуниатският патр. Григорий ІІІ Мамас (1443-1453) е принуден да напусне столицата в 1451 г. и да отиде в Рим, без да бъде избран негов наследник.
=======
Случила ли се е във Флоренция среща между Изтока и Запада?
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,67640/view,article/
===========
Разбираш ли сега dedo adji колко си неграмотен, прост и жалък нямащ нищо общо с християнството атеист!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

6 TheRock | 12.09.201811:34

Все още под монголски контрол, в периода 1425-1447 г. Московското княжество е в разгара на дълга и кървава династична криза. В 1446 г., преди окончателно да се утвърди на трона, великият княз Василий ІІ (1425-1433; 1434-1446; 1447-1462) е ослепен от своя съперник Димитрий ІІІ Шемяк (1446-1447). През целия 14 в., с изключение на няколко критични момента, Константинополската патриаршия засилва своя административен контрол върху територията, която византийските източници винаги наричат Русия (῾Ρωσία): страна, политически разделена между Московското велико княжество, Литва и Полша. Този контрол се упражнява от страна на митрополита на Киев и Русия, който – с благословението на Константинополския патриарх – пребивава в Москва, което на свой ред предполага византийска политическа подкрепа за Москва. Тази подкрепа става особено значима след 1386 г., когато Литва и Полша са обединени в общо римокатолическо кралство, а Великият московски княз придобива несъмнен монопол в целия православен свят. Внушителните фигури на двама от Киевските митрополити – св. Киприан (1375-1406) и св. Фотий (1408-1431) – укрепват и развиват контактите и сплотеността между Константинопол и Москва, но те са загрижени и за съдбата на многобройното православно население в Литва и Полша, което и двамата често посещават.[40] Именно там, а не в Москва, е и първото, но кратко въстание против византийския църковен контрол, както и неканоничният избор на митр. Григорий Цамблак (1414-141Кул, който, както знаем, се явява на събора в Констанц през 1417 г.

През 1437 г. великият княз Василий ІІ подновява своята лоялност към властта в Константинопол, като приема друг грък – Исидор – за митрополит. Политиката на взаимозаменяне на гръцки и руски титулари, следвана през целия 13 и 14 в.,[41] изисква руски кандидат да последва св. Фотий, който умира през 1431 г. Наистина назначаването на руски митрополит – епископът на Смоленск Герасим – номиниран от Литва, става в Константинопол, но за краткия срок на своето служение (1434-1435 г.) той не разширява юрисдикцията си над Москва, а само над диоцезите Литва и Новгород.

След избора на Исидор Московският велик княз подкрепя финансово проект за църковно обединение и позволява голяма делегация (с 200 коня) да отпътува за събора. До завръщането на Исидор през 1441 г. московските власти вероятно са получили достатъчно информация за гръцкото противопоставяне спрямо постановлението от Флоренция и за разкаянието, което много от подписалите изразяват. Никакво особено месианистично антивизантийско или антизападно настроение не е било необходимо, за да обясни отстраняването на Исидор, още повече, че то бива последвано от почти осем-годишна изчаквателна позиция.

Тъй като унията все още не е официално обявена, великият княз дипломатично избира да не ѝ обърне никакво внимание. През 1441 г. в особено почтително писмо до Константинополския патр. Митрофан ІІ (1440-1443) той моли за позволение русите сами да си поставят митрополит, като се мотивира с далечното и трудно пътуване (до Константинопол и обратно), с нашествието на безбожните агаряни в нашия християнски свят, с бедите и борбите в съседните страни, както и с умножаването на властите.[42] Тъй като Митрофан е поддръжник на Флорентийската уния, той най-вероятно не отговаря.

В края на краищата през 1448 г. съборът на руските епископи интронизира св. Йона (1448-1461) за митрополит на Киев и на цяла Русия, но руските власти продължават с преднамерено „наивната” дипломация. През 1451 г. Василий изпраща писмо до новия византийски имп. Константин ХІ (1448-1453), като се обръща към него с всички обичайни титли. „Молим твое царско величество – пише той – да не ни осъждаш от яд, защото постъпихме дързостно, без да се допитаме до твое господарство… (И сега след като Йона е интронизиран), всесветият събор на руските митрополити моли и търси от светата вселенска, съборна и апостолска църква на Божията Премъдрост в Константинопол благословение, като ѝ се подчинява в съгласие с древното благочестие”. Василий – и това е забележително, споменава скоро появили се несъгласия, ползвайки последен аргумент да обясни липсата на общение с Патриаршията: „Ние не знаем има ли патриарх в града на Божията майка, защото не чухме нищо от него, ни от другиго, и не знаем името му…”.[43] В това твърдение има истина дотолкова, доколкото проуниатският патр. Григорий ІІІ Мамас (1443-1453) е принуден да напусне столицата в 1451 г. и да отиде в Рим, без да бъде избран негов наследник.
=======
Случила ли се е във Флоренция среща между Изтока и Запада?
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,67640/view,article/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

5 TheRock | 12.09.201811:29

Двете грешки на Москва, които написаха Томоса за украинската автокефалия
https://dveri.bg/u9drw
Ако за римокатолиците съществуват седем смъртни гряха, които водят до ада, за Руския патриарх греховете, които изглежда ще го лишат от „рая“ на Украйна, са два. Като и двата са смъртни и вече повличат и човека от най-близкото му обкръжение, Волоколамския митр. Иларион, комуто приписват най-големия неуспех на полето на църковната дипломация, поне за последните десетилетия.

Списъкът на... греховете

Първият грях беше извършен в Швейцария (през 2011 г.), когато Православните църкви обсъждаха текстовете, които трябваше да влязат в дневния ред на Светия и велик събор. За първи път Вселенската патриаршия изрази съгласието си и другите църкви да имат думата при издаването на томос за автокефалия, което беше съществено отстъпление от позициите ѝ до този момент. Причината, поради която в крайна сметка текстът не влезе в дневния ред на събора, беше настояването на Русия, чрез ръководителя на руската делегация митр. Иларион, да се промени една дума. След като всички се бяха съгласили, че томосът ще се подписва с думите: „Константинополският патриарх подписва („провъзгласява“)“, а останалите предстоятели са „приподписващи“ („съвместно провъзгласяват“), Москва настоя думата „подписва“ да съпровожда подписите и на останалите предстоятели, вместо „приподписват“.

Макар че тази отстъпка на Вселенския патриарх разтревожи сериозно мнозина йерарси от Патриаршията, атмосферата на единство и свръхусилието, което се полагаше по онова време, за да бъдат преодолени трудностите, така че Православната църква да достигне до дългоочаквания събор, остави тези протести на заден план.

Ако тогава Москва не беше блокирала текста и той бе одобрен от Всеправославния събор, сега ръцете на Вселенския патриарх щяха да бъдат... вързани. Но от момента, в който не бе постигнато общоправославно съгласие за създаването на нов канон за автокефалията, остана старият. И така Вселенска патриаршия остава единствената църква, която има възможността да предоставя автокефалия, независимо дали другите го искат или не.

Вторият смъртен грях беше решението на Москва да саботира събора, отказвайки буквално в последния момент да участва в него, криейки се зад църквите, нейни „сателити“.

Решението на патриарх Кирил да не пътува до Крит развърза още един път ръцете на Вселенския патриарх, който малко време преди това, по време на последния Синаксис на предстоятелите в Шамбези, Швейцария, се беше ангажирал пред всички църкви, че от момента, в който Москва участва във Всеправославния събор, няма да предизвиква никаква промяна в църковната ситуация в Украйна.

Руска рулетка

След тези две грешки на Москва не би било преувеличено да кажем, че нейната стратегия по този въпрос прилича повече на руска рулетка. И вместо един куршум в цевта, както изискват правилата на тази „игра“, този път изглежда, че оръжието е било пълно.

Мнозина смятат, че тази стратегия е дело на митрополита на Волоколамск, към когото се насочи раздразнението на Вселенския патриарх, който по време на цялата среща във Фенер не забрави нито един от ходовете на руския църковен дипломат. Добре осведомени източници на Orthodoxia.info твърдят, че патриарх Вартоломей е бил изключително рязък с митр. Иларион.

Това е първият случай, когато Вселенският патриарх е толкова остър към своите руски събеседници. Самият той признава това пред членовете на Св. Синод, който заседава във Фенер, малко след края на срещата му с Руския патриарх.

„Много преговори сме водили с патриарх Кирил през десетилетията, когато се познаваме, и повечето бяха трудни. За първи път му говорих толкова остро“, изповядва патриархът пред митрополитите.

Бивш сътрудник на патриарх Кирил пише във фейсбук, че по време на полета от Истанбул в Москва патриарх Кирил е имал напрегнат разговор с митр. Иларион. Според този източник патриархът е бил чут да казва: „Обиколихте целия свят и ни уверихте в тяхната подкрепа, но патриарх Вартоломей беше на друго мнение!“.

Всичко показва, че Вселенският патриарх е взел решението си и ще премине Рубикон с всички последици от това. А реакциите от Москва? Във Фенер са убедени, че събитията, които ще последват, ще бъдат катастрофални. Но за повечето Украйна е историческа възможност православието да намери своето равновесие.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

4 TheRock | 12.09.201811:25

In God we trust - В Бог ни е вярата!
So help me God - И Бог да ми е на помощ!
Gott mit uns - Бог с нас!
Като не разбираш езици не се прави на умен!
А руското не е вяра а облечено в православие безбожие!
Те са еретици!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 12.09.201810:22

Кой не иска Бог да е на негова страна?
На американския долар пише In God we trust, клетвите се произнасят над Библията и завършват със So help me God. Даже в леко антиклерикалната хитлерова Германия е бил валиден лозунгът Gott mit uns.
Чудно ли е, че и Путин иска Бога на своя страна? И той не е новатор. Още в далечната 1942г Сталин, като усетил, че вярата в светлото царство на социализма не е достатъчна, възстановил ролята на църквата, зверски унищожавана в продължение на 25г от юдо-болшевиците. И изконната вяра на руския народ помогнала на новата.
Откак има христиански църкви, всяка претендира за водеща роля. Претендира и гръцката, арогантно наричаща себе си вселенска. А тя е загубила това право още през 1453г. Когато на мястото на заклания патриарх е бил назначен от султана един, викал "По-добре турска чалма в Константинопол, отколкото папска тиара". И оттогава насам всеки нов патриарх се назначава от султана. А в наше време е длъжен да бъде и турски гражданин. И от времето на Одисей и Синон никой не може да има вяра на грък за един обол.
По традиция истанбулският патриарх го наричат "пръв между равни". МЕЖДУ РАВНИ. Той не е командващ православните, като папата и има само един глас в съборите. Неговото признание още не значи признание от всички останали.
Не желая злото на украинците, но автокефалната църква ще внесе още едно разцепление между тях, като че ли са им малко другите разцепления.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

2 BaronVino | 12.09.201809:25

Мдааа,
В този момент протича източния икономически форум, на който Путя и Китайчето са заплашително близки. Сключват се партньорски договри за милярди. Китайския президент е придружен от лидери в бизнеса като, създателя на Али-Баба, шефа на Ксиоми и др.
Вместо тази интересна но неудобна тема за политкоректните драскачи, кафето ни занимава със две меко казано идиотско скалъпени църковни “главни” теми.
За хората с интереси към бизнес без граници четете тук:
https://www.rt.com/business/438181-russia-china-joint-projects/
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

1 TheRock | 12.09.201808:40

Руснаците са еретици!
Време е за схизма и отлъчване!
   

оценка

+1 -0