Webcafe

Никой не иска те да се завърнат у дома

Webcafe
09.05.2019, 13:50 (обновена 11.05.2019, 10:04)
Бежански лагер

Снимка: © Getty Images

Дългият и трънлив път на децата на албанските джихадисти към дома

Във времената на възхода и силата на "Ислямска държава" косовският албанец Лавдрим Мухачери успя да придобие сериозна слава в редиците на терористичната групировка като командир (самообявил се) на всички албанци, воюващи в редиците на джихадистите в Сирия и Ирак. В средата на 2017 г. той бе обявен за мъртъв. Освен кървавите битки и жестокостта си обаче той оставя след себе си и жена и две деца.

Две години по-късно неговите деца и съпругата му - албанка от Тирана - живеят в мизерия в претъпкания кюрдски бежански лагер в североизточна Сирия, показва разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN.

Техните данни показват, че те са сред общо 85 деца, настанени в лагера "Ал Хол", родени от етнически албански жени от Албания, Косово и Северна Македония. От тях поне 27 деца са родени в Сирия, а много са загубили поне един родител.

Засега се знае за най-малко три деца, които се починали за престоя си в лагера, заедно с майка си - косовска албанка. Други 4 жени, също косовски албанки са починали също, показват списъците от лагера.

В момента група от 108 жени и деца от лагера, родом от Албания, Косово и Северна Македония, искат да се върнат на Балканите. В други два лагера в Сирия има малък брой етнически албански семейства, които също проявяват желание да се върнат у дома.

Според проучване от 2017 г. на базирания в Ню Йорк център за социални изследвания "Суфан", фокусиран върху глобалната сигурност, през тази година около 90 души от Албания, 138 от Косово и около 140 от Северна Македония все още са били в контролирани от "Ислямска държава" територии.

Сега официално "халифатът" е повален. Пътят за такива жени и деца обаче изглежда по-сложен, отколкото биха могли да си представят и причината за това е, че нито една от трите балкански държавни не е склонна да ги приеме обратно. Съответно до момента все още няма план за това как те биха могли да бъдат репатрирани.

Лагерът "Ал Хол" се състои от хиляди палатки зад ограден периметър в сирийската провинция Ал-Хасака. Според Организацията на обединените нации в момента тя заема около 73 000 души. Информациите на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси показват, че около 65% от настанените в лагера са деца под 18-годишна възраст. Приблизително 27% от всички са жени.

В голямата си част настанените в лагера са сирийци и иракчани, които са вътрешни бежанци. Има обаче и едни 15%, които са така наречените граждани на трети страни. Част от тях са балканците.

Много от албанските жени и техните деца отчаяно искат да се върнат у дома.

"Поставени сме под наблюдение и ние сме заобиколени от жици и войници. Не мога да говоря често, но моля ви, говорете с нашата държава, за да дойдат и да ни приберат оттук”, разказва едно от децата настанени в лагера, докато говори със свой роднина в Албания.

Елоди Шиндлер, говорителка на Международния комитет на Червения кръст за Европа и Централна Азия обяснява за нуждата на жените и децата в лагерите от специална защита. Много от децата са родени без официално гражданство, нямат достъп до училище и качествено здравеопазване и са оставени уязвими за насилие и злоупотреби.

"Децата в тази история заслужават нашето съчувствие и човечност, а не омразата ни. Те са жертви, които не трябва да бъдат наказани за греховете на родителите си... Много от тези деца дори не разполагат с достатъчно храна. Отношението към тях трябва да е по-добро", коментира Шиндлер.

Запитани от BIRN дали са идентифицирали и дали са се свързали със своите граждани в лагерите в Сирия и Ирак, министерствата на вътрешните работи на Албания, Косово и Северна Македония реагират по различен начин.

Албанците не дават никакъв отговор, от Косово отказват коментар, докато македонците заявяват, че са открили четири жени и седем деца.

"Те са установили контакт с цел получаване на документи и улесняване на транспорта от Сирия до Северна Македония", коментира говорител на министерството. Оттам допълват, че нямат юрисдикция да улеснява връщането им от Сирия и не уточнява дали някоя друга държавна институция се занимава с този въпрос.

В позицията на македонското вътрешно министерство се казва още, че от началото на конфликта през 2011 г. около 80 македонски граждани, които са били част от "Ислямска държава", са се завърнали у дома, включително една жена и едно дете.

В Косово Бедри Елези, директор по изследванията за сигурността към Косовския институт за международни проучвания, заяви, че страната му е пренебрегнала проблема.

По негови думи септември 2017 г. институт е установил контакт с шест жени и 21 деца в Сирия, които искат да се завърнат в Косово. Центърът обаче не е в състояние да улесни постигането на споразумение с косовските власти за връщането им.

"Групата остана за един месец близо до турската граница, очаквайки одобрението на косовските власти да се върнат. Свързахме се с външния министър, с кабинета на министър-председателя, с президента, с председателя на парламента, но нито един от тях не предложи решение", коментира той.

Според експертите истината е колкото проста, толкова и тъжна - страните по произход просто не искат тези жени и деца да се връщат у дома.

Oще: албания  албанци  деца бежанци  децата на джихадистите  джихадисти  ислямска държава  косово  северна македония 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.01.2015, 20:48

1 MarkModel13 | 09.05.201915:52

Продължавате да пробутвате информация за жени и деца на мъртви вече главорези. Но досега не сте публикували нито една на тема "какво изживяват близките на отвлечените и екзекутирани от ИДИЛ". Ще потрябват много-много страници, нали ?
   

оценка

+2 -0