Ако световната политика през 2018 г. беше белязана от военни конфликти, търговски войни, все по-видимо разделение от двете страни на Атлантическия океан и епични вътрешни конфликти в страните от ЕС, то затегнете коланите за идните 12 месеца.
Новата година има всички предпоставки за преобръщане на все по-нестабилния баланс на силите в Европа. И това не се дължи единствено на плановите избори за Европарламент в края на май 2019 г. Почти всяка от големите държави на континента ще прекара годината в перманентна предизборна кампания заради вътрешнополитическия си календар или лични електорални съображения на държавните лидери.
В Германия започна обратното броене за Ангела Меркел, а в същото време в Гърция изтичат последните шансове за нов мандат на Алексис Ципрас. Тереза Мей вероятно прекарва последните си седмици като министър-председател на Великобритания, докато около Brexit цари пълен хаос. По нищо не личи кризата между Русия и Украйна да върви към разрешаване, но Путин явно ще надживее Порошенко като държавен глава. В Италия отново броди призракът на Берлускони, който може да се окаже печелившият билет за премиерски пост на Матео Салвини.
Не на последно място: Споровете около наследника на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК може да създадат истински разлом в разпределението на силите между Брюксел и националните столици.
За добро или за лошо - 2019 г. ще бъде време за повратни избори за Европа. Наблюдателите на "Шпигел" правят преглед на някои от най-важните точки, които ще трябва да следим внимателно през следващите месеци:
ЕС: Германец начело на Европейската комисия?
Колкото и клиширано да звучи изразът "съдбовен избор", това понятие е напълно валидно за ситуацията, пред която ще бъде изправен Европейският съюз през май 2019 г.
Европарламентът може да се окаже силно фрагментиран, а последните проучвания поставят под съмнение дори шансовете за съставяне на голяма коалиция, какво остава за център-десен или център-ляв съюз. Под въпрос остава и бъдещото ръководство на Европейската комисия.
По всичко личи, че Европейската народна партия отново ще бъде първа политическа сила в ЕС. Това обаче не означава, че Spitzenkandidat-ът на ЕНП Манфред Вебер ще седне на мястото на Жан-Клод Юнкер. Правото да предлагат кандидати за поста остава в ръцете на правителствените ръководители на европейските държави, а те не са обвързани с автоматична подкрепа. Ако Вебер се представи слабо на изборите, може да бъде предложен и алтернативен кандидат.
Това обаче би довело до заплаха от тежък сблъсък с Европарламента, който трябва да потвърди избора на председател на ЕК - а институцията вече даде да се разбере, че ще гласува само за кандидат, който е преминал през предварителните избори на големите партии.
Великобритания: Вън от ЕС или Brexit във фризера?
2019 г. ще бъде белязана с делението на ЕС след пълното оттегляне на Великобритания. А дали няма да има пореден обрат? На 29 март Лондон би трябвало да бъде изключен от Европейския съюз - без значение дали премиерът Тереза Мей ще успее да прокара през националния парламент споразумението с Брюксел.
Има обаче още една хипотетична алтернатива, която може да предотврати сценария "Brexit без сделка" - Великобритания би могла да поиска удължаване на преходния период и да спечели време за провеждането на втори референдум.
Така или иначе, има слаба вероятност Тереза Мей да запази поста си на министър-председател за по-дълъг период от време. Така че 2019 г. може да се превърне в поредната година на предсрочни парламентарни избори за Острова.
Германия: Изтокът се връща към национализма
Предстоящите избори в 3 източногермански провинции през есента на 2019 г. могат да се окажат тест за подкрепата на "Алтернатива за Германия". Първите гласувания ще се проведат в Саксония и Бранденбург на 1 септември, а след това - в Тюрингия на 27 октомври.
Дясно-популистката партия може да се окаже най-силната политическа сила в един или повече регионални парламенти. В Бремен, където също предстои гласуване за нов законодателен орган, една от последните червено-зелени коалиции ще се опита да спаси позициите си.
Евентуалният успех би бил слабо утешение за Социалдемократическата партия, която е изправена пред нов електорален срив на Европейските избори.
Колкото до консервативната десница - през януари ще бъде завършена смяната на властта при Християнсоциалния съюз в Бавария, който претърпя исторически отлив на доверие преди месеци. Дългогодишният партиен лидер на ХСС Хорст Зеехофер ще трябва да отстъпи поста си на баварския министър-председател Маркус Зьодер. Остава отворен въпросът дали Зеехофер ще може да спаси креслото си на федерален министър на вътрешните работи в кабинета "Меркел" след тази рокада.
Русия: Отрезвяване след 20 години Путин
Владимир Путин ще отбележи 20 години на върха на руската политика през 2019 г., но преди юбилея ще трябва да се справи с необичайния спад на доверие заради решението за повишаване на пенсионната възраст в Русия. Реформата влиза в сила още от началото на годината, като постави на сериозно изпитание неписаното разбирателство между властта и избирателите.
На последните регионални избори управляващите претърпяха значителен спад на подкрепата, което не би трябвало да се повтаря при междинния вот за попълване на вакантните позиции в Държавната дума през 2019. Путин обаче предпочита да инвестира силите си преди всичко във външната политика - възможное да се опита да се възползва от променения баланс на силите в Близкия Изток при евентуалното изтегляне на САЩ от Сирия и Афганистан.
Руският президент може да покаже по-солидни резултати само ако успее да постигне конкретни договорености с Доналд Тръмп, а за тази цел ще трябва да се проведе поне още една нова среща с него. Може би през 2019?
Украйна: Това ли е краят на Порошенко?
Разбира се, за Украйна 2019 г. също ще е годината на изборите - на 31 март страната ще гласува за нов президент, а през октомври следват парламентарните избори. Държавният глава Петро Порошенко едва ли може да се надява на успех, доколкото социологическите проучвания го поставят на второ или трето място сред кандидатите за поста.
Страната се намира в дългова криза - Киев разчита на огромни кредити от МВФ, ЕС и Световната банка, а борбата с корупцията напредва прекалено бавно. В източните райони на Донбас войната продължава вече 5-та година, а сепаратистите получават подкрепа и пари през Москва. Напрежението между двете държави след анексирането на полуостров Крим ескалира и по море, а 24 украински матроси остават в руски арест.
Порошенко се опита да се възползва от ситуацията, за да изгради имидж на устойчив лидер, който може да предпази Киев от враждебната политика на Москва. Първо способства за създаването на самостоятелна украинска църква, независима от руската патриаршия, а след това въведе военно положение заради конфликта в Черно море. Засега тези ходове не дават видим резултат в обществената му подкрепа.
Италия: Нови избори през лятото?
Управляващата коалиция в Рим е нестабилна. Дясната "Лига" постоянно увеличава доверието си според социологическите проучвания, а лидерът на партията Матео Салвини (вътрешен министър и вицепремиер) търси оптималния момент за предизвикване на предсрочен вот.
Наблюдателите смятат, че това може да се случи след края на май, когато ще се проведе гласуването за нов Европейски парламент. За да може Салвини да управлява впоследствие без гласовете на Движение "Пет звезди", ще има нужда от помощта на Силвио Берлускони. Кавалера беше отписан след миналогодишните избори, но 2019 г. може да му даде пореден шанс за връщане във властта.
Изходът от шестте регионални избора и вота за ЕП трбява да покаже дали "Форца Италия" и по-малките десни групи имат достатъчно подкрепа, за да осигурят мнозинството на Салвини. Ако не - Берлускони най-после ще изчезне от политическата сцена (или ще създаде нова партия?).
Гърция: Отива ли си Ципрас?
Възходът на "Сириза" през 2015 г. беше до голяма степен резултат от десетилетната дългова криза на Гърция. Сега когато спасителната програма вече приключи, управлението на Алексис Ципрас може да се окаже пред финал.
2019 г. е година на избори в Гърция. Парламентарният вот е насрочен за октомври, но почти всички наблюдатели говорят за възможността от предизвикване на предсрочни избори през март или май. През идните седмици премиерът Ципрас може да изгуби подкрепата на коалиционния си партньор заради споразумението с Македония.
Ако може да се има вяра на социологическите проучвания - мандатът на Алексис Ципрас няма да бъде подновен. За да избегне поражение, сега той прокарва серия от популярни мерки. Щедрите бюджетни разходи и дългата предизборна кампания обаче могат да донесат нови проблеми на и без това слабата икономика на Гърция.
Полша: Високи шансове за десните националисти
През есента Полша избира нов парламент, а управляващата партия "Право и справедливост" има най-добрите шансове за нова победа.
Според социологическите анкети PiS има сериозна преднина пред опозицията въпреки водената политика на изолационизъм от европейската среда и въпреки критиките за разрушаване на принципите на правовата държава.
PiS се ползва с широка подкрепа благодарение на социалните разходи, въведени от правителството. Междувременно държавните медии остават под контрол на управляващата партия, която се представя за единствената сила, "защитаваща полските традиции и удържаща наплива на мюсюлмански пришълци.
За противници на PiS са смятани градските елити - заможни, забрави дълга към родината си, левичари-либерали. Дотук опозицията не успява да отговори адекватно на този политически наратив. Силите й са разединени, а преди всичко й липсват харизматични лидери, които да могат да се изправят срещу Ярослав Качински. Мнозина се надяват, че Доналд Туск ще може да влезе в ролята на обединител на опозицията. Бившият премиер на Полша и настоящ председател на Европейския съвет приключва мандата си през лятото, като потенциално би могъл да се върне в изборната кампания и да допринесе за нов курс на страната.
