Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Завръщането на убийците, маскирани като дипломати

Провеждат ли хора, изпратени в посолствата на Иран в Европа и Африка, тайни операции? Снимка: Getty
Провеждат ли хора, изпратени в посолствата на Иран в Европа и Африка, тайни операции?

Работещи в тайните служби на Иран предприемат дръзки и потенциално опасни ходове в държави от Европа и Африка като използват за прикритие дипломатическите мисии на страната в чужбина.

Поне такива са тревогите на експерти в областта на контра-тероризма. Според тях тайните операции включват планирането на убийства, опит за бомбен атентат и въоръжаването на бунтовнически групи – всичко това далеч отвъд границите на Иран.

Oбвиненията са непотвърдени, но въпреки това засилват допълнително търканията между страната и САЩ, фактори за които и сега са ядрената програма на Иран, ракетните технологии и предполагаемата подкрепа на милиции в Близкия Изток.

Тайните операции в Европа и Африка

Германски власти вече повдигнаха обвинение на ирански дипломат за това, че е планирал взривяването на бомба по време на среща във Франция на прокудена опозиционна група – Националния съвет за съпротива в Иран (НССИ). Сред присъстващите на срещата е и бившият кмет на Ню Йорк и адвокат на Доналд Тръмп – Руди Джулиани, който и преди е говорил на срещи на НССИ.

Обвиняемият е третият съветник в иранското посолство във Виена – Асадола Асади. Според германски прокурор Асади се е срещнал в Люксембург с ирано-белгийска двойка и им е предоставил взривно устройство, заедно с половин килограм експлозив. Целта е била бомбата да бъде взривена на срещата на НССИ в Париж на 30 юни.

Иран настоява за освобождаването на Асади въз основа на дипломатическия му имунитет и излезе с позиция, че става дума за операция, чиято цел е Иран да бъде изкаран като виновник за атентата.

Асади и двойката остават в ареста.

Според представители на САЩ иранското правителство стои зад планирания атентат. Те отхвърлят предположението, че става дума за злепоставяща акция от трета страна, която да има за цел да хвърли вината върху Иран.

Дни след като Асади беше арестуван (1 юли) властите в Холандия потвърдиха, че месец преди това са експулсирали двама ирански дипломати от Хага. Не се уточняват причините, но подобни действия са рядкост в Холандия, която поддържа добри отношения с Иран.

Миналият ноември иранският активист Ахмад Мола Ниси беше застрелян в Холандия, а извършителите все още не са задържани. Ниси беше прострелян три пъти в главата и два пъти в гърдите на тротоар. Той беше лидер на насоченото срещу режима в Иран "Арабско борбено движение за освобождение от Ахваз", което след това обвини иранските власти, че са поръчали убийството.

В началото на май външният министър на Мароко обвини Иран в това, че внася оръжия за "Фронта Полисарио" - въоръжена група, която през последните четири десетилетия се бори с мароканските власти в Западна Сахара. Мароко дори прекрати дипломатическите си връзки с Иран.

Според министъра – Насер Бурита, членове на "Полисарио" и членове на "Хизбула" са сес срещнали с ирански дипломати в Алжир. Твърди, че "Хизбула" са снабдявали "Полисарио" с модерни противовъздушни ракети.

Като основно лице в схемата е посочено културното аташе в иранското посолство – Амир Мусави. Бурита обяснява, че лично е предоставил папка с обвиненията на външния министър на Иран – Мохамад Джавад Зариф. Документите били събирани в продължение на седмици, а в тях имало "доказани и прецизни факти" - дати на визитите на висши членове на "Хизбула" в Алжир; дати и места на срещите с членове на "Полисарио"; списък с имена на агенти, участвали в тези контакти.

Случаите от миналото

През 80-те и 90-те години на миналия век ирански агенти по света вземат участие в убийствата на опозиционни на режима лица, които живеят в САЩ, Франция, Швеция, Швейцария и Германия. В Аржентина групи, подкрепяни от Иран, са обвинени за смъртоносни бомбардировки в израелското посолство през 1992-а и в еврейски център през 1994-а. При нападенията загиват 115 души.

През '97-а германски съд посочва тогавашният ирански президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани и върховният лидер Али Хаменеи за източници на заповедта за убийства, извършени в ресторант в Берлин. Цели на покушението от '92-а са няколко опозиционни лидери на иранските кюрди. Съдебното решение води до дипломатическа криза, която застрашава връзките между Иран и Европа.

Новоизбраният ирански президент Мохамад Хатами през следващите няколко години се опитва да възстанови отношенията с Европа като същевременно разчиства Министерството на шпионажа и сигурността и външното министерство от "рискови служители".

Тези хора обаче се обединяват с някои под-клонове на Революционната гвардия в Иран (ИРГК) и си възвръщат влиянието в периода между 2005 и 2013-а докато президент е Махмуд Ахмединеджад.

В повечето ирански посолства – както всъщност и в почти всички дипломатически мисии на всяка държава – има шпиони, които работят под дипломатическо прикритие. Но през последните години по-внимателните служители на иранското Министерство на шпионажа и сигурността биват заменени с членове на Революционната гвардия, или поне така твърдят западни дипломати и експерти.

Тези членове на ИРГК години наред използват иранските посолства, за да изпращат агенти, които изпълняват ролите на културни аташета или съветници, в близки до Иран държави като Ирак, Афганистан, Ливан и Сирия. Изглежда, че вече са разширили своя обхват.

"През последното десетилетие Революционната гвардия изпраща свои членове, маскирани като дипломати. Тези хора работят за целите на ИРГК и са извън контрола на Зариф или другите", коментира Ахмад Маджидяр, изследовател в намиращия се във Вашингтон "Институт за Близкия изток".

Обвиненията: отречени

Представители на иранските и алжирски власти, както и на "Хизбула" и "Полисарио", отхвърлят обвиненията на външния министър на Мароко Бурита. Те обвиняват страната в това, че се подава на натиска на Саудитска Арабия и Съединените щати, чиято цел е Техеран да бъде изолиран. Иран също така отрича да има общо с убийството на арабския активист в Холандия през миналата година.

Зариф отхвърли обвиненията, които определя като измислица на САЩ, Израел и Саудитска Арабия. В същото време Белият дом, оглавен от Тръмп, се опитва да притисне Техеран след като се отказа от ядрената сделка, договорена от Барак Обама.

Все пак има други признаци за това, че иранският авантюризъм в чужбина се надига отново. Миналата година ръководителят на иранска опозиционна телевизия беше застрелян близо до дома си в турската столица Истанбул. Всичко в случая намеква за професионално изпълнено убийство. То дойде след поредица от предупреждения и заплахи, включително и съдебно решение на ирански съд, с който убитият – Саид Каримиан, беше осъден задочно.

Убийствата приличат на опит на Иран да използва културния си и дипломатически обхват, за да подсигури своите интереси в областта на сигурността, далеч отвъд близката си сфера на влияние в Персийския залив и Леванта. Там страната подготвя, тренира и разпределя милиции.

Що се отнася до "присъствието" на Иран в Африка, амбицията е да се противодейства на саудитското влияние в цялата северна част на континента, коментира Джалел Харкауи, експерт от Университета "Париж-7: Дени Дидро".

През последното десетилетие Маджидяр следи дейността на Иран отвъд граница, включително и подкрепата й за малки шиитски малцинства в Алжир, Тунис, Мароко и Мавритания, както и за мюсюлмански общности в Европа.

Голяма част от дейността на страната се състои в раздаването на безплатна храна и организирането на езикови курсове. Освен това се осигуряват пари за желаещите да се сдобият с религиозно образование в страната, както и в подобни училища в Африка.

Дори Алжир, редовен дипломатически съюзник на Иран от 2000-а насам, се оплака от наличието на шиитски проповедници в иранското посолство. През 2016-а алжирският министър на религиозните въпроси посочи, че страната не трябва да става поле на битка между иранския шиизъм и уахабитския клон на сунитския ислям, свързван със Саудитска Арабия.

Същевременно САЩ планира да използва всяко доказателство за някое иранско "злодеяние", за да направи европейците по-скептични към Техеран и да ги привлече на своя страна в плана си да притисне Иран.

"Европейците разбират заплахата, която Иран представлява. Виждали сме това зловредно поведение в Европа", коментира американският държавен секретар Майк Помпео във връзка с арестите около планирания бомбен атентат.

Кой стои зад всичко?

Това, което остава неясно и вероятно е най-притеснително, е дали заповедите за предполагаемите операции идват от най-високите нива на техеранското правителство, или от полу-бунтовни елементи, които успяват да действат зад гърба на властите. Бъдещи и настоящи ирански дипломати неколкократно се оплакват от това, че биват изместени от членове на Революционната гвардия и други потайни агенти, които пристигат в посолствата.

Говорителят на иранското външно министерство вече отхвърли обвиненията, че посолствата на Иран по света се използват за тайни операции като вместо това посочи с пръст САЩ.

По думите му историята е пълна с примери за незаконни действия в американските посолства и "тяхното неуважение към международните нрави и правила", чиито цели са да се всее смут във външните отношения на приемащите страни, както и намесата във вътрешната им политика.

Що се отнася до иранските посолства говорителят е категоричен – те работят в синхрон със системата от международни правила и двустранните отношения с приемащите държави, за да "заздравят приятелските отношения с тях".

 

Най-четените