Webcafe

Това ли е най-амбициозната държава на света

Webcafe, по Би Би Си
12.03.2018, 17:52 (обновена 14.03.2018, 15:41)
сингапур, най-скъпият град в света

Снимка: © Getty Images

В страната е най-важно да си първи и да побеждаваш

Ако попаднете в Сингапур дори и само за няколко месеца, най-вероятно ще се сблъскате с "kiasu". Възможно е преди това да са ви предлагали чадър в дъжда, но обикновено е необходим само един натоварен следобед, прекаран в пазаруване в жегата с децата, за да разберете за какво става въпрос.

Не е учудващо ако не успеете да се качите в претъпкан асансьор и останете пред вратите въпреки багажа и децата - всички ви изпреварват и ви оставят в почуда.

Ако да се качиш в асансьор изглежда като оцеляване по теорията на Дарвин - ето това е "kiasu".

Думата идва от китайския диалект Hokkien. Съставена е от "kia", което означава "страх", и "su" - "загуба". През 2007-а е включена в речника на Оксфорд, където е описана като "алчно, себично поведение".

Този инстинкт за оцеляване си има своето обяснение - Сингапур е малка и млада нация, само на 53 години, и е в уязвима позиция в средата на Югоизточна Азия. Заобиколена е от съседи, които са културно различни от нея. В съзнанието на сингапурците винаги я има идеята, че трябва да са си самодостатъчни, че трябва да са поне с крачка напред. Необходимостта да си пръв става част от социалната психика.

На практика "kiasu" означава, че сингапурците обичат да напредват и много се притесняват да не бъдат измамени и задминати. Те ще се редят на безкрайни опашки за най-новия модел смартфон или дори за лимитирана серия от играчка Hello Kitty в детско меню в McDonald's.

Сингапурците сами се шегуват със себе си и с навика си на "ръгане с лакти".

В ресторант за бързо хранене можете да видите как си запазват маса и пространството около нея като оставят предметите си, преди да си поръчат.

Kiasu е противоречиво явление - никой не обича да се сблъсква с него, но всички са доволни, когато го практикуват. Погледнато отстрани води до различни реакции - от възхищение, през лека насмешка, до досада и срам.

Запитани за своите топ 10 приоритети, сингапурците го включват в списъка заедно със състезателния си характер и концентрацията в себе си. В противоречие с това поставят семейството и приятелите си в същия списък. Явно жителите на страната са наясно с трудностите при намирането на личния баланс между стремежа към напредък и ненарушаването на позитивната си ценностна система.

Не всички в Сингапур гледат толкова сериозно на kiasu.

Артистът Джони Лау измисля начин да накара сингапурците да погледнат на себе си и навиците си чрез комедия. Той създава много популярния комиксов герой Господин Киасу. Рисуваният персонаж се превръща във важна част от сингапурската култура през 90-те години на миналия век. Сега преживява ренесанс в нова серия от комикси.

Господин Киасу

В края на 80-те Лау се връща от САЩ в Сингапур. Тогава анимацията за възрастни The Simpsons тъкмо прави своя пробив по телевизията и Лау иска да създаде нещо подобно. Идеята му хрумва, докато е в армията за задължителната си военна служба.

За негова изненада въпреки различията в диалектите в казармата, младите офицери успяват да намерят общ език чрез войнишкия жаргон. Някои думи просто преодоляват културните различия и сред тях е "kiasu", която се оказва често използвана. Лау дава пример с един войник, който бил толкова уплашен, че очният му преглед няма да мине добре, че наизустил цялото табло.

За него това е показателно за амбицията на сингапурците да са първи, да са по-напред, да побеждават непрекъснато.

Когато Господин Киасу вижда бял свят, реакциите в обществото са смесени. 60% са обидени, на другите 40% им е смешно. Тези, които са обидени, са по-консервативни хора, които не приемат да бъдат излагани публично и да им се смеят.

Героят обаче става известен, а от McDonald's дори пускат местен бургер на негово име. От него са продадени 1,2 млн. броя. Самият Лау добавя, че е добре да си поне малко "kiasu".

Тенденцията обаче е критикувана от мнозина - предприемачеството, вдъхновено от нея, се цели в краткокрайни печалби, вместо в дълготрайни доходи. Но други сингапурци са устремени към запазването на "kiasu"духа жив.

Много от тях възпитават децата си в тази култура и са горди от това. Те започват да търсят предучилищни занимания още когато децата са само на шест месеца, наемат им частни учители или ги пращат на допълнителни часове по чужд език.

В такава конкурентна среда на тях трябва да им бъде даден възможно най-добрият шанс. Изоставането на децата от връстниците причинява допълнителна доза стрес.

Някои вярват, че липсата на природни ресурси насърчава "kiasu" поведението като ключ към успеха. Според тях просто нямат избор - да си със състезателен дух е единственият ти ресурс.

Така че изглежда, че това не е само страхът да не пропуснеш нещо. Това е едно дълбоко чувство, че само амбициите и искането на най-доброто за себе си ще ти донесат успех.

Oще: kiasu  амбиции  амбиция  дарвин  киасу  победа  сила  сингапур 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.