Webcafe

Забравете Къмбърбач, истинският манипулатор зад Брекзит далеч не е Дон Кихот

Webcafe
12.04.2019, 17:02 (обновена 15.04.2019, 18:48)
Бенедикт Къмбърбач като Доминик Къмингс

Снимка: © HBO / YouTube

Доминик Къмингс успява да излъже една цяла страна в референдума за Брекзит

На фона на хаоса, който цари покрай ситуацията с Брекзит вече месеци наред, Brexit: The Uncivil War е идеалното нещо за гледане.

Филмът на HBO, посветен на манипулатора зад кампанията за напускане на ЕС от злополучния референдум от 2016 г., с Бенедикт Къмбърбач в главната роля, определено ще ви грабне. Страхотна актьорска игра, великолепен сценарий, умела сатира и много, наистина много храна за размисъл след финалните надписи.

Къмбърбач и тук играе по страхотен начин, показвайки героя си Доминик Къмингс като смел и дори по някакъв специфичен начин честен човек, който с всичките си сили иска да промени света и да го отърве от калта, в която е изпаднала политиката в момента.

Къмингс е идеологът на кампанията за напускане на ЕС. Негов е и изключително хващащият слоган "Take back control" ("Да поемем отново контрол), негова е и основната стратегия на цялостната кампания. Включително и бусът, който обещава, че около 350 млн. евро, които уж Великобритания дава на седмица за членството си в ЕС, ще отиват за здравната система на страната.

Героят на Къмбърбач е гениален аутсайдер, който вярва, че системата като цяло има нужда от рестарт. И се опитва да го даде. За жалост обаче опитът му, макар и на пръв поглед успешен, на практика се оказва провал.

За разлика от този модерен дон Кихот обаче реалният Доминик Къмингс е малко по-различна бира...

Доминик Къмингс е роден през 1971 г. като син на работник на нефтена платформа и учителка на деца със специални потребности. Той има частно образование, а по-късно става и възпитаник на Оксфорд, където учи антична и нова история в колежа Ексетър и завършва първи в своя клас. Жени се за Мери Уейкфийлд - заместник-редактор на The Spectator и дъщеря на сър Хъмфри Уейкфийлд от замъка Чилингам в Нортъмбърланд.

Въпреки че политиката е голямата му страст, в самото начало след завършването на университета, той се опитва да създаде свой собствен бизнес. И не му липсва размах. Къмингс се мести в Русия, където живее 3 години и там се опитва да установи постоянна самолетна линия между град Самара и австрийската столица Виена. Уви, начинанието просперира само за един полет, преди да бъде закрито.

Пробивът му в политиката идва през 1999 г., когато започва работа за консервативен мозъчен тръст. Там Къмингс работи по кампанията срещу приемането на Еврото във Великобритания. Това помага на издигането му в кариерата като през 2002 г. той вече е директор по стратегията на тогавашния лидер на торите Иън Дънкан Смит, без дори да е реално член на партията. Там обаче се проявява и тежкият характер на Къмингс - само след 8 месеца на поста той напуска, обявявайки Дънкан Смит за "некомпетентен" и способен само на половинчати мерки.

Следващата му стъпка е основаването на мозъчния тръст Фондация "Нови граници", просъществувал между декември 2003 г. и март 2005 г., през което време работи по локални кампании и прекарва доста време в четене.

През 2007 г. обаче идва и ключовият момент в политическата кариера на Къмингс. Той е назначен за специален съветник на депутата от консерваторите Майкъл Гов и скоро става негова дясна ръка. Самият Гов, също като Къмингс, е макиавелистки настроена фигура в партията на Консерваторите. Двамата като екип започват в опозиция, а след това, когато торите печелят властта, Гов е назначен за министър на образованието, а Къмингс става част от политическия му кабинет.

Според онези, които го познават наистина от онова време, Къмингс е от хората, които не се притесняват да се набутат в мръсотията на политиката в Уестминстър, за да има достъп до повече информация и възможности за извъртане на ръце.

Някъде по това време журналистът Патрик Уинтауър го определя в един свой текст като "Или луд, или лош, или брилянтен. Най-вероятно по малко и от трите." За някои от партията му обаче нито методите му, нито идеологията му предизвикват одобрение като някои от тези политици смятат Къмингс за луд идеалист.

Това "ползотворно" сътрудничество продължава около 7 години, докато през 2014 г. Къмингс не напуска поста си в Министерството на образованието и екипа на Гов, след като пише мащабно есе от 240 страници за превръщането на Великобритания в "меритократичен технополис" - нещо, което не приляга особено на цялостната идеология на торите.

Така че частта с ръбатия странен идеалист, който не се долюбва с традиционните лица на консерваторите, е отразена доста добре във филма за Брекзит.

Затова и изненадващ донякъде е ходът именно на Къмингс да бъде поверена стратегията за кампанията за напускане на Европейския съюз на обявения от Дейвид Камерън референдум през 2016 г. Оказва се обаче, че той е идеалният човек за поста.

Въпреки невзрачния си и често размъкнат външен вид и доста острия си език (също представени във филма по много добър начин), той успява да поведе кампания, която в началото е смятана за обречена. И прави това чрез тежка смесица от пропагандни техники и високотехнологични "задни вратички" към реалните мисли и желания на избирателите.

Къмингс не се притеснява от това да използва изкривяване на реална информация, изваждането й от контекст и дори директни лъжи, за да повлияе на емоционалните нагласи на избирателите в страната, засилвайки страховете им от имигрантите и експлоатирайки чувството им на несигурност и изолираност от всичко случващо се в страната.

Скандалът покрай изтичането на данни от Facebook към компании като Cambridge Analytica и Aggregate IQ беше съсредоточен предимно върху източването на информацията, а не върху това как се използва тя - именно в кампанията за референдума за Брекзит.

Къмингс се възползва от услугите на Aggregate IQ, за да достигне до милиони потребители в социалните мрежи с персонално таргетирани реклами, сеещи страх и съмнения - от приемането на Турция в ЕС, през милионите мигранти, стичащи се към Острова, та до загубата на пари и работни места.

Той експлоатира всяка неувереност, всяко съмнение, всяко извинение на политиците с Европа и Брюксел, за да изгради кампанията си - "Да гласуваме за напускане, да поемем пак контрол!"

Резултатът е брутално разделение, разбиване на целия демократичен дебат по темата и абсолютна неяснота по това какво всъщност ще се случи ако Великобритания напусне Европейския съюз. Резултатите обаче са факт - победа за Брекзит - и те не се интересуват от това как е постигнат този резултат.

След самия референдум на бял свят излизат много повече съмнителни неща от това, което се знаеше за кампанията - от неправомерно нарушаване на лимитите на разходите за кампаниите, през съмнителни сделки с още по-съмнителни хора до злоупотреба с данни за манипулиране на психологически податливи хора. И всичко това с едната крайна цел - напускането на ЕС.

Истинският Доминик Къмингс успява да манипулира и да играе по тънките струни на душевността на една голяма част от британците, насъсквайки цялата страна сама срещу себе си. И това не е нито романтично, нито особено гениално нещо. Фактът обаче е, че носи победа на неговата кауза.

Около година след това той вече изразява своето разочарование от всичко - макар и не толкова от идеята за напускане на ЕС, колкото от слабото й изпълнение, което вкарва страната в криза.

Като истински майстор на извъртането на нещата в свой туит той твърди, че още от началото е смятал провеждането на референдум по темата за "тъпа идея".

Oще: brexit: the uncivil war  бенедикт къмбърбач  брекзит  доминик къмингс  лъжи  манипулатор  манипулация  референдум  стратег 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

2 Белка&Стрелка | 13.04.201914:26

Не виждам нищо което всеки редови политик не прави убеден в каузата си, разликата е че Брекзита ще бръкне в джоба ма доста хора и сега ще го изкарат егати дявола този. А другите а закона за фалшивите новини какво става - нищо зсщото трябва да се спре всякаква политическа дейност ако има такув закон, всяка реклма на партии и т.н. Защото всичко са маскари и всичкоте лъжат и всички го правят за добро. Най доброто което могат да направят е да оствят британците да си изсърбат попарата докрай и после да ги питат дали искат пак да са част от съюза.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 13:11

1 Бай Пешо Танкиста | 13.04.201910:40

Тоя боклук ще му е малко да го обесят пред Уестминстър... Трябва целият му род да бъде изтребен.
   

оценка

+0 -0