Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фалшивите кумири на демокрацията

Мианмар на Аун Сан Су Чи - етнически чистки, цензура и произвол Снимка: Getty Images
Мианмар на Аун Сан Су Чи - етнически чистки, цензура и произвол

Нобелов лауреат за мир, застъпничка за свободата на словото и демокрацията, любимка на световните медии - доскоро Аун Сан Су Чи беше сравнявана с фигури като Нелсън Мандела, Мартин Лутер Кинг и Далай Лама.

В продължение на десетилетия Су Чи беше смятана за лице на борбата за свобода в Мианмар. Дори U2 й посветиха песента си "Walk On" от 2001 г.

По време на дългите години, в които тя беше поставена под домашен арест от военната хунта, чуждестранните кореспонденти пренасяха посланията й за мирна съпротива по целия свят.

Сега 73-годишната Аун Сан Су Чи е лидер на упралвяващата партия и продължава да се радва на обожанието на сънародниците си. Отношението на световните правителства и правозащитните организации към нея обаче се промени драстично за последната година. Причината: тежката хуманитарна криза в региона Ракхийн, която беше провокирана от армията на Мианмар срещу малцинствената група на рохингите (мюсюлмани в преимуществено будистката страна).

Разследване на ООН показва, че военната акция е проведена с "намерението да се проведе геноцид". Близо 700 000 души бяха изгонени от домовете си и са принудени да живеят в бежански лагери в Бангладеш. Рохингите свидетелстват за масови убийства, изнасилвания, брутален физически и психически тормоз от страна на военните, като не желаят да се връщат обратно в Мианмар. Въпреки призивите на световната общност - Аун Сан Су Чи отказа да се намеси в прекратяването на кризата.

Последният удар по репутацията й на борец за свобода е странното дело срещу двама кореспонденти на агенция "Ройтерс", които бяха осъдени на 7 години затвор заради "разкриване на държавна тайна".

Журналистите Уа Лон (32 г.) и Кяу Со У (28 г.) се занимават активно с отразяване на военните престъпления и последиците от прогонването на рохингите. Последното им разследване е посветено на екзекуцията на 10 души в селището Ин Дин, чиито трупове са заровени в масов гроб. Двамата успяват да свържат лица от службите за сигурност с убийството, като разполагат и със снимков материал от разстрела.

Кореспондентът на "Ройтерс" Уа Лон е ескортиран от съда (Снимка: Getty Images)

На 12 декември 2017 г. двамата репортери са арестувани по време на полицейска операция и са обвинени в придобиването на документи с класифицирана информация. Делото се води по т.нар. Закон за официалните тайни, наследен от времето на британското колониално управление (1824-1948).

От самото начало на процеса Уа Лон и Кяу Со У твърдят, че са жертва на активно мероприятие на службите. Двамата са поканени в ресторант от полицейски служители с обещанието да им бъдат предоставени документи, доказващи вината на армията за клането в Ин Дин.

Малко след получаването на документите се появява друг екип от полицаи, които арестуват журналистите.

Един от свидетелите на обвинението - капитан от полицията - признава, че срещата в ресторанта е била "постановка", с цел Лон и Со У да бъдат компрометирани и наказани за отразяването на кризата с рохингите-мюсюлмани.

Впоследствие свидетелят е осъден на 1 година затвор за нарушаване на служебните регулации, а семейството му е изгонено от общинското жилище.

Делото продължава въпреки противоречивите показания и въпреки данните, които показват, че подхвърлените документи не са съдържали нито класифицирана информация, нито данни, засягащи националната сигурност.

Съдът отказва поредица от молбите им да бъдат пуснати на свобода под парична гаранция. И двамата подсъдими свидетелстват, че са били подложени на груб натиск по време на първоначалните разпити в полицията.

Лон и Со У са прибрани в затвора Инсеин, който е добре познат на самата Аун Сан Су Чи и на десетки репресирани по политически причини граждани на Мианмар. Институцията е символ на военния режим, известна е с нечовешките си условия и мъчения на арестанти.

На 10 август съпругата на Уа Лон ражда първото им дете. До този момент журналистът не е успял да види новородената си дъщеря.

Процесът срещу Уа Лон и Кяу Со У е наблюдаван по целия свят - - както от професионални журналистически асоциации, така и от политически и обществени лидери.

Папа Франциск напомни на Мианмар, че правото на информация е право, което трябва да бъде защитавано винаги.

"Държавите, които имат какво да крият, винаги пречат на медиите и на свободната преса. Трябва да се борим за тази свобода. Трябва да се борим", казва Светият отец в интервю за "Ройтерс".

Американският президент Бил Клинтън (1993-2001) призова журналистите да бъдат освободени незабавно и нарече "неприемливо" задържането им. През март 2018 г. Амал Клуни се включи в екипа по защитата на Уа Лон и Кяу Со У. За местните журналисти процесът е символ на илюзията за свободно общество, която се налага в Мианмар след края на военния режим. Свободата, за която Аун Сан Су Чи претендира да носи като лидер, е само "холограма", твърдят местни журналисти. Десетки активисти излязоха на протест в най-големия град в страната Янгон в подкрепа на колегите си.

И двамата подсъдими са израснали в епоха на исторически обрати. Родени са в периода на бунта на поколението '88 - демократично движение, чието надигане е потушено с кървава агресия. Наблюдавали са как военната диктатура се отваря към света през последното десетилетие - рядко срещан преход към демокрация в регион, управляван от авторитарни режими. Държавната цензура в Мианмар е вдигната едва през 2012 г., след което местните медии започват първите си опити за работа в свободна среда.

Много от журналистите са вярвали, че партията на Су Чи ще сложи началото на златна ера за държавата. Вместо това - старите форми на натиск се завръщат под нов флаг.

Присъдите на Уа Лон и Кяу Со У бяха прочетени седмица след като международно разследване под егидата на ООН описа мащаба на насилието в провинцията Ракхайн и обвини лично главнокомандващия на армията на Мианмар за провеждането на етническо и религиозно прочистване срещу рохингите. Разследващите от ООН твърдят, че трябва да бъдат повдигнати обвинения за геноцид срещу няколко висши офицери от армията и силно критикуват Аун Сан Су Чи за това, че не е използвала моралния си авторитет за закрила на малцинството.

Общественото мнение в Мианмар обаче е на нейна страна. Критиките се отричат като "фалшиви новини". Симпатиите към личността на Су Чи и широко разпространената неприязън на местните хора към рохингите стесняват полето за опозиционно говорене. В социалните мрежи наричат подсъдимите журналисти "предатели спрямо расата и религията си".

"Това е тъжен ден за Мианмар, за журналистите от "Ройтерс" Уа Лон и Кяу Со У и за пресата навсякъде. Няма да чакаме, докато Уа Лон и Кяу Со У страдат от несправедливостта. Ще преценим как да процедираме в следващите дни, включително - дали да потърсим помощ от международен форум", каза главният редактор на световната информационна агенция Стивън Джей Адлър.

Има индикации, че Аун Сан Су Чи може да посъветва президента на Мианмар да амнистира двамата журналисти в края на съдебния процес. Това твърди Арън Конъли, директор на политически тинк-танк в Австралия, който се позовава на данни от сътрудници на Су Чи.

Дали това ще се случи и колко още унижения ще претърпят подсъдимите, преди "лицето на свободата" в Мианмар да се намеси, остава под сериозен въпрос.

Международният съд в Хага все още обмисля дали има юрисдикция да се произнася по съмненията за геноцид в Мианмар. САЩ, ЕС и Канада наложиха санкции върху полицейски и военни служители, свързани с репресиите.

 

Най-четените