Webcafe

Малкото селце, заради което Европа пътува свободно

Webcafe, по Би Би Си
04.12.2018, 11:00 (обновена 05.12.2018, 14:31)
шенген

Снимка: © Getty Images

Сега прочутото Шенгенско споразумение беше подписано в малко селце в югоизточен Люксембург, локация, потънала в символизъм

Ако мигнете, можете да пропуснете, че сте преминали през някоя от по-малките европейски държави. Прекрасен пример е Люксембург, който може да бъде прекосен с кола за малко повече от час в най-широката си точка.

Преди да го осъзнаете, вече сте излезли в околните Франция, Германия или Белгия, като само особено наблюдателните ще забележат граничния знак и знамето с ивици на Великото херцогство далеч назад.

Възможността да се случи това донякъде се дължи на скромните размери на страната, но и на люксембургското историческо наследство: договор, подписан преди повече от 30 години в малкото селце Шенген в крайната югоизточна част на страната.

Сега прочутото Шенгенско споразумение драстично промени начина, по който пътуваме из Европа, и продължава да еволюира и до днес.

Не толкова малкият Люксембург

На пръв поглед Люксембург би могъл да се възприема като педантично скучен търговски център, където едрите европейски риби си намират занимавка и се печелят пари. Също така изглежда, че той заема много малко място на картата и в резултат на това често неволно бива пренебрегван като дестинация в полза на по-големите си съседи.

Член и основател на това, което сега е известно под името Европейски съюз, малката държава приютява една от трите столици на ЕС - град Люксембург (наравно с Брюксел и Страсбург) - и остава основен играч в управлението на Евросъюза.

Люксембург е конституционна монархия, вклинила се между двете гигантски републики Франция и Германия, и плаща цената за местоположението си не в една, а в цели две световни войни, което гарантира, че има достатъчно богата история.

Тя има процъфтяваща местна винена индустрия, впечатляваща ресторантска сцена, безброй музеи и мемориали (от включената в списъка на ЮНЕСКО крепост и стария градски център до гроба на генерал Джордж С. Патън-младши) и привидно вродена любов към морските дарове, сиренето и всякакви печива.

През 1985-а Люксембург също така е решаващ фактор в създаването на фундаментален законодателен акт: подписването на Шенгенския договор, едностранно споразумение, гарантиращо пътувания без граници между членките на ЕС.

В търсене на това историческо място трябва да търгнете по долината на Мозел, тиха, непретенциозна част от източен Люксембург. Река Мозел бавно се вие на юг като служи като естествена граница между Люксембург и Германия. Долината има водеща роля за винопроизводството в страната, а редове от лозя надвисват над ниските хълмове, прекъсвани само от струпвания на градове и села.

Точно когато смятате, че вече излизате от страната, пристигате в малкия Шенген, скътан сред лозята по западния бряг на Мозел. С по-малко от 520 жители, той определено не е нашумяло име и популярна оживена дестинация, каквато би се очаквала предвид споразумението, променило начина, по който хората пътуват в Европа.

Въпреки това точно там, в мрачна сутрин на 14 юни 1985-а, представители на Белгия, Франция, Люксембург, Западна Германия (по това време) и Холандия са се събрали официално да сключат споразумението за тази революционна нова зона без граници.

Малко история

Броят европейски договори, съюзи, контра-съюзявания и контра-договори, появили се през втората половина на XX век, е главозамайващ. Списъкът подчертава бюрокрацията, но разбирането на част от различните съюзи по това време доста улеснява подготовката на случилото се в Шенген, така че имайте търпение.

След края на Втората световна война Белгия, Люксембург и Холандия се съюзяват, за да основат "Бенелюкс". Този тристранен съюз признава предимствата, които биха възникнали от неизбежно трудните десетилетия на съвместна работа, и се надява да насърчи търговията чрез митническо споразумение.

На база Бенелюкс, Римският договор от 1957-а създава Европейската икономическа общност (ЕИО), разширен митнически съюз от шест страни-основателки (Бенелюкс и Западна Германия, Франция и Италия).

Към началото на 80-те години членките на ЕИО вече са 10 и въпреки че са въведени само бързи гранични проверки между тези държави, реалността е, че това все пак спира потока от трафик, изисква човешки ресурс и все повече се възприема като ненужни формалности.

Концепцията за едностранно вътрешно пътуване без граници обаче разделя членките - половината искат свободно движение само за граждани на ЕС и поради това държат да продължават да се ангажират с вътрешни гранични проверки, за да правят разграничение между граждани и не-граждани на ЕС.

Както обяснява Мартина Кнейп, ръководител на Европейския музей в Шенген, идеята за отворени граници през 1985-а е била нещо изключително - почти утопия. Никой реално не е вярвал, че това ще се превърне в реалност.

Петте оставащи членки (Бенелюкс, Франция и Западна Германия), стремящи се да реализират свободно движение на хора и стоки, се ангажират да наложат създаването на тази свободна зона, на която Шенген впоследствие дава името си.

Защо точно Шенген?

Когато Люксембург предстои да поеме председателството на ЕИО, малката държава получава правото да избере къде да се случи подписването на договора. И се получава така, че Шенген е единственото място, където Франция и Германия имат обща граница с членка на Бенелюкс, което осигурява предпочитаната дестинация за важното събитие.

На мястото, където се срещат трите държави, изборът на Шенген тъне в символизъм. За да се гарантира, че случващото се е неутрално събитие, подписващите договора се събират на увеселителен круизен кораб, "Принцеса Мари-Астрид", където подписват споразумението. Круизният кораб е закотвен максимално близо до тройната граница, която преминава по средата на река Мозел.

Въпреки това подписването на договора в Шенген не успява да привлече голяма подкрепа или внимание по онова време. Освен пет от членките на ЕИО, които открито са против него, много представители на всички страни просто не вярват, че то ще влезе в сила или ще постигне успех. Поради това на този ден не е присъствал нито един държавен глава от петте подписващи договора държави.

От самото начало споразумението бива подценявано и смятано за експеримент, а не за нещо, което ще просъществува дълго. Това се утежнява от неизбежната бюрокрация, която гарантира, че пълната отмяна на вътрешните граници между петте страни-основателки не се случва по-рано от 1995 г.

Шенгенската зона сега

Понастоящем Шенгенската зона включва 26 страни-членки. От тях 22 са членове на ЕС, а четири (Исландия, Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн) не са в съюза.

Шенген си има своите критици и сега, също както ги е имал и тогава. Мигрантската криза в последно време и терористичните атентати в Париж през 2015-а подкопаха принципите на Шенген, като дадоха на противниците на отворените граници предостатъчно амуниции, за да нанесат удар на усилията за приобщаване в споразумението.

Въпреки това Шенгенската зона продължава да се разраства, макар и процесът на присъединяване към нея да остава труден и тромав. Политически решения все още определят кой може да се присъедини, тъй като новите членки трябва единодушно да получат одобрение.

България и Румъния например редовно са получавали вето срещу присъединяването към Шенген, основно заради опасения от вътрешната корупция и сигурността на външните им граници. Всъщност никоя държава не се е присъединявала към Шенгенската зона от няколко години; Лихтенщайн беше последната добавена държава през 2011 г.

Въпреки това предимствата на Шенген много надминават недостатъците, поне за повечето хора. Шенгенското споразумение е нещо, което засяга ежедневния живот на сички страни-членки на Шенген - около 400 млн. души.

За местните жители това означава най-различни неща - от посещаване на приятели и отиване на работа до отскачането в Люксембург, за да се възползват от относително ниските акцизи на горивата в страната, сравнени с нейните съседи, особено по отношение на дизела.

Що се отнася до пътешествениците, Шенгенското споразумение дава незабавен достъп до всички страни-членки, като прави пътуването - по обичайни пътища, с влак или по въздуха - по-бързо и по-лесно. Ако добавим към това и Шенгенската виза, която позволява на пътешественици, които не са от ЕС, да кандидатстват за само една виза, важаща за 90 дни, с право на влизане във всички страни-участнички, привлекателността на Шенген е очебийна, доколкото споразумението пести на пътниците и време, и пари.

Какво да кажем за самия Шенген?

Тъй като Шенген е далеч от каквито и да е основни пътни артерии, вероятно е да се окажете там само ако съзнателно го изберете като дестинация. На около 35 км от град Люксембург пътят отвежда през гори, през селскостопански земи и в долината на Мозел.

Пейзажите се променят доста забележимо. Оттам пътят е приятен и върви успоредно на реката, като се вие между покритите с лозя склонове и река Мозел до епицентъра на Шенген, Европейския музей. Там историята как се е появила Шенгенската зона е умело разказана чрез интерактивна експозиция вътре и разнообразни монументи отвън.

Не е за изпускане витрината с официални кепета на граничари от страните-членки към момента, в който те са се присъединили към зоната, всяка от тях демонстрираща национална идентичност, пожертвана в името на функционирането на Шенген.

Части от Берлинската стена са разположени перфектно пред музея, за да ни напомнят, че стените - в този случай, световноизвестният армиран бетон от една от основателките на споразумението - не е задължително да остават на мястото си завинаги.

По-нататък пред музея ще откриете три стели или стоманени плочи, всяка със собствена звезда, отдаваща почит на основателите на Шенген. Накрая стоят поразителните Колони на нациите, които прекрасно разкриват емблематични гледки от всяка от членките на Шенгенската зона.

Естествено, това спокойно гранично селце може да предложи много повече от само международното законодателство.

Посетителите могат да останат за по-дълго, за да се насладят на речен круиз по Мозел, да изкачат пеша или с колела околните хълмове, или да пробват креман (уважаваното пенливо бяло вино, присъщо на региона), за да усетят какъв е животът в Шенген, малкото провинциално селце, което вече завинаги е останало в аналите на историята.

Oще: белгия  германия  европейски съюз  ес  люксембург  мозел  пътуване  река мозел  свободно пътуване  село шенген  франция  шенген  шенгенско споразумение 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.