Webcafe

Естествените продукти, които може да заменят пластмасата

Webcafe по BBC
29.01.2019, 09:18 (обновена 30.01.2019, 11:27)
Плаж, замърсен с пластмаса

Снимка: © Getty

Светът трябва да се изправи пред токсичните резултати от любовта ни към пластмасата. Дали природата може да ни предложи алтернативи?

Когато стане дума за вредата от пластмасата за еднократна употреба, основните критики се насочват към сламките за пиене и полиетиленовите торбички.

Истинското бедствие в този казус обаче е това колко много ние разчитаме на пластмасовите продукти за еднократно ползване.

Те са навсякъде - от транспорта до производството и свързаните с храненето услуги. Борбата с това "бяло замърсяване" изисква фундаментална промяна в самите материали.

За щастие учените, инженерите и дизайнерите изместват вниманието си към екологични алтернативи, създаващи затворени екосистеми, след които не остават много отпадъци – като течно дърво, изолация от водорасли и полимерни заместители, направени от ферментирала растителна скорбяла - например от царевица или картофи.

Тези алтернативи не само спомагат за ограничаване на вълната от пластмаса, която залива света. Те също така дават решение на проблеми като безопасното осигуряване на подслон за нарастващото население на Земята, намаляване на въглеродните емисии и връщане на хранителните вещества в почвата.

Каменна вълна

За да се превърне един от най-обилните ресурси в света в нещо полезно и устойчиво, е нужна специален вид алхимия. Каменната вълна се получава от естествен вулканичен камък  — същия тип материал, който се образува след изстиването на лавата – и краен продукт от производството на стомана, наречен шлака. Тези вещества се стопяват заедно и се издърпват на фибри, донякъде наподобяващи захарен памук.

За разлика от изолацията от фибростъкло (която се прави от рециклирано стъкло), или полимерна пяна (проводими материали, често използвани за спиране на отделянето на топлина от тавански помещения и покриви), каменната вълна може да бъде проектирана с уникални свойства, включително огнеупорност, водоустойчивост, акустични и термални свойства, и издръжливост на екстремни климатични условия.

През последните няколко години каменната вълна набра популярност сред интересуващите се от екология архитекти и дизайнери в търсенето им на по-устойчиви строителни материали, които все пак да са икономически изгодни и естетични.

Rockwool Group са водещ производител на изолация от каменна вълна, като имат производствени съоръжения в Европа, Северна Америка и Азия. Компанията е инсталирала каменна вълна в комерсиални и индустриални сгради по цял свят, включително в лондонската O2 Arena и летището в Хонконг.

Със зачестяването на пожарите и наводненията, каменната вълна може да осигури на собствениците на къщи допълнителна безопасност при природни бедствия.

Микотектура

Гъбите не са само вкусно допълнение към храната. Скоро увивните и горски гъби може да заменят материали като полистирен, защитни опаковки, изолация, акустична изолация, материалите с морски произход и дори кожени продукти.

MycoWorks - екип от креативни инженери, дизайнери и учени - работи по извличането на вегетативни тъкани на гъби и втвърдяването им в нови структури. Гъбите биват селектирани така, както това се прави с други органични материали като гума или корк. Друга компания, нюйоркската Evocative Design, използва мицел като свързващ агент за скрепване на дървени панели, както и за огнеупорни опаковки.

Мицелът може да се отглежда в почти всякакви селскостопански отпадъци (от рода на дървени стърготини или черупки от шам-фъстък). Гъбите растат в материала, който може да бъде конфигуриран в каквато и да е форма. В резултат това се получават естествени полимери, които се слепват като най-силното възможно лепило. Чрез "изпичане" на гъбите на точна температура те стават инертни, с което се гарантира, че няма да поникнат внезапно при дъжд.

Тухли от урина

Циментът, основната съставка на бетона, е причината за около 5% от световните емисии на въглероден двуокис. Учените и инженерите работят по разработката на не толкова енергийно интензивни алтернативи, включително тухли, направени от отпадъчно пивоварно зърно; бетон, моделиран по образеца на древните римски вълноломи (римляните са правили бетон, като са смесвали варовик и вулканичен камък, за да получат хоросан, много устойчив материал); и тухли, направени от… урина.

Като част от дипломен проект, студентът от Единбургската художествена академия Питър Тримбъл е работил върху проект на тема устойчиво развитие. Почти случайно той е създал "био-камък": смесица от пясък (един от най-обилните и често срещани ресурси на Земята), хранителни вещества и урея – химическо вещество, присъстващо в човешката урина.

Чрез внасяне на бактериален разтвор в пълен с пясък съд, Тримбъл е провел стотици експерименти в рамките на година, докато е усъвършенствал рецептата. В крайна сметка микробите са метаболизирали смесицата от пясък, урея и калциев хлорид, като са създали лепило, което здраво скрепява пясъчните молекули.

Проектът на Тримбъл е възможна алтернатива на енергийно интензивните методи. Биокамъкът не генерира парникови газове и за създаването му се използват широко достъпни суровини. Материалът на Тримбъл се нуждае от заздравяване, за да бъде толкова устойчив като бетона, но би могъл да се превърне в евтин начин за строеж на временни сгради, например.

Най-малкото, биокамъкът е провокирал дискусии за начините, по които индустриалното производство може да бъде направено по-устойчиво, особено в страните от Субсахарска Африка и други развиващи се държави, където пясъкът е леснодостъпен.

Тези био-тухли обаче имат и недостатъци от екологична гледна точка: бактериалният метаболизъм, който ги заздравява, също така превръща уреята в амоняк, който може да замърси подпочвените води, ако попадне в околната среда.

Използваните в съвременното строителство материали не винаги са екологични. Снимка: Getty

По-екологични ПДЧ плоскости

Плоскостите от пресовани дървесни стърготини и смола, които се използват в производството на мебели и кухненски шкафове, не са пример за екологичното строителство.

Причината е, че лепилото, което скрепва дървесните фибри на ПДЧ, традиционно съдържа формалдехид – безцветен, горим химикал със силна миризма, доказано канцерогенен и известен като дразнител на дихателната система. Това означава, че вашата секция от фалшива дървесина тихомълком "обгазява" въздуха с токсини.

Компанията NU Green е създала материалa „Uniboard", състоящ се от 100% рециклирани или реконструирани дървесни фибри. Uniboard генерира много по-малко парникови газове от традиционните ПДЧ плоскости и не съдържа токсини. Материалът е първият пример за това как могат да бъдат използвани възобновяеми фибри - като царевични стъбла и хмел, както и смола без добавен формалдехид вместо лепило.

Не е особена тайна, че извличането на петрол, което е необходимо за производството на пластмаса, има тежки последици за околната среда. Още по-вредно е изхвърлянето на пластмасата: токсичните химикали, съдържащи се в нея, често проникват в храни, напитки и подпочвени води.

Шокиращо, но факт: рециклирането само забавя пътя на пластмасата към сметищата или океаните, където тя се разпада на все по-малки и по-малки частици, които никога не се разграждат напълно по естествен път. Някои анализи предсказват, че към 2030 г. 111 млн. тона пластмаси ще изпълват сметищата и океаните.

Рециклирането е стъпка в правилната посока, но за да се променят наистина нещата, трябва да мислим за алтернативи на пластмасите и използването на повече възобновяеми ресурси.

Oще: екология  замърсяване  океани  околна среда  пластмаса  пластмасови продукти  полиетиленови торбички  рециклиране  свят  строителни материали  строителство 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.