Webcafe

За едни боклук, за други - злато... или поне 5-6 евро на ден

Webcafe по BIRN
04.04.2019, 17:18 (обновена 07.04.2019, 13:19)
сметище

Снимка: © Getty Images

Косово и големият проблем с нелегалните събирачи на скрап

Ровейки из торбите за смет между гниещата вече храна и останалите битови отпадъци, 12-годишната Ресимие вади всичко, което би имало някаква стойност - пластмасови бутилки, кенчета от безалкохолни напитки, кабели... Всички тези малки "съкровища" отиват в дървената количка, бутана от чичо й.

От най-ранна сутрин двамата обикалят улиците на Косово поле, град на юг от Прищина, за да ровят в боклука на хората. Самият град е известен като център на косовската индустрия за рециклиране.

Самата Ресимие се хвали, че по този начин изкарва 6 до 7 евро на ден. Момиченцето е подстригано късо и носи сиво-розова тениска с надпис "Love Fashion". Нейните 6-7 евро обаче са нищожна част от целия процес на рециклиране, задвижван в града.

Хиляди хора се занимават с това да ровят по кофите и контейнерите, търсейки пластмаса, хартия и метали в изхвърлените боклуци срещу няколко евро на ден.

Косово може и да няма публична програма за рециклиране, но това не означава, че не рециклира с пълна сила. Посредници изкупуват от събирачите всичкия събран "полезен" в пунктовете за рециклиране. След това всичко се разпределя и препродава на по-големи западни компании, които превръщат отпадъците в нещо, което може да се използва отново. Всичко от полиетилен до чугун и стоманена сплав се търси.

Обемът на този пазар се оценява на 40 милиона евро годишно, а скрапта за рециклиране се е превърнала в износ номер едно на Косово за чужбина, показват данни от митниците, цитирани от Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN.

Това е индустрия, изградена на гърба на отчаяно бедните общности, особено сред маргинализираното ромско малцинство в страната. Дискриминацията, неграмотността, безработицата и ограниченото социално осигуряване карат много подобни събирачи на скрап да запретнат ръкави и да се заемат с тази мръсна, а понякога и опасна работа.

Подобно на Ресимие, много от събирачите са деца в училищна и дори предучилищна възраст. Те обаче са принудени да се махнат от училище, за да осигуряват пари за семействата си, вкарвайки ги в един порочен кръг на бедност, който се повтаря поколение след поколение.

Необразованите родители взимат със себе си децата, за да претърсват кофите за боклук. Така децата също остават необразовани и след време правят същото със своите деца, обяснява Елизабет Гоуинг, ръководител на неправителствена организация, занимаваща се с проблемите на малцинствата в Косово.

Хилми Яшари, независимият омбудсман на Косово, коментира, че тежкото положение, в което са децата събирачи на скрап, представлява сериозен проблем за защитата на човешките им права.

"Те живеят в неприемливи физически, социални и психологически условия. Не ходят на училище и често са обект на различни форми на насилие, злоупотреба и експлоатация", коментира Яшари и допълва, че е работа на правителството в Прищина да направи нещо по въпроса.

"Професията" си има и рискове. Още с настъпването на зората денят за събирачите на скрап от Косово поле започва. Мъже, жени, момчета и момичета се отправят по улиците, държащи празни чували.

Някои от тях дърпат или бутат нестабилни колички, а неколцина използват и велосипеди с прикрепени към тях ремаркета. Те се отправят към онези квартали, за които се знае, че са богати на "улов". Най-добри са кофите близо до големи жилищни блокове в Прищина, на шест километра на север от Косово поле. Мед, алуминий и батерии са добре дошла част от улова.

Вахиде Дибрани също е излязла да събира боклуци заедно с мъжа си. Те са оставили най-големия си син да се грижи за другите две по-малки деца, докато двамата тръгват с малкия си трактор с ремарке да събират отпадъци. Някои дни са по-добри от други. И въпреки това те са приемани за нещо като играчи на едро.

"Иначе пълниш една голяма торба с боклук и за нея получаваш 5 или 6 евро. Какво можеш да направиш с тези пари?", коментира Вахиде.

Тя има синина по главата си от скорошен инцидент. Била влязла толкова навътре в казана за боклук, за да вземе няколко бутилки и един стар найлонов чорапогащник, че той се преобърнал. Такива опасности идват със самото занимание.

Тя не е единствената с наранявания. Мустафа Байрами, който от 30 години се занимава със събиране на боклуци, има сериозен белег на ръката си от скрило се измежду боклуците парче стъкло. Но това са просто дребни драскотини.

Миналата година Елбасан Исуфи, 24-годишен събирач на скрап, умира, след като бива ударен от булдозер по време на влизане в едно от депата за отпадъци в Косово поле, съобщават местните медии. Междувременно друг случай разказва за 6-годишно момче, нахапано до смърт от кучета, докато се опитвало да събере боклук в един по-краен квартал.

Подобни трагични инциденти са чести новини в косовската преса. Те описват рисковете на "професията". Ако по цял ден се ровиш в боклуците, няма как животът ти да е сигурен и здравословен.

Повечето събирачи на скрап работят часове наред, без да носят ръкавици, маски или каквито и да е предпазни средства.

Междувременно те трябва да се изправят пред всевъзможни боклуци - от бебешки памперси, през ръждиво желязо до гнило месо. Това води до повишен риск от всякакви инфекциозни болести, включително гастроентерит, коремен тиф, салмонела и холера.

Добавете към всичко това и често отвратителните условия, в които тези хора живеят, и ще получите двойно по-голям риск за здравето им, както и това на децата им.

Експертите твърдят, че не само събирачите са изложени на опасност. Техните семейства също са уязвими, особено в бедните общности, където много жилища имат ограничена течаща вода.

В свободното поле, заобиколено от стена от сивкави блокове в сърцето на ромския квартал в Косово поле всички събирачи продават дневния си "улов" на прекупвачите. Дилърите смятат с големите си калкулатори сумите, които да изплащат, а други използват огромните машини, за да смачкват събрания боклук и да го разпределят на различни купчини за различните типове боклуци. За килограм метал цената е 16 евро цента. За килограм пластмаса - 12 евро цента.

Подобни събирачески пунктове има много, но нито един от тях не оперира в съответствие със законите на Косово, още по-малко пък плаща данъци, въпреки че наказанията за подобни търговци и прекупвачи могат да достигнат до внушителните суми от 500 хил. евро глоба. Това обаче са единствените места за предаване на скрап, управлявани от роми.

В голямата си част косовските роми са официално безработни - 78% от всички роми в страната (по данни от преброяването в Косово от 2011 г. това са около 36 хил. души). Голяма част от тях се занимават със събирането на боклук и семействата им зависят, както от това, което ще намерят в кофите, така и от това какви са цените в тези нелегални пунктове за изкупуване на отпадъци.

Колкото и да се събира, голяма част от отпадъците завършват в експортни компании, които искат да спечелят от процъфтяващата международна търговия с рециклируеми материали - особено метали, съставляваща около 55% от целия износ на страната през 2017 г. Част от материала, който се продава навън, идва именно от тези нелегални събирачески пунктове.

Между 2010 и 2017 г. страната е изнесла почти 820 000 тона скрап - основно метал и пластмаса - на стойност средно малко под 43 милиона евро годишно.

Най-големите потребители на косовски отпадъци са Албания, Македония, Италия, Индия и Турция. Най-голямата е компания, наречена Nderimi, която сама е изнесла скрап за почти 22 милиона евро скрап между 2010 и 2015 г., според митнически данни, цитирани от BIRN.

Събирачите признават, че няма такова нещо като лесна работа, но това, което правят те е най-неприятната работа, за която могат да се сетят.

Много от тях казват, че мечтаят да се преместят в чужбина, за да започнат нов живот далеч от гадната смрад на сметището. Но емигрирането изисква пари, а това, което те изкарват от боклуците едва доставя храна на масата.

Истината е, че тези хора буквално живеят ден за ден и всичко това отнема всякакви възможности за излизане от бунището - буквално и преносно, обричайки и децата им на същата съдба.

По-лошото е, че те също така са готови със зъби и нокти да защитават събирачеството, въпреки всичко това. Защото от очите на отчаянието боклукът изглежда като единственото възможно препитание, което не включва кражби и наркотици.

Oще: боклук  боклуци  изкупуване на скрап  метал  пластмаса  скрап  сметище  събирачи  събирачи на скрап  хартия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.