Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Груба любов - новата стратегия на Брюксел за Балканите

Съседите ни трябва да се постараят за влизане в Европейския съюз. Снимка: Getty
Съседите ни трябва да се постараят за влизане в Европейския съюз.

Очаквате червен килим на входа? Ето ви кофа с ледена вода вместо това.

Новата стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани включва перспективата две държави от региона — Сърбия и Черна гора, “потенциално” да бъдат готови за присъединяване към Европейския съюз през 2025 г.

Тя също така предлага засилена подкрепа за четирите други бъдещи членки от региона, който през 90-те години беше обхванат от война и граждански вълнения.

Съюзът обаче ясно заявява на политиците и в шестте държави — Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, че те трябва да подходят много по-сериозно към отстояването на върховенството на закона, ограничаването на корупцията, борбата с организираната престъпност, уреждането на двустранни спорове и реализацията на цяла гама други демократични промени.

“Присъединяването към ЕС е доста повече от чисто технически процес. То е поколенчески избор, базиран на фундаментални ценности, които всяка страна трябва да приеме по-активно, от външни и регионални политики до това какво се преподава на децата в училищата”, се заявява в новата стратегия, която изтече до медиите още преди одобрението й от Европейската комисия.

Ентусиазмът за присъединяване към Европейския съюз е различен в страните от Западните Балкани:

Легенда: синьо - присъединяването към ЕС е добро нещо; светло сиво - нито добро, нито лошо; тъмно сиво - не знам/не искам да кажа; червено - присъединяването ще е лошо за страната.

Стратегията цели да начертае "пътна карта" за присъединителния процес. Това става след като председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер в своя реч миналия септември даде сигнали, че възможността за разширяване на Европейския съюз отново не е табу. Преди това за известно време идеята за прием на нови страни членки беше оставена настрана. Причината бяха негативните реакции сред по-старите страни-членки, породени от нарасналата емиграция от по-бедните държави, наскоро присъединили се към съюза.

Юнкер и други лидери на ЕС проявяват нов интерес към Западните Балкани донякъде и защото са загрижени от засиленото влияние на Русия, Китай и Турция там.

Бежанската криза от 2015-а, в която стотици хиляди мигранти се добраха до Западна Европа през източнобалканския маршрут, също подчерта значимостта на региона за стабилността на съюза.

“Държавите от Западните Балкани сега имат историческият и уникален шанс твърдо и недвусмислено да обвържат бъдещето си с Европейския съюз. Те обаче трябва да действат решително”, заявява стратегията.

Като част от новия стремеж към прием на нови членове, Юнкер възнамерява да посети Западните Балкани за около седмица в края на този месец, като визитите му започват от Скопие на 25 февруари, обяви дипломат от ЕС, запознат с плановете.

Освен възобновения стремеж от Комисията да задълбочи връзките си с региона, България е превърнала Западните Балкани в свой приоритет като настоящ председател на Съвета на ЕС. София през май ще е домакин на среща на високо равнище на лидерите на ЕС и Западните Балкани.

В скорошно интервю българският външен министър Екатерина Захариева призна, че поставянето на Западните Балкани толкова начело сред приоритетите на ЕС носи риска позициите на съюза в региона да пострадат, ако надеждите на гражданите за членство в съюза не се сбъднат.

На срещата на високо равнище през 2003-а Европейският съюз предложи “недвусмислена подкрепа” за потенциални членки от Западните Балкани и обяви, че бъдещето им е в Европейския съюз. 15 години по-късно обаче само една от тях — Хърватия, е станала членка на съюза и изглежда, че ще минат поне още седем години преди още две да последват нейния пример.

Новата стратегия на Комисията предлага по-голяма подкрепа от страна на ЕС към региона в различни сфери — от изпращане на съветници от Европол за подобряване на сигурността до нови ангажименти за инвестиции в различни области - от стартиращи компании до транспортна инфраструктура. Предвижда се през 2018-а общите инвестиции на ЕС в региона да достигнат 1,07 млрд. евро — малко повече, отколкото средно са били харчени в последните 10 години.

Но стратегията, озаглавена “Убедителна перспектива за разширение и засилено ангажиране на ЕС със Западните Балкани”, не пести епитети в описанието на сегашното състояние на потенциалните бъдещи членки на ЕС. Там се посочва, че лостовете на властта във всичките шест държави често са в ръцете на престъпни мрежи и политически кланове.

В документа се твърди, че корупция и връзки с организираната престъпност могат да бъдат открити във „всички нива на управлението и администрацията” в шестте държави. Обръща се внимание и на наличието на „силно преплитане на публични и частни интереси”.

“Нито една от страните от Западните Балкани в момента не може да се счита за функционираща пазарна икономика”, директно се казва на страниците му.

Въпреки че Сърбия и Черна гора са посочени от Европейската комисия като водещи претенденти за членство, документът казва, че евентуалното им присъединяване към 2025 г. е “изключително амбициозен план”. Ясно е обяснено, че лидерите, по-конкретно в Белград, ще трябва да преглътнат някои горчиви хапки по пътя към Брюксел. Преди евентуално присъединяване към ЕС Сърбия ще трябва да завърши и приложи правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово - територията с население от предимно етнически албанци, която обяви независимост от Сърбия преди 10 години.

Също така евентуалните членки трябва да демонстрират “пълно съответствие” с външната политика на ЕС — не особено завоалиран сигнал, че Белград не може да продължава да се стреми към толкова тесни връзки с традиционния си съюзник Русия.

Стратегията обаче съдържа и разочарование за Косово, което не е признато от пет членки на ЕС и не е специално споменато в документа като възможен кандидат за членство в ЕС.

Сърбия и Черна гора, от друга страна, вече са започнали преговори за членство и от комисията казват, че са готови да препоръчат преговори за присъединяване и с Албания и Македония, ако те изпълнят определени условия. Босна и Херцеговина “би могла” да стане кандидат за членство в бъдеще, посочва се в документа.

Федерика Могерини, Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Снимка: Getty

Раздразнен от подобни проблеми заради дългогодишните гранични спорове между страните-членки Словения и Хърватия, Европейският съюз заявява в стратегията, че всякакви такива разногласия трябва да бъдат уредени преди страните да могат да се присъединят към съюза.

В документа се посочва, че е неприемливо за ЕС „да се ангажира в тези спорове и нестабилността, с която те може да са свързани”, както и че трябва да бъдат намерени „обвързващи” решения на подобни междуособици преди дадена страна да се присъедини към съюза.

Комисията също така се надява перспективата за нови членки да тласне сегашните членове на съюза да променят досегашното си поведение и да извършат реформи.

“Самият ЕС трябва да гарантира, че ще е готов институционално да посрещне нови членки след като те изпълнят поставените условия”, казва се в текста, като се лобира за увеличена употреба на квалифицирано мнозинство при гласувания на Европейския съвет вместо вземането на решения само при единодушие, което дава на отделните правителства право на вето.

Активистите за либерална демокрация на Балканите обвиняват ЕС, че подхожда твърде меко към регионалните лидери, които те определят като авторитарни фигури със спорни ангажименти към ценностите на съюза. Новият документ не прибягва до подобно угаждане и може да се тълкува като ясно излагане на правилата пред политическите лидери, като същевременно се насърчават активистите и гражданите да оказват натиск върху тях.

“Правителствата трябва да гарантират по-приобщаващи процеси на реформи, които включват всички ангажирани страни и обществото като цяло. По-важното е, че лидерите в региона трябва да не оставят съмнения за стратегическата си ориентация и ангажименти. Те категорично трябва да поемат отговорност за превръщането на тази историческа възможност в реалност”, заявява стратегията.

 

Най-четените