Webcafe

Саудитските жени не искат вече да търпят

Webcafe по Foreign Policy
22.05.2019, 13:31 (обновена 24.05.2019, 11:43)
Уафа и Маха ал Субайе

Снимка: © Twitter

Бягствата на жени от кралството продължават да растат

Поредицата от събития, довела до драматичното бягство на Уафа и Маха ал Субайе от Саудитска Арабия, звучи почти като сюжет за някой холивудски филм. 25-годишната Уафа и 28-годишната Маха успяват да излъжат семейството си, за да ги пуснат да заминат от родно им забутано градче в Западна Саудитска Арабия - Рания, до столицата Рияд. Решаващият аргумент - там ще живеят с брат си, който ще ги наглежда.

В Рияд те успяват да се сдобият с паспорти и самолетни билети за Истанбул, без семейството им да разбере. На 1 април, на летището в Рияд, те чупят SIM картите на телефоните си, за да избегнат евентуално проследяване - своеобразният "Рубикон" към новия живот.

За да не заподозрат властите нещо, те свалят никабите си. По този начин те създават впечатлението, че са от либерално семейство, което би пуснало двете си дъщери да пътуват сами в чужбина.

Двете си правят селфи и се отпускат за първото си пътуване със самолет в живота си. Целта им била Грузия - най-вече заради слуховете, че страната е връзка с външния свят, и защото саудитските граждани нямат нужда от визи, за да влязат в Грузия.

От Истанбул, сестрите веднага са отлитат на изток към Трабзон, като надеждата им е полетът да не бъде отложен. Рано или късно брат им щял да осъзнае, че сестрите му не са там, където трябва и са избягали - за Уафа се предполагало, че преподава в едно основно училище, а Маха - в една школа по английски език.

В Трабзон те хращат такси, което да ги откара на 180 км до границата с Грузия. В Батуми, курортен град на брега на Черно море, те намират кафене, в което да има само жени, и са помолили за помощ. Една грузинка се смилява над тях и ги настанява в апартамента си. На следващия ден тя ги откарва и до столицата Тбилиси, намираща се на 370 км.

"Когато си мисля за всичко това, имам чувството, че полудявам. В смисъл, аз да направя такова нещо? Беше като в сън", разказва казва Уафа за бягството им. Сестрите разказват историята си на смесица от английски и арабски, на 28 април в малка стая в приют за бежанци край Тбилиси.

Двете сестри твърдят, че са избягали от тормоза и ограниченият у дома, където принципът на попечителство местните обичаи и закони, изискващи жените да получат разрешението от мъж роднина (най-често баща, брат или съпруг) дори и за най-обикновени неща.

Бягството им е успешно, само защото успяват да използват акаунта на баща си в Absher, саудитско мобилно приложение, което позволява на попечителите да отбелязват кога жените имат разрешение да пътуват.

Необичайната история на двете сестри е само една от многото на жени, които бягат от Саудитска Арабия - едно от все още най-лошите места на света за жените. Междувременно обаче правителството и престолонаследникът принц Мохамед бин Салман се хвалят с напредъка по отношение на правата на жените, след като забраната за жените да шофират падна през юни 2018 г.

Един от най-известните случаи на подобни бягства беше този на Рахаф ал Канун (сега Рахаф Мохамед), 18-годишна саудитка, която избяга от семейството си по време на почивка в Кувейт, бягайки към Тайланд. Там тя преживява няколко дни на своеобразна "обсада" в хотелската си стая, заплашена от евентуално депортиране от местните власти. С помощта на социалните медии и един наистина затрогващ призив за помощ тя все пак успя да се спаси и вече живее спокойно в Канада.

Други жени успяват да избягат тайно. Сестрите Субайе проследяват много от тези случаи в Twitter и в тайни WhatsApp групи за саудитски жени.

"Случаите на саудитски жени, бягащи от страната, са показателни за ситуацията на жените в Саудитска Арабия. Въпреки някои ограничени реформи, жените нямат адекватна защита от домашно насилие и тормоз, и като цяло са дискриминирани, основно в резултат на системата мъжко попечителство", заявява Дейна Ахмед от Amnesty International.

Например системата на попечителство все още оставя възможност семействата да решават и контролират напълно живота на жените.

Ако няма позволение, една жена дори не може да напусне сама къщата си. Обичаите в страната все още повеляват жените да имат разрешение дори и да работят да имат нужда от разрешение от попечителите си, за да работят извън къщата.

Според активистите в страната дори и убежищата за жени, бягащи от домашно насилие, служат и като центрове за задържане, тъй като жените понякога имат нужда от разрешение от член на семейството, за да напуснат дори тези убежища, където са се скрили.

Според данните на Amnesty International броят на жените от кралството, кандидатстващи за убежище в други държави, в периода от 2012 до 2017 г. се е утроил и е достигнал 800 случая по цял свят. Те обаче не показват общия брой на бягствата, тъй като много жени не стигат дотам да поискат убежище.

Историята на Маха и Уафа също така поражда въпроса дали домашното насилие може да осигури на някого основание за искане международно убежище.

Този въпрос понастоящем се преразглежда от администрацията на Тръмп в САЩ, която се стреми да ограничи потока от кандидати за убежище от Централна Америка. От 2014 насам, след фундаментален случай, включващ жена от гватемалски произход, която получава убежище в САЩ, бягайки от побоищата и насилието на съпруга си, домашното насилие е приет критерий за бежански статут в САЩ.

Преди 2014, решенията на съдии по имиграционни дела с подобна насоченост са противоречиви.

Полът не е изрично споменат като една от първоначалните категории в Конвенцията на ООН за бежанците от 1951, според която някой може да поиска убежище, защото се бои от преследване; не е споменато и домашното насилие. Интерпретациите на дефинициите за бежанци обаче са еволюирали през годините, обяснява Парасту Хасури, която преподава бежанско право в Американския университет в Кайро.

"Страхът от домашно насилие е станал признат мотив за изискване на убежище в случаи, когато държавата е несклонна или неспособна да осигури защита. Самият факт, че саудитските властите дават уверения, че тези жени няма да пострадат, не е достатъчен, ако има доказателства в документална форма, че жертвите на домашно насилие няма да могат да получат ефективна защита от държавата", коментира тя.

Рахаф Мохамед, саудитската тийнейджърка, на която е било предложено убежище в Канада, е един такъв пример на бежанско законодателство, еволюиращо по начин, който да обхваща и случаи на мотивирано от половата идентичност преследване.

Саудитска Арабия криминализира домашното насилие през 2013 г., но активистите се оплакват, че законът се прилага предимно на думи. Сестрите Субайе казват, че никога не са търсили помощ от полицията, защото са смятали, че това само ще утежни положението им. Те вярват, че полицията не би им помогнала, а семейството им би могло да им отмъсти физически за това, че са проговорили.

"Асо се обърнете към полицията, полицията дори не идва в къщата. Ако полицията дойде, трябва попечителят да излезе и да говори с тях. Как така, по дяволите? Те няма да ни помогнат", казва Маха.

Маха и Уафа са документирали белезите от побои на таен телефон, и са показали пред журналисти снимките. Те са две от общо 10 деца от семейство от средната класа, и казват, че са били най-открити и искрени сред сродниците си, което е провокирало гнева на родителите им. Сестрите изглежда са свикнали на живот без любов в семейството, освен между тях двете.

"Майка ми ни мрази, защото казвахме "не". Тя ни казваше: 'Защо сте такива? Защо не сте като другите ви сестри? Просто правете това, което трябва. И просто мълчете'", спомня си Уафа. Сестрите казват, че членовете на семейството са се свързали с тях с лични съобщения в Twitter чрез фалшиви акаунти. Някои съобщения са ги заплашвали с убийство и насилие и е изглеждало да са от роднини. Други са молили сестрите да се върнат у дома, като изглежда са се използвали псевдоними с надеждата да е по-вероятно сестрите да не игнорират съобщението, ако не знаят, че е от роднини.

Маха и Уафа се надяват да напуснат Грузия и да отидат в западна държава възможно най-скоро след пристигането си. По думите им, те са чели онлайн за избягали саудитски жени, които през Грузия са продължили със самолет към Франция, въпреки че френското посолство в Грузия отказва да потвърди това и отговаря, че посолството “не коментира индивидуални случаи.”

След две седмици, без позитивен отговор от западните посолства, те са писали в Twitter за ситуацията си.

"Преди да бъдем отвлечени и преди да бъдем убити, светът трябва да знае, че сме реални и истински", казва Маха за решението им да използват Twitter, за да разкажат публично историята си.

Когато Маха и Уафа за първи път са пристигнали в Грузия, те са обиколили пеша Тбилиси и са пробвали грузинска храна. Когато журналисти са се срещнали с тях след месец престой в страната, те са били все по-загрижени за безопасността си и рядко са напускали приюта.

Грузия е малка държава с 3,7-милионно население и е популярна дестинация за саудитски туристи. Двете сестри се опасяват, че семейството им може лесно да ги открие и да им отмъсти, че са избягали.

В приюта Уафа споделя как със сестра й са си представяли бъдещето - живот, който би бил труден в Саудитска Арабия заради консервативното ѝ семейство. "Искам да мога да ходя на джогинг сутрин, да се срещам с хора, да пия кафе на обществени места. Искам да видя толкова много неща", разказва тя.

На 7 май, без други публични съобщения, двете сестри писаха в Twitter акаунта си, че са напуснали Грузия. Те също така пишат, че няма да споменават накъде заминават като твърдят, че това е от съображения за сигурност.

"Много държави може да проявяват интерес към подпомагането на саудитски жени в трудно положение, но не искат да провокират вълна от стотици хиляди саудитски жени, които да направят същото, затова и има мотивация тези случаи да остават в тайна", казва Адам Кугъл, изследовател в Human Rights Watch, като обяснява защо сестрите може да са били инструктирани да запазят в тайна новото си местоположение.

Ако бъдат открити, те ще са подложени на преследване от семействата си. Кралството мълчи за това, което се случва с неуспешните бегълки.

За нещата, ставащи зад стените на частните домове никой не говори. Въпреки това много жени продължават да поемат този риск и да се опитват да бягат от домовете си към непознатия Запад.

Ако нови реформи отворят повече възможности за саудитските жени на хартия, обществото като цяло също ще се наложи да се адаптира към тези промени. Междувременно вероятно ще има още саудитски бегълки, които разчитат на света да бъде готов да им окаже помощ.

Oще: бегълки  жени  жени в саудитска арабия  кралство  права на жените  саудитки  саудитска арабия  уафа и маха ал субайе 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

6 dedo adji | 23.05.201923:11

Кико е отчасти прав. За автобуси не знам, но съм сигурен, че жени в цикъл се смятат за нечисти и не се допускат в синагогите и джамиите. В христианството това го няма.
На мен ми направиха впечатление желанията на бежанките:
"Искам да правя джогинг и да пия кафе на публично място" Няма "искам да работя", нито каква работа може да върши. Нищо чудно, че дори либерастки правителства, като канадското, не ги искат.
Няма го дори изконното женско желание "Искам да бъда майка".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

5 boris | 23.05.201908:58

.....Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие!...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.10.2015, 23:08

4 Smith | 23.05.201900:26

Kikone,малко си неграмотен.А да си чувал нещо за Меркел,Мей,Тачър и т.н.?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.11.2015, 17:07

3 Бам | 22.05.201922:26

Абе Киконе, кво пише на тия автобуси в Израел, бе ? "The Bloody Bus" Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.11.2017, 14:05

2 Kikone | 22.05.201921:58

То пък християнството и юдаизмът да не са по-толерантни... просто ги изповядват по прогресивно настроени народи. В Израел жените в цикъл трябва да се возят в отделни автобуси, в будистки Непал по време на същия този цикъл те трябва да живеят в отделни колиби в които сигурно и куче не би живяло. Да сте виждали жена на висок пост в християнска църква макар че няма, поне аз не знам, някъде религиозно ограничение за пола. "Мъжкарски" религий ...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 22.05.201921:34

РЕЛИГИЯТА НА МИРА.......
   

оценка

+1 -0