Референдумът за европейското членство на Великобритания хвърли хиляди хора, особено сред младите, в сериозен конфликт с най-близките им в семейството. Brexit даде началото на разделение на нацията, което няма изгледи скоро да престане, пише британският вестник Guardian.
"Боя се че Brexit ме накара да мразя старите хора", заявява млад британец след референдума. "Виждам например възрастна двойка на улицата и изпитвам към тях и тяхното поколение внезапен и огромен гняв, почти физическа агресия".
Веднага след британския вот за напускане на ЕС, емоциите сред желаещите страната да остане в ЕС избухнаха с всичка сила.
Според данни от националните изследвания 78% от 18 до 24 годишните и 56% от жителите на Великобритания на възраст 25-49 години са гласували за оставането в ЕС. Във възрастовата група между 50 и 64 години за оставането са пуснали глас 44% и само 39% от тези над 65 години са подкрепили статуквото в ЕС.
Brexit вече ясно очертава огромната разлика между желанията на поколението Y и това на така наречените бейби-бумъри, както и на техните родители. Това разделение задължително минава през гнева на младите.
През последните няколко дни, хиляди млади хора избухнаха с понякога фрапиращи статуси в социалните медии. В Тwitter могат да се намерят заявления като "Вече никога няма да отстъпя място във влака на възрастен човек".
Доминиращото мнение сред част от "милениалите" (онези на възраст 18-34 години) е, че що се отнася до Brexit, по-възрастното поколение е гласувало егоистично срещу интересите на останалите.
А какво се случва, ако хората, които са гласували срещу твоите интереси, по някакъв начин ти се падат роднини?
Guardian цитира признанията на някои млади хора.
Стефани е на 21 години и е от градче в северозападна Англия. Тя посещава своите родители по време на референдума. "Точно в момента, когато влязох, бях бомбардирана от въпроси за това от коя страна съм и защо", казва тя. "Не съм от хората, които ще седят в страни от полезните дебати, но моите родители отказваха тотално да видят нещата от моята гледна точка и съзнателно не чуха моя глас".
"След като резултатът от референдума беше ясен, те продължиха да ме обиждат и да принизяват мнението на онези 48% от гласувалите за оставане. Моят баща дори влезе в спор със семейна приятелка, която е гражданин на ЕС и каза, че ако обича толкова много Европа, трябва да напусне Великобритания".
Стефани съвсем не е единствения млад човек, който се сблъсква с проблеми в семейството си, заради референдума.
"Имах ужасни скандали с майка ми и това ми разби сърцето", казва Алекс. "И двамата ми родители гласуваха за напускане, въпреки че ги молех да не го правят. Опитах се да им обясня ефектите, които това би имало върху моето бъдеще и това на децата ми, но всеки път това завършваше с ужасяващи спорове. Сега, като гледам как седят нещата, не ми се иска да ги погледна дори. Може да звучи мелодраматично, но се чувствам толкова предаден от всичко".
Дори да смятате, че Алекс драматизира, осъзнаването на факта, че родителите ти не само са гласували срещу твоите интереси, но и споделят абсолютно различни политически възгледи и ценности от твоите, може да се окаже горчив хап за преглъщане.
Джейми е на 28 и е израснала единствено със своята майка, която е работила усилено, за да осигури трудния живот на своите деца.
"Винаги съм се гордяла с нея и с всичките жертви, които е направила за нас. Тя беше топла, мила, щедра и забавна. Майка ми има силна емпатия и е известна с това, че може да се разплаче, само когато чуе за болестта на роднината на някого. Но ненавижда имигрантите.
Тя гласува за напускане на ЕС, защото не иска да вижда наоколо хора, които не са британци. Въпреки че аз и брат ми бяхме много категорични в доводите си, че трябва да останем в ЕС, тя избра да гласува по друг начин. Защото не харесва местните хора от азиатски произход.
Когато ми разказваше украсени истории колко отвратителни са местните тихи, мирни и почти изцяло възрастни имигранти в съседство, аз се смеех и я успокоявах, че греши. През повечето време приемах нейните възгледи. А сега съм ядосана и засрамена".
Сара също се бори с анти-имигрантските чувства на онези, около нея.
Тя е единствената от цялото й семейство, която е гласувала за оставане в ЕС.
"Израснах в провинцията, където все още са повечето ми роднини, така че се чудя дали това няма общо с техния избор".
Сара разказва, че нейни роднини са я запитали защо онези, гласували за оставането в ЕС, наричат останалите "расисти". "Отговорих, че когато пишеш "Британия над всичко" онлайн, хората предполагат, че споделяш тези възгледи и са склонни да те нарекат расист, хомофоб, сексист..."
След нейното обяснение обаче нещата се влошават. "Моето семейство не е очаровано, че ги наричам "расисти". Целият референдум беше създаден, за да ни раздели и не мисля, че това ще се излекува скоро. Не съм говорила с никой роднина от петък насам".
Естествено, не всички семейни разговори за реферерндума са толкова екстремни.
"Цялото ми семейство гласува за напускане", казва Емма. "Моят брат, който е на 31 години, сега се чувства ужасно заради това и би желал да не е гласувал изобщо. Моите родители винаги са били евроскептици и сега са удовлетворени от резултата. Но майка ми се чувства зле за това, че аз съм разстроена - и че всичките деца на нейните приятели също са разстроени".
Джо също е изненадана от решението на родителите си.
"Моите родители гласуваха за напускане на ЕС. Бях шокирана, когато го разбрах", казва тя. "Те не са расисти и са добре образовани, но явно винаги така са разсъждавали".
"Те са се почувствали излъгани от първоначалната идея на ЕС и в какво се превърна Европа след това. Изглежда техният глас е глас на носталгията".
Когато Джо се чува с майка си в петък, тя разбира, че нейната майка всъщност не е очаквала вотът да мине и е изненадана. "Стори ми се, че нещо е изчезнало и че никога няма пак да бъдем една нация".
Много от младите британци изживяват вота по подобен начин, защото им се струва, че пред тях внезапно са затворени вратите на едно доскоро вероятно бъдеще.
"Сега, заради факта, че моите родители за гласували за напускане на ЕС, няма да мога да работя в около 30 страни", разсъждава жена от Уелс, която говори два европейски езика и през целия си съзнателен живот учи и работи по финансирани от ЕС програми в различни страни.
"Всичко, за което съм учила, откакто се помня, беше захвърлено за миг заради фалшиви конструкции за суверенитет и лъжи за имиграция".
"Именно аз съм от онези граждани, за които гласувалите за напускане искаха да върнат Британия. Но аз не желая тяхната отровна, жалка, малка страна, която не е моя. Ако имам къде да отида, бих изгорила паспорта си".
Но не всички млади хора са гласували за оставането в ЕС.
Емили, на 26 години, е гласувала за напускането, докато нейните родители - за оставане.
"Моят баща каза, че е съкрушен от резултатите, а моят дядо, който е ветеран от Втората световна война заяви, че се притеснява от непредвидимостта на бъдещето". Нейната малка сестра също е гласувала за напускането на ЕС.
"Като млади хора и двете със сестра ми се чувстваме притиснати до стената икономически. Аз плащам почти половината си заплата за наем, докато моите родители имат втора къща, дядо ми от години е пенсионер и системата работи за тях. Но сега, като икономическата реалност стана ясна, не съм убедена, че взех правилното решение.
Майка ми каза, че сме сбъркали, но тя е гласувала за Тачър през 1979-та и ми прости. Баща ми каза да не се притеснявам, защото нищо не можело да е толкова лошо, колкото Великата Депресия, през която той е израснал.
Когато са били деца, те са гладували и дори са яли жълъди, а и не са имали обувки. Днешните хора трябва да се стегнат, смята той. Всичко ще бъде наред в крайна сметка".
