Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво е да си жена в редиците на севернокорейската армия?

Сексуалният тормоз в армията на КНДР е твърде често явление Снимка: Getty Images
Сексуалният тормоз в армията на КНДР е твърде често явление

Лий Со Йон е не просто поредната избягала Северна Корея, но и бивш войник от армията на КНДР. Нейните разкази са ужасяваща смесица от побои, изнасилвания и психически тормоз. А по думите й животът в армията може да бъде толкова тежък, че много от жените на служба спират да имат менструация.

В продължение на почти 10 години Лий спи в стая, която дели с повече от две дузини жени. Всяка от тях има малко шкафче, в което да държи личните си принадлежности. Върху тези шкафчета задължително има две снимки в рамка. Едната е на основателя на Северна Корея - Ким Ир Сен, а втората - на вече покойния му баща Ким Чен Ир.

Тя бяга от страната преди повече от десетилетие, но споменът за миризмата в бетонните казарми без вентилация е все още ясен.

Дюшеците, на които спят, се правят от оризови шушулки. Всички телесни миризми се просмукват в тях и това е меко казано неприятно.

Състоянието на баните също е ужасно. За Лий Со Йон като жена това е едно от най-тежките изпитания. Топла вода няма. Свързват маркуч с планински поток и водата тече директно от него. Понякога от маркуча излизат змии и жаби.

Со Йон е дъщеря на университетски професор и в момента е на 41 години. Тя е израснала в северната част на страната. Много мъже в нейното семейство са били войници и когато гладът започва да съсипва страната през 90-те години, тя се записва за доброволец. Лий е мотивирана от мисълта за гарантирана ежедневна храна, както и хиляди други млади жени.

"Гладът особен капан за жените в Северна Корея. На повечето от тях им се налага да навлязат на трудовия пазар и много от тях стават жертва на лошо отношение, включително физически тормоз и сексуално насилие", казва Джуин Баек, автор на книгата "Скритата революция на Северна Корея"..

В началото, крепена от чувството на патриотизъм и колективизъм, 17-годишната Лий Со Йон харесва живота си в армията.

Тя е впечатлена от отредения й сешоар, въпреки че честата липса на електричество означава, че го ползва доста рядко.

Ежедневният режим за мъжете и за жените е приблизително еднакъв. Жените като цяло имат малко по-кратки физически тренировки, но от тях освен това се очаква да изпълняват ежедневни задължения от рода на чистене и готвене. Мъжете - войници са освободени от тези задачи.

"Севернокорейското общество традиционнно е доминирано от мъжете и в него и до днес се запазват традиционните роли на половете. Жените все още се приемат за ttukong unjeongsu, което буквално се превежда като "държачи на капака на тенджерата". Реалното значение на този израз е, че те би трябвало 'да си стоят в кухнята, където им е мястото'"", казва Жюлиет Морийо, автор на книгата "Северна Корея в 100 въпроса".

Тежката военна подготовка и намаляващите хранителни порциони се отразяват на телата на Лий Со Йон и другите постъпили в армията жени. След шест месеца или година служба те нямат повече менструация заради недохранването и стреса.

Нещо повече, жените войници казват, че се радват, че вече нямат цикъл. Поводът за радост е, че им е толкова тежко, че ако имат и цикъл, би било още по-зле.

Йон твърди, че по време на нейния престой в армията не са им били осигурявани хигиенни средства и че тя и други жени войници често не са имали друг избор, освен да използват наново дамските памучни подложки.

Морийо успява да се срещне с няколко жени от севернокорейската армия и разговорите й с тях потвърждават това. Тя дава пример с едно момиче на 20 години, което вече от над 24 месеца няма менструация.

Лий Со Йон постъпва в армията като доброволка, но през 2015-а става известно, че всички жени в КНДР вече са задължени да преминат през 7 години военна служба след навършване на 18-годишна възраст.

По същото време правителството предприема необичайна стъпка и казва, че в повечето военни поделения ще предостави дамски превръзки от премиум марка, наречена Daedong. Това явно е опит да се изкупят лошите условия от миналото. Също така е начин да се повдигне бойния дух и повече жени да си кажат "За нас ще се грижат там".

На някои женски авиационни отряди са предоставени и козметични продукти от бранд, наречен Pyongyang, след призив от Ким Чен Ун през 2016 г. за производство на севернокорейски козметични продукти, които да се конкурират с глобални марки като Lancome, Chanel и Christian Dior.

Всичко това обаче не може дори в малка степен да се реваншира за целия сексуален тормоз, който по думите на Морийо е изключително разпространен.

Когато се повдигне темата за изнасилванията в армията сред служещите жени - войници, повечето от тях казват, че се случва на други. Нито една не признава, че се е случило на самата нея.

Лий Со Йон също твърди, че не е била изнасилвана по време на престоя си в армията между 1992 и 2001 г., но че много от другите жени там са преживели изнасилвания.

Севернокорейската армия твърди, че приема особено сериозно проблема със сексуалния тормоз като признатите за виновни в изнасилване мъже могат да получат присъди до 7 години затвор.

"В повечето случаи обаче никой не е склонен да свидетелства. Така че мъжете продължават да го правят безнаказано", разказва Жюлиет Морийо.

Тя допълва, че мълчанието за сексуалния тормоз в армията се корени в патриархалните нагласи на севернокорейското общество - същите нагласи, които гарантират, че жените в армията вършат повечето домакински задължения.

Жените от бедни семейства, постъпили в строителни бригади и настанени в малки неофициални казарми или бараки, са в особено несигурно положение според нея.

"Домашното насилие все още е масово приета практика и оплаквания от него не се подават пред властите, така че и в армията е същото. Трябва обаче да подчертая факта, че същата култура на тормоз цари и в южнокорейската армия."

Лий Со Йон, която служи като сержант в сигнален отряд близо до южнокорейската граница, най-накрая напуска армията на 28-годишна възраст. Тя разказва, че е изпитала облекчение от възможността да прекарва повече време със семейството си, но и е чувствала, че не е подготвена за живот извън армията, а и изпитва сериозни финансови затруднения.

През 2008 г. тя решава да избяга в Южна Корея.

При първия си опит за бягство е заловена на границата с Китай и изпратена в лагер за година.

При втория опит, скоро след като излиза от затвора, тя преплува реката Тюмен и навлиза в Китай. Там, на границата, се среща с посредник, който урежда преминаването ѝ през Китай до Южна Корея.

Военната служба в Северна Корея

  • Севернокорейските жени служат поне седем години в армията, а мъжете са задължени да служат 10 години - това е най-дългата задължителна наборна военна служба в света

  • Смята се, че около 40% от жените на възраст между 18 и 25 години са военни - брой, който се очаква да нарасне, тъй като военната служба стана задължителна за жените едва преди 2 години

  • Правителството твърди, че около 15% от бюджета на страната отива за военни разходи, но според някои експерти процентът би могъл да достигне 40%

  • Надарените младежи със специални умения - например в областта на спорта или музиката - могат да бъдат освобождавани от военна служба

Кои са бягащите от Северна Корея?

  • Близо 70% от избягалите от Северна Корея са жени - факт, който според някои е свързан с по-високите нива на безработица сред жените

  • Повече от половината от тях са на възраст между 20 и 30 години, донякъде защото е по-лесно за младите хора да преплуват реки и да издържат на тежкия, свързан с лишения път към свободата

Доколко може да се вярва на бегълците?

Жюлиет Морийо казва, че показанията на Лий Со Йон съвпадат с други описания, които в чувала, но предупреждава, че към думите на бегълците от Северна Корея трябва да се подхожда внимателно.

Има огромно търсене на информация за Северна Корея и това донякъде стимулира хората да разказват преувеличени истории пред медиите, особено когато интервютата им носят добри доходи.

От друга страна, информацията от официални севернокорейски източници често е чиста пропаганда.

Самата Лий Со Йон не е получила заплащане за интервюто си.

 

Най-четените