Webcafe

Президентът, който иска да унищожи собствената си държава

Webcafe, по The Atlantic
02.01.2019, 18:10 (обновена 05.01.2019, 09:01)
милорад додик

Снимка: © Facebook @ Милорад Додик - Milorad Dodik

Милорад Додик е опитен политик и още по-опитен манипулатор

Малко национални лидери са в състояние да нарекат собствената си страна "невъзможна държава". Още по-малко биха настоявали тя да бъде унищожена. Почти никой не би рискувал дългогодишен мир за целта. И тогава на преден план излиза президентът на Босна - Милорад Додик.

Само ден след инагурацията си той категорично казва, че е сърбин, а не босненец.

Босна е само неговата месторабота. Той е сръбски националист, който публично призовава родината си - Република Сръбска - да се дистанцира от Босна.

А дори и като босненски държавен глава, Додик казва, че няма да използва босненския си паспорт при задгранични пътувания. Този тип изблици в изказванията му, които понякога напомнят на Доналд Тръмп, го правят широко известен.

Историята на възхода на Додик доказва, че той всъщност е далеч по-опитен политик, отколкото публичният му образ на грубиян намеква. Мадлин Олбрайт го възхвалява като "глътка свеж въздух". Тя, както и много други, се надява, че той е символ на сбогуването с военните престъпници, които преди са били лидери в региона. Две десетилетия по-късно Додик е възприеман като буйно и непослушно дете, което е заплаха за крехкия мир.

Какво и как се е променило?

В някои отношения историята на Додик не е прецедент. Той мени политическите си пристрастия в зависимост от моментната ситуация, но неизменно възприема Русия за съюзник. В Босна обаче залозите са по-високи и то не само за хората, които живеят там, но и заради наследството на забележителните американски постижения в областта на външната политика.

Като вдига мерника на Босна Додик се прицелва и в Дейтънското споразумение - един от знаковите мирни договори на XX-ти век. Подписано в американска военно-въздушна база през 1995-а, споразумението прекратява най-унищожителния конфликт в Европа след Втората световна война, което завършва с повече от 100 хил. жертви. Заканите на Додик да пренебрегне договора вече му докараха санкции от страна на САЩ.

Дейстънското споразумение оставя всички страни недоволни, но все пак носи крехък мир. Тогава се оформя съвременна Босна като конституцията й е анекс към договора. Страната е разделена на две сравнително равни по големина части.

Това са Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. И двете части си имат собствен президент, премиер и автономия със слаба намеса от правителството във федералната столица Сараево. Няма категорични граници, но различните общества живеят по коренно различен начин.

Додик е бил два пъти министър-председател на Република Сръбска, както и неин президент. Изглежда той има грандиозни планове за територията.

Както много босненски сърби, и той вижда Република Сръбска като страна, която само чака своята пълна независимост, ограничавана от Дейтънското споразумение.

През октомври босненците избраха трима членове на президентството, всеки от които представя основна етническа група. Председателството се предава на ротационен принцип между тримата избраници. През следващите осем месеца Додик ще бъде начело и започна в предсказуемия си бунтарски стил. Преди инагурацията си през ноември той носи знамето на Република Сръбска в Сараево и го издига пред сградата на президентството.

Актът се възприема като провокация, след като републиката неведнъж е намеквала за отцепване. Политици от босненските и хърватските общности молят флагът да бъде свален. Додик не само не отказва да свали знамето, но и заплашва, че ще се откаже от президентството, ако то бъде премахнато.

Освен това той предприема и законови стъпки, с които да постигне целите си. Нов пакет от реформи концентрира още повече власт в ръцете на Република Сръбска. Например тя вече може да има собствено разузнаване заедно с действащата военна полиция. Баня Лука, град в Северна Босна, носи самочувствието на пълноценна столица. Музеите и театрите гордо се обявяват като "национални".

Много от младите хора там не смятат, че има друга политическа реалност. Доста от тях никога не са били в Сараево.

Додик израства в тази част на Босна, в град Лакташи, който се намира северно от Баня Лука. Играе в местния баскетболен отбор и е кмет по време на залеза на социалистическа Югославия. Местните са горди с него и са на мнение, че той защитава Република Сръбска. Той е единственият политик, който вече години наред виждат по билбордовете в града. Постоянството до голяма степен се дължи на таланта на Додик да се нагажда.

За първи път заема поста на премиер на Република Сръбска през 1998-а. През следващите години има известен успех в подобряването облика на републиката - сътрудничи на военните трибунали и им предава редица военни престъпници. Затова е и възприеман като "глътка свеж въздух". Не след дълго ситуацията се променя. За да печели поддръжници, той трябва да използва националистическа, етническа реторика. Откакто започва да го прави - печели всички избори, в които взима участие.

През 2013-а Додик започва да защитава Радован Караджич, който е признат за виновен от международния трибунал по обвинения в геноцид. През 2016-а той сам открива мемориал на Караджич.

Додик не води битки само в родината си.

Докато подкрепя присъединяването на страната си към Европейския съюз, той е противник на влизането й в НАТО. Не е учудващо, че Западът го определя като проруски настроен - нещо, с което самият той се гордее. През март той посреща Нощните вълци - прокремълска рокерска организация. През октомври призовава Република Сръбска да признае анексирането на Крим.

Той трябва да е благодарен и на политическата обстановка в родината си за успехите си. Дейтънското споразумение официализира етническото разделение и улеснява възхода на най-шумните диктатори в региона. Затова и не е трудно да се разбере защо Додик непрекъснато опитва да провокира аудиторията - било то с конспиративни теории, проруски настроения или призиви за отцепване.

А безпогрешната интуиция на Додик се превръща в многомилионна маркетингова кампания. В крайна сметка изборите се печелят с емоции, не със спорове. Може и да изостава от Запада, но в това отношение Босна е много по-напред от него.

Oще: босна  босна и херцеговина  додик  милорад додик  радован караджич  република сръбска  югославия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

6 BaronVino | 03.01.201916:41

“Единственото което се разпада са мозъците на шумадийски сърбежи националисти или незнам си какви тракащи по клавиатури човечета.
Босна няма да се раздели, защото народа там поумнява“

Живял съм доста време там. За съжаление си много далеч от истината. Може да ти се иска но,... Това е един доста изтрадал, разделен народ. Единствените които се пънат да гаворят като “Ние босненците, една държава”, са бошняците. Не хървати, не и сърби. Достатъчно е да отидеш до Мостар или Баня Лука за да разбереш че не си в Босна. Освен знамена и местна власт, дори бирата е съответно хърватска или сръбска,
Не случайно натовската база Бутмир стои още там. А посолството на САЩ е малък Пентагон, което е смешно за държава под 4 милиона. Народа масово напуска държавата, безработицата е над 40%, сериозния бизнес също е аут, корупция и задкулисни игри между трите ентитета, правят политиката невъзможно предвидима. За каква обединена Босна говориш незнам... Сигурно си женен за босанка или имаш роднини... допълнително страната се арабизира и все повече араби купуват евтина земя и строят техни си затворени комплекси. Има 2 мола в центъра на Сараево, построени от араби в които не се продава алкохол. Доста интересен начин да си наложиш традициите, без да питаш никой местен. Страната беше, в топ износители на терористи за Сирия. Така наречените вехаби живеят в села, които следват тотални свои правила. Босна в ЕС и обединена Босна?! Мечта...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.01.2019, 10:22

5 Cilo | 03.01.201915:30

Единственото което се разпада са мозъците на шумадийски сърбежи националисти или незнам си какви тракащи по клавиатури човечета.
Босна няма да се раздели, защото народа там поумнява. А той е един, без значение на кретенски религии или постулати. На свестния човек не му дреме за полумесеци и разпятия, путиновци,ердогановци и тръмповци и незнам си кви простотии.

Има добра домачица за правене на дим, а който иска може и да пие и супер.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 03.01.201914:56

БиХ е изкуствена държава. Изкуствените държави се удържат цели с репресии и рано или късно се разпадат. Някои мирно и цивилизовано, като Чехословакия, други с война. С войни се разпадна изкуствената държава Югославия и на нейно място американците създадоха две мюсюлмански държави в Европа. Югославия я създадоха англофренците след ПСВ и 80 години се правеха, че не виждат как сърбите мачкат българи, хървати и сръбски помаци.
Няма страшно БиХ да се разпадне. Такова неестествено образуване с трима президенти не може да е жизнеспособно. Както сега има две Албании и се готви трета, може да се получат две сръбски републики.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

3 sim4o | 03.01.201914:49

Има ли "босненски народ" и кой му е бабувал, та да се пръкне, можем да изведем от нашата си, българска история .. :

-----------------

" .. В брой 23 на в. “Работничка” в уводната статия за Ньойския договор е казано, че с този договор били отрязани живи части от снагата на България, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Македония, Тракия, Добруджа - живи части от снагата на България? Как е могла редакцията на пролетарския вестник “Работничка” да допусне в своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в.”Работничка” не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа, не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които националистическа България иска да завладее за да ги подложи на зверска колониална експлоатация? Нима не е ясно на редакцията на в.”Работничка” че фашистка, империалистическа България в съгласие с империалистите победители получи живи части от снагата на Македония и Тракия, които като завладени и чужди земи тя подложи на двойна колониална експлоатация и гнет? Как е могла редакцията на в. “Работничка” да допусне тази дива националистическа лъжа за българския характер на Тракия, Македония, също и Добруджа и по такъв начин да стане проводник на великодържавния български шовинизъм и да му даде право върху Македония, Тракия и Добруджа? Случайно ли е допусната от пролетарския вестник “Работничка” тази недопустима грешка или тук има нещо повече? Ако тук има недоглеждане от страна на редакцията - това е една недопустима немарливост. Ако ли пък редакцията действително смята Тракия, Македония и Добруджа за “отрязани части от снагата на България, то това е толкова опасна работа, че трябва веднага да се обърне внимание върху редакцията на оня наш вестник на който е поверена една от най-отговорните задачи на мобилизация на трудещите се жени срещу империалистическата политика на фашистка България и готвещата се война. За честта на в. “Работничка” ние не допускаме редакцията да мисли, че Тракия, Македония и Добруджа са “отрязани части от снагата на България” Но все пак допуснатата грешка на в.”Работничка” трябва да ни накара да се замислим върху следното.
Има не малко класосъзнателни, които мислят, че Македония, Тракия и Добруджа, са български земи. Тези уж класосъзнателни са заблудени от обстоятелството, че в Македония, Тракия и Добруджа наистина живеят значителни компактни маси българско население. Едни от тия уж класосъзнателни (предимно интелигенти) не могат да видят по-далеч от носа си и мъдруват лукаво, а други явно не са ликвидирали с националистическите и шовинистични предразсъдъци, които са още живи у тях. “Разтърси някой руски комунист и ще видиш у него великодържавния руски шовинист” казваше Ленин преди 13 години. “разтърси някой български класосъзнателен и ще видиш у него великодържавния български шовинист” с пълно основание можем да кажем и ние. Ние сме длъжно да вникнем в дълбокия смисъл на думите на великия учител, да разберем колко дълбоко е съумяла буржоазията да вкорени националистичните и шовинистични предразсъдъци в масите, че от тази зараза не са се очистили мнозина класосъзнателни, за да стане ясна всичката важност на нашата задача в борбата срещу великодържавния шовинизъм, както и срещу дребнобуржоазния национализъм. В лицето на онези уж класосъзнателни, които мъдруват върху обстоятелството, че “в Македония, Тракия и Добруджа живее компактно българско население” ние трябва да открием проводници на великобългарския шовинизъм."

---------------
Ей ги , левичарчетата , още са живи , още шават , още се борят с "национализма" ..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.01.2019, 10:22

2 Cilo | 03.01.201910:31

БиХ е "невъзможна" основно във фантазиите на сръбски националисти като този, живеещи още в началото на 20 век.
Босна не само е възможна, но е била възможна още от 12 век, и продължава да е такава в 21 век.
За този шопар Додик сигурно и "Косово е Сърбия", и сърби живеят до Видинско,и има една голяма трагедия и конспирация срещу изстрадалия сръбски народ още от битката при Косово Поле, и няма да изгрее слънцето ако не се повтарят същите мантри. Само че Косово е Косово, Сърбия е Сърбия и т.н.

Трудното съществуване на БиХ е следствие от идиотския примитивен национализъм, който раздели народа . Който познава Босна добре знае че хората говорят едно и също наречие и акцент (между другото различни от акцента в Сърбия), и на практика единственото което ги разделя е религията, натрапена от чужди влияния-всеки знае от къде идват тези пустинни племенни религии- християнство,ислям и т.н....

Колкото и да дрънкат, че всички били сърби, или ислямизирани сърби и хървати, Босна съществува и ще съществува напук на всичко. С прекрасната си природа история и традиция, със обединението на младите хора, нещата ще си дойдат на мястото. А такива задници като милорад, бакир изетбегович и другия католически "хърватски" палячо ще останат в срамните страници на историята на своята земя.
   

оценка

+3 -5

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

1 BaronVino | 03.01.201908:01

Че това е, “невъзможна държава” е абсолютен факт! Само който не е бил там, не го знае. Но тя реално е разделена на три ентитета (не два). Хърватите в Херцеговина, също имат своя местна власт, полицият, кметове, училища итн. Ако добавим и региона Бръчко, стават четири.
Лошото е че, за геополитическата стратегия на “Големия брат” през океана, винаги накрая плащат местните и Европа. Така беше с “Операция Балкани”, Арабската пролет + Сирия и бежанците, така е и с вече на практика сринатата икономически, Порушенкова Украйна, която трябваше да е плацдарм за евентуално нападение срещу Русия. Последните, имат вече близо 10 милиона емигрирали в Европа и Русия. (Тези факти, разбира се от нашите надупени медии се пропускат)
   

оценка

+3 -2