В последните седмици се породи нов консенсус между много юридически анализатори и наблюдатели: специалният прокурор Робърт Мълър, който се занимава с разследването за руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., най-после се доближава в разследването си до президента Доналд Тръмп.
Това може да е вярно, но в момента все още е предимно предположение (и пожелателно мислене за противниците на президента). Остава обаче една съвсем реална възможност - разследването на прокурор Мълър да не покаже нищо компрометиращо самия Доналд Тръмп, семейството му и висшите му съветници.
И в случая нито демократите, нито републиканците адекватно са обмисляли тази перспектива. А би трябвало.
За либерално настроените този въпрос опира до почти религиозно вярване в това, че Мълър ще публикува изобличителен доклад, стига само да бъде оставен да завърши разследването си. По-консервативните, на свой ред оспорват това, неуморните им атаки срещу Мълър подсказват за много по-песимистично мислене. Защо да се опитваш да унищожиш човека, който ще те оневини, още повече ако този човек представлява държавата и закона?
Тези възгледи се споделят от мнозина неслучайно. По исторически стандарти, Мълър е провел изключително ефективно и резултатно разследване. Той вече е предявил обвинения на десетки руски граждани за намеса в изборите през 2016 г.
По-важното е, че той е договорил споразумения за признаване на вина от висши представители на предизборната кампания на Тръмп, включително протежето на Пол Манафорт – Рик Гейтс, и генерал-лейтенанта от запаса Майкъл Флин.
Опитни прокурори сключват такива споразумения само когато свидетелите могат да предложат сериозни амуниции срещу по-ценни обекти на разследване.
Много публично огласени улики също подсказват, че има сериозна вероятност щабът на Тръмп наистина да се е стремил към сговор за тайно сътрудничество с руското правителство. Срещата в Тръмп Тауър се криеше пред очите на всички, въпреки масовото медийно отразяване, в продължение на повече от година, както и туитовете на Роджър Стоун.
Има и още по-солидни улики, загатващи, че усилията на Тръмп да спре федерални разследвания са еквивалентен на възпрепятстване на правосъдието. Сам по себе ти Twitter профилът на Тръмп може да послужи като вероятно достатъчна причина да се предявят обвинения.
Но самият Мълър до момента запазва почти пълно мълчание. Извън екипа на специалния прокурор никой реално не знае какви улики е открил или до какви изводи е стигнал. Много от потенциалните престъпления, които той разследва, са зависими от въпроса за предумишленост, който е правно неясен и несигурен, и забележително труден за доказване. Така на практика няма как да бъде изключена вероятността разследването да приключи без особен гръм и трясък, и без дори особен резултат.
Ако това се случи, противниците на Тръмп със сигурност ще останат дълбоко обезверени. Много от тях разчитат на Робърт Мълър да ги спаси от живия кошмар на сегашното президентство.
Докато той продължава разследването, те имат поне една причина да не губят надежда. Консерваторите, обратно, ще се чувстват прекрасно реабилитирани. Лесно е да си представим как Тръмп злорадства със седмици, дори години, на митинги и в Twitter.
И двете страни обаче биха сгрешили.
Ако Мълър приключи разследването си без допълнителна намеса, това само по себе си ще е победа за върховенството на закона. Тръмп положи огромни усилия да попречи на работата на специалния прокурор и самият факт, че досега не е успял, граничи с чудото. Нещо повече, това е доказателство за устойчивостта на американските институции, подложени на изключителен натиск.
Защитниците на Мълър трябва да настояват за това. През цялото време, основният сплотяващ ги идеологически принцип беше, че никой, дори президентът, не е над закона. Когато президентът и неговите близки съветници са убедително обвинени в участие в престъпни действия, принципът изисква проучване и независимо разследване, което да е свободно от политическа намеса.
Ако Мълър успее да завърши такова разследване, върховенството на закона ще е надделяло, какъвто и да е резултатът. И това е нещо, което заслужава празнуване.
Ще оправдае ли и оневини ли това Тръмп? Не. В най-добрия случай то ще установи, че той вероятно не е престъпник - поне що се отнася до руската намеса в изборите. (Нарушенията на правилата за финансиране на кампанията са съвсем отделен въпрос, както ясно показват бележките към присъдата на Майкъл Коен.)
Това по никакъв начин няма да докаже обаче, че разследването е било "лов на вещици" или дори загуба на време. Целият смисъл на едно разследване е да се достигне до отговори.
Най-важното е, че върховенството на закона ще е надделяло въпреки настойчивите опити на Тръмп да го подкопае - и то на косъм. Независимо какво ще се случи, поведението на Тръмп създава зловещ прецедент. За добро или лошо, демократичните норми, които изграждат фундамента на конституционния ред, се оформят от - или рушат от - исторически епизоди като този сега.
Когато Юлисис Грант уволнява първия специален прокурор в историята на САЩ през 1875 г., нормите на поведение на президентите остават слаби в продължение на десетилетия.
Когато Ричард Никсън уволни специалния прокурор по случая "Уотъргейт" Арчибалд Фокс, обществената негативна реакция го принуди да назначи друг, достоен наследник на поста, който в крайна сметка принуди Никсън да подаде оставка. Тази случка послужи като предупреждение, като ограничение за своеволията на президентите в продължение на почти две поколения.
Ако сега Мълър успее да завърши разследването си без намеса, нормата, създадена от Уотъргейт, поне засега ще остане незасегната. И все пак очевидно за САЩ вече е нужен нов пример, който да напомня на президентите, че не стоят над закона. Дали този пример ще бъде даден обаче, е въпрос, който все още няма отговор.
