Войникът, който снима патрулки в нарушение

Коментари (0)| Вашият коментар

Румънският полицай, който се превърна в звезда

Мариан Година мечтае да стане полицай още от дете. Когато влиза в системата преди 9 години, полага клетва да прилага закона без страх или облаги, както и никога да не взема подкуп. Той и колегите му обаче редовно попадат на ситуации, в които написаните от тях актове за пътно нарушение се късат от началниците им след оплаквания на заможни или влиятелни личности. Точно както в дните на комунистическия режим, когато всевластните партийни другари стояха над закона.

ОЩе

• Когато полицейското насилие ескалира в сексуален тормоз
• От #активизъм до расизъм: Падението на BlackLivesMatter

Защо Русия забрани "Стоп Хам"

Ако виновният шофьор се намира в колата, активистите се обръщат с молба към него да паркира на друго място. Ако той откаже да се поправи или ако просто няма кой да премести колата, следва второ действие: отмъщение. На предното стъкло на автомобила се залепва огромен кръгъл стикер с текст: "Не ми пука за другите, ще паркирам, където си искам".

Глен Кар вади мобилния си телефон веднага щом стигне до ъгъла на Съдебната палата в Маями. Сигурен е, че ще ги засече съвсем скоро. Няколко метра по-надолу 40-годишният мъж спира и се усмихва.

Две полицейски патрулки са паркирали от двете страни на отсрещното кръстовище. И двете са спрели върху "острови", очертани с пътна маркирова, точно пред знаците "Паркирането забранено".

Кар пресича улицата, за да снима табелите и регистрационните номера на патрулките.

През последните шест месеца той се бори сам срещу всички местни полицаи, които не спазват правилата за паркиране. А нарушители не липсват. Всяка сутрин мъжът върви пеша от апартамента си в центъра на Маями до спирката на градската железница при Съдебната палата.

Почти всеки ден се спира, за да документира по 5-6 неправилно паркирани полицейски коли пред сградата.

От август 2016 г. Кар е подал над 125 жалби, придружени със снимки и подробно описание на времето и мястото, в което е забелязал нарушенията. В полицията го посрещат с ругатни или откази от образуване на проверки, разказва той пред "Маями Ню Таймс".

Глен Кар няма нищо против полицаите, той няма нищо общо с представата за анархистичен бунтар. Кар е действащ майор от американската армия, който в момента прави магистратура в Университета в Маями. Твърди, че просто иска служителите на полицията да спазват правилата, така както трябва да го правят всички останали граждани.

Майор Кар е специалист по логистика, служил е в поделения в Колорадо, Джорджия и Аляска, преди да замине на мисия в Афганистан малко след атентатите от 11 септември.

Прекарва тежки 9 месеца в база край границата с Пакистан, след което се връща в САЩ и се записва в 82-ра Парашутна дивизия във Форт Браг. В биографията си има още две мисии в Ирак и специализация в Пентагона.

Непоносимостта му към полицейското своеволие се заражда преди около 4 години. Кар учи 16-годишната си дъщеря да шофира на извънградски път в щата Мериленд, когато автомобилът им е засечен от две полицейски патрулки без пуснати светлини, движещи се със 130 км/ч в зона с максимално допустима скорост от 90 км/ч.

Кар започва да се рови в щатското законодателство, но така и не намира нито една причина, поради която полицейски служител може да кара с превишена скорост по магистралата без сигнализация. Затова той и дъщеря му подават оплакване пред местното управление на полицията. Военният иска да покаже на детето си, че и полицаите могат да допуснат грешки. Но трябва и да носят отговорност за тях.

Този случай се превръща във фикс-идея за Кар. Той започва да снима патрулки в нарушение на правилата за движение по пътищата навсякъде, където ги засече. Осъзнава, че тези случаи са дребни простъпки, но смята, че те прикриват много по-сериозен проблем.

"Ако този полицай си позволява да паркира на място за инвалиди или пред противопожарен кран, за да спести малко време, какви ли други нередности си позволява да върши?", пита той.

Когато Кар се мести в Маями заради магистратурата, остава смаян от невъзмутимото поведение на местните полицаи. Почти никой не обръща внимание на забележките му. Някои униформени изскачат от колите и започват да го разпитват как си позволява да ги снима.

"Няколко сержанти и капитани ми се обаждаха, за да ме разубеждават, че полицаите имат право да паркират в зони със забрана за престой. Попитах ги кой член от закона им дава това право - никой не успя да ми отговори", казва той.

За разлика от полицейските началници обаче Глен Кар познава много добре законите на Флорида. Според тях всички превозни средства от автопарка на държавната администрация - включително полицейските - са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата, освен ако не преследват заподозряно лице или се отзовават на спешна ситуация.

"Закъснявам за съдебно заседание" или "Отскачам само за едно кафенце" не са юридически издържани извинения.

По-малките районни полицейски управления се оказват по-благосклонни към сигналите на Кар и реагират с официални предупреждения спрямо колегите-нарушители. Други обаче достигат неописуеми висоти в ината си срещу жалбите на майора. След десетки писмени оплаквания и телефонни обаждания, се оказва, че всички негови сигнали до отдел "Вътрешна сигурност" в централното управление на полицията в Маями са изчезнали мистериозно.

Независимият граждански борд за контрол на полицията в града обаче потвърждава, че в 15 случая служителите на реда наистина са нарушили закона. Отсъжданията на организацията нямат задължителен характер, а са само препоръки за подобряване на качеството на службата.

Глен Кар обаче не се е отказал от мисията си. Единствената му цел е да помогне на полицията. Защото всеки трябва да спазва закона.